4 Р Е Ш Е Н И Е № 475 София, 28 ноември 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :МИНА ТОПУЗОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1331 по описа за 2012 година Срещу решение по внохд.№121/2012 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново е подадена касационна жалба от подсъдимия К. К. Н.,с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимия и защитата му не са взели участие. Гражданските ищци и частни обвинители Д. Д. и Х. К. ,не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановения съдебен акт законосъобразен,деянията извършени от подсъдимия правилно квалифицирани,определеното обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Д., в справедлив размер и липсват основания за корекция по отношение на размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 13.06.2012 г. постановено по внохд.№121/2012 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново е потвърдена присъда по нохд.№65/2012 г. на Окръжен съд гр.Велико Търново. С посочената присъда подсъдимия К. К. Н. е признат за виновен в това ,че на 24.04.2011 г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви Д. Д.,като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини ,поради което и на основание чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.58 а ал.4 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години.Признат е за виновен и в това ,че по същото време и на същото място причинил средна телесна повреда на Х. К., поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК и чл.58 а НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.На основание чл.23 ал.1 НК съда е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от пет години,което да се изтърпи при общ първоначален режим.С присъдата са уважени граждански искове на двамата пострадали за неимуществени вреди. ПО ЖАЛБАТА на под.К. Н. : Според защитата на подсъдимия в „разрез със събраните по делото доказателства съда е приел,че Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК по отношение на пострадалия Д. Д..Производството протекло по реда на Глава двадесет и седма НПК ,подсъдимия признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,но не е признал правните изводи”.Липсвали доказателства за това ,че подсъдимия искал да лиши от живот пострадалия.Неправилно бил разкъсан умисъла на подсъдимия,като при една и съща фактическа обстановка,при един и същи мотив съда приел,че в единия случай са касае за опит за убийство,а при другия за умишлено причинена средна телесна повреда.Действията на подсъдимия с ножа били краткотрайни,извършени на едно и също място и време и били с еднакъв интензитет към двамата пострадали.Нанесените прободни рани били хаотични и ненасочени в жизнено важни органи. Явната несправедливост на наказанието произтичала от неправилното приложение на закона. Жалбата е изцяло неоснователна и това е така защото : Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма НПК.Подсъдимия е признал изцяло фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези обстоятелства.Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил ,че при постановяване на присъдата ще ги ползва. При последващия анализ на събраните по делото доказателства,първоинстанционния съд е посочил подробно ,кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа.В тази връзка правилно въззивния съд е приел,че направените от подсъдимия признания на фактите изцяло се подкрепят от доказателствата и доказателствените средства събрани по делото и че фактите по делото са правилно установени. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Установено е по делото ,че на инкриминираната дата и място подсъдимия нанесъл удари с нож на двамата пострадали,като първия удар е на пострадалия К., прободно проникващо в лява поясна област на гърба,на нивото на четвърти - пети прешлен,засегнало в дълбочина гръбначния стълб и гръбначния мозък.Веднага след удара К. паднал на земята ,а подсъдимия се обърнал към пострадалия Д.,на когото нанесъл множество последователни удари с нож,в жизнено важни области на тялото,а по точно в гърдите и корема-две от раните прободно прорезни и проникващи в дясна гръдна клетка,една проникваща в коремна кухина с прерязване на диафрагмата и черния дроб.Установено наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина,на свободно количество кръв и въздух в коремна кухина,травматичен шок и остра дихателна и циркулаторна слабост.Посочените увреди на пострадалия Д. са довели до постоянно разстройство на здравето опасно за живота,като без навременната хирургическа интервенция смъртта е била неизбежна. Известно е ,че за умисъла на дееца / при посегателства върху телесната неприкосновеност и живота / се съди по интензитета на нанесените удари и областта на тялото ,в която са насочени.Както бе посочено по горе удара с нож причинил увредата на пострадалия К. е в лява поясна област на гърба ,а ударите с нож към пострадалия Д. са многобройни ,част от тях проникващи в гръдна и коремна кухина ,със засягане на черен дроб и прерязана диафрагма-жизнено важни органи. Този довод на защитата /за „разкъсания умисъл „ / е правен и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно е обсъден правилно е оставен без последици. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.Наказанието е силно занижено ,но липсата на жалба от частните обвинители или на протест пред въззивния съд, лишават Върховният касационен съд на РБ от възможността да поправи този порок. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия Н. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№121/2012 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново ,с което е потвърдена присъда по нохд.№65/2012 г. на Окръжен съд гр.Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :