Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. София, 02 февруари 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при
секретаря Румяна Виденова
и в
присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 724 по описа за 2008 г
Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 27.11.08, за възобновяване на ВНЧД № 281/08 по описа на Шуменски окръжен съд, по което е постановено решение № 130 от 6.10.2008, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, са групирани наказанията, наложени на осъдения Н. М. Х. по множество присъди.
С въззивното решение е отменено първоинстанционно определение № 882/5.06.08, по НЧД № 711/08 по описа на Шуменски районен съд, и вместо това е извършено ново групиране, както следва: на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено по съвкупност едно най-тежко общо наказание измежду наложените с присъди, по НОХД № 1622/04 на ШРС, по НОХД № 1495/04 на ШРС, по НОХД № 1105/05 на ШРС, а именно: две години „лишаване от свобода”, с отлагане на изтърпяването, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, на основание чл. 23, ал. 3 НК, към определеното най-тежко общо наказание е присъединено наказанието глоба, в размер на 100 лв, наложено по НОХД № 1508/04 на ШРС, постановено е отделно изтърпяване на наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 1711/07 на ШРС, при „общ” режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК, и е постановено отделно изтърпяване на наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено по НЧД № 862/04 на Великотърновски районен съд, при „общ” режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК.
С първоинстанционното определение е направено следното групиране: на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените с присъди, по НОХД № 1622/04 на ШРС, по НОХД № 1495/04 на ШРС, по НОХД № 1105/05 на ШРС по НОХД № 1711/07 на ШРС, а именно: две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК, на основание чл. 23, ал. 3 НК, към най-тежкото общо наказание е присъединено наказанието глоба от 100 лв, наложено по НОХД № 1508/04 на ШРС, и е постановено отделно изтърпяване на наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено по НЧД № 862/04 на Великотърновски районен съд, при „общ” режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че въззивния съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, произтичащо от избирането на вариант за групиране, който не се явява най-благоприятен за осъдения, и от неправилното приложение на чл. 66 НК. Иска се отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, с оглед правилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането.
Защитата на осъдения намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, е основателно.
Н. М. Х. е осъждан, както следва:
1/ с присъда / споразумение /, по НЧД № 862/04 на Великотърновски районен съд, влязла в сила на 25.01.05, за престъпление по чл. 195 НК, извършено през месец декември 2003, с наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години,
2/ с присъда / споразумение /, по НОХД № 1508/04 на ШРС, влязла в сила на 5.10.05, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 3.06.00, с наложено наказание глоба, в размер на 100 лв,
3/ с присъда / споразумение /, по НОХД № 1622/04 на ШРС, влязла в сила на 24.10.05, за престъпление по чл. 194 НК, извършено на 5.10.00, с наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години,
4/ с присъда / споразумение /, по НОХД № 1495/04 на ШРС, влязла в сила на 31.03.06, за престъпление по чл. 198 НК, извършено на 16.08.00, с наложено наказание две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години,
5/ с присъда, по НОХД № 1105/05 на ШРС, влязла в сила на 2.10.06, за престъпление по чл. 206 НК, извършено на 28.07.01, с наложено наказание една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години,
6/ с присъда, по НОХД № 1711/07 на ШРС, влязла в сила на 12.03.08, за престъпление по чл. 195 НК, извършено в периода 1.04.2005-25.08.2005, с наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, като, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено по НЧД № 862/04 на ВТРС, при „общ” режим.
При групиране на наказанията, по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК, правилното приложение на материалния закон изисква да бъде избран вариант, който е най-благоприятен за осъдения. В случая, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е групирал наказанията в отклонение от този принцип, като е постановил отделно изтърпяване на наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено по НЧД № 862/04 на ВТРС, макар да е възможно включването му в съвкупността, формирана от НОХД № 1508/04, НОХД № 1622/04, НОХД № 1495/04 и по НОХД № 1105/05.
Допуснатото нарушение на материалния закон е съществено и представлява основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Относно релевираното в искането нарушение по чл. 66 НК е необходимо да се отбележи следното:
Съгласно, чл. 25, ал. 4 НК, при групиране на множество условни присъди, след определяне на едно най-тежко общо наказание се решава въпросът за начина на изтърпяването му / дали да бъде ефективно, при съответен първоначален режим или да бъде отложено, по реда на чл. 66 НК, за подходящ изпитателен срок /. В обхвата на преценката попадат броят на отделните присъди и наличието, респ. липсата на постигнат до момента поправителен и превъзпитателен ефект спрямо осъдения. В случая, при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът следва отново да реши въпросите по чл. 25, ал. 4 НК, след надлежна оценка на релевантните в тази насока обстоятелства.
Поради изложеното, ВКС намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 130 от 6.10.2008 г на Шуменски окръжен съд, по ВНЧД № 281/08, по реда на възобновяването, и ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: