Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 13 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №27 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Е. Г. А. срещу решение №167 от 26.11.2014 г., постановено по ВНОХД №263/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна. С присъда №15, постановена на 23.06.2014 г. по НОХД №67/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Силистра подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на 10.11.2013 г. на път 1-7 [населено място]- [населено място], при управление на лек автомобил „Ауди“ с ДК [рег.номер на МПС] , в пияно състояние и при нарушение на чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 ЗДвП е причинил по непредпазливост смъртта на В. Н. С., като на основание чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а НК са му наложени наказания две години и осем месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг“ режим и на основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Н. С. Ю. сумата от 1000 лева- разноски по водене на делото, както и в полза на Държавата сумата от 1 145, 84 лева- разноски по водене на делото. С въззивно решение №167 от 26.11.2014 г., постановено по ВНОХД №263/2014 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна е изменена първоинстанционната присъда, като наказанията на подсъдимия А. са увеличени на три години и четири месеца „лишаване от свобода“ и шест години „лишаване от право да управлява МПС“, като е определено наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от „открит“ тип. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба се прави оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия А. наказания. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществени грешки при индивидуализиране на наказанията, като не е отчел никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, а е определил наказанието при лек превес на смекчаващите. Поддържа се, че съдът е трябвало да цени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, направените признания, изразеното съжаление за стореното, младата му възраст, добрите му характеристични данни и близките приятелски отношения с пострадалия. На тези основания се твърди, че отмереното наказание „лишаване от свобода“ е явно несправедливо и необосновано завишено. Предлага се атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъдат намалени наказанията, бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 НК. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да бъде изменено атакуваното въззивно решение, като бъде намалено наказанието на подсъдимия и същото бъде определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Повереникът на частният обвинител моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че постановените съдебни актове са прекалено либерални, като съдилищата неправилно са ценили като смекчаващо отговорността на А. обстоятелство чистото му съдебно минало. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение.Поддържа, че правилно въззивният съд е ценил като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство извършените множество нарушения на ЗДвП, като законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките за определяне на наказание, което позволява приложението на чл.66, ал.1 НК. Подсъдимият А. моли съда за справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: Касационният съд прие, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия правилно въззивният съд е ценил чистото му съдебно минало, младата му възраст, изразеното съжаление за извършеното престъпление и опита му след произшествието да потърси помощ. Законосъобразно съдът е приел, че предходното осъждане на подсъдимия не може да бъде отчитано като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като по отношение на него е настъпила реабилитация и последиците му са заличени. Неправилно въззивният съд все пак е отчел това осъждане като негативен характеристичен белег, като е приел, че то е за престъпление, при което А. е управлявал МПС след употреба на алкохол. След като законодателят, в разпоредбата на чл.85 НК, е посочил, че настъпилата реабилитация отменя законните последици на осъждането е недопустимо същото осъждане да бъде отчитано при индивидуализацията на наказанието на плоскостта на негативна характеристика на подсъдимия. Подобно действие представлява заобикаляне на материалния закон, обезсмисля института на реабилитацията и води до неравнопоставеност между неосъждано и реабилитирано лице, което пряко противоречи на нормата на чл.85 НК. При внимателен преглед на въззивното решение може да бъде направен извод, че единственото отегчаващо отговорността обстоятелство, ценено от въззивната инстанция, са предходните нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия А.. Касационният съд прецени, че независимо, че не са посочени като отегчаващи отговорността обстоятелства, трябва да бъдат ценени като такива и нарушаването на няколко текста от ЗДвП при извършване на конкретното престъпление, както и обстоятелството, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като е управлявал автомобила с изключително висока скорост, много над необходимата за ангажиране на отговорността му във връзка с нарушение на чл.21 ЗДвП и след употреба на алкохол, надвишаваща няколкократно концентрацията, позволяваща ангажирането на отговорността му при условията на квалифициращия признак по чл.343, ал.3 НК. Тези обстоятелства сочат на завишена степен на обществена опасност и на деянието и на дееца (в съпоставка с други престъпления с идентична правна квалификация) и е следвало да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Независимо от констатираната непълнота във въззивния съдебен акт по отношение на отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства, касационният съд прецени, че наказанията на подсъдимия са правилно определени. Вярно въззивният съд е приел, че същите трябва да бъдат определени при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и ги е отмерил на три години и четири месеца „лишаване от свобода“ (след редукцията по чл.58а НК) и шест години „лишаване от право да управлява МПС“. Така определените наказания са съразмерни на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние, съответни са на личната му обществена опасност и тази на осъщественото престъпление и са достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК. Касационният съд прецени, че няма основание за намаляване на определеното основно наказание, нито на по- лекото кумулативно, тъй като те не са явно несправедливи по смисъла на чл.343, ал.5 НПК. Не съществуват и материалноправните предпоставки за отлагане на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ по реда на чл.66, ал.1 НК. Предвид изложеното, касационният съд прие, че не са налице условията за изменение на атакувания въззивен съдебен акт и намаляване на отмерените наказания, като прецени, че същите не са явно несправедливи, съответни са на извършеното престъпление и намаляването им няма да гарантира постигане на целите на специалната и генералната превенция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №167 от 26.11.2014 г., постановено по ВНОХД №263/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.