Р Е Ш Е Н И Е №567 гр. София, 07 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1961 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитата на осъдения С. Б. В. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №115/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.София. С решение от 05.04.2012 г., постановено ВНОХД №115/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София е изцяло потвърдена присъда №25, постановена на 21.12.2010 г. по НОХД №51/2006 г. по описа на Районен съд-гр.Своге, с която В. е признат за виновен в това, че на 13.08.2004 г., около 23:20 часа в с.Реброво при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „ВАЗ 2105” с ДК№ СО 1202 ВС нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, 20, ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. С. Я., като деянието е извършено в пияно състояние и след това деецът е избягал от местопроизшествието, като на основание чл.343, ал.3, б.”а”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1, НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата В. е осъден да заплати на С. С. Я. сумата от 5 000 лева- представляваща обезщетение за претърпени в резултата на престъплението неимуществени вреди, като приетия за съвместно разглеждане граждански иск е бил отхвърлен за разликата до пълния му размер от 8 000 лева като неоснователен. С присъдата В. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1 450, 86 лева, държавна такса в размер на 200 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В искането се поддържа, че в хода на воденото срещу осъдения наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като неправилно е постановена осъдителна присъда при липса на доказателства, подкрепящи обвинителната теза и неправилно е приложен материалния закон. Като съществени нарушения на процесуални правила се сочат липсата на мотиви в постановените първостепенен и въззивен съдебен акт и това, че въззивният съд не е отговорил на оплакванията на защитата, отразени във въззивната жалба. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено и да бъде отменена осъдителната присъда и въззивното съдебно решение, с което тя е потвърдена. В хода на касационното съдебно заседание защитата предлага да бъде уважено искането, по съображенията, отразени в него. Моли след като наказателното производство бъде уважено делото да бъде върнато за ново разглеждане. Осъденият В., редовно уведомен за касационното заседание не се явява. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Я. предлага искането да не бъде уважено. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационната инстанция не възприе оплакванията, отразени в искането за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на събраните в хода на приключилото наказателно производство доказателствени материали. При внимателно запознаване с тях може да бъде направен извод, че те са правилно анализирани от първостепенния и въззивен съд и въз основа на тях са направени верни изводи, относно релевантните за изхода на производството обстоятелства. Въз основа на показанията на свидетелите Я., Н., Д., П. и П. правилно предходните съдилища са преценили, че именно осъденият В. е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата и място и той е причинил пътно- транспортното произшествие и настъпилите от него вредни последици- средната телесна повреда на Я.. Действително очевидците на случилото се- пострадалият Я. и колегата му Н. не са успели да възприемат водача на автомобила, но са запомнили част от регистрационния номер и модела, марката и цвета на ударилия пострадалия автомобил. Именно въз основа на тази информация издирващите колата полицейски служители са стигнали до дома на осъдения В. и са открили в гаража му автомобил, по който е имало видими следи от удар, настъпил по съобщения от очевидците начин. Правилно са били ценени показанията на свидетеля П., който е категоричен, че към момента на откриване на автомобила той е бил с топъл двигател, което е основание да се приеме, че същият е бил в движение непосредствено преди това. Тези гласни доказателствени материали се подкрепят изцяло от приетите по делото заключения на основни, допълнителни и комплексни авто- технически и съдебно- медицински експертизи, които установяват, че следите от удара по автомобила могат да бъдат причинени от сблъсъкът му с човешко тяло по начина, описан от Я.. Съвкупният анализ на тези доказателства дава основание и на касационната инстанция да прецени, че правилно предходните съдебни състави са приел, че именно осъденият В. е управлявал автомобила и е причинил пътното произшествие. Съдилищата правилно са ценили показанията на свидетелите И. и основно Д., които поддържат, че преди произшествието осъденият е бил с автомобила си е употребил значително количество алкохол. В тази връзка свидетелят твърди, че той е пил бира и водка (след което се разделили), а свидетелката (сервитьорка), че е изпил 300 или 400 гр. водка. Тези доказателствени материали установяват по несъмнен и категоричен начин наличието на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние”. Този извод се подкрепя и от резултатите на извършеното медицинско изследване, направено сравнително скоро след произшествието. Правилно съдебните състави са преценили, че в резултат на произшествието пострадалият Я. е получил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразила се в мозъчно сътресение и счупване на първи горен десен зъб до основата на венеца, като тези увреждания са били безспорно установени от събраните по делото писмени доказателства (медицински документи) и от приетите заключения на изготвените съдебно- медицински експертизи. Не могат да бъдат възприети оплакванията на защитата за това, че липсват доказателства за претъпените от Я. увреждания, тъй като и при проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд и в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие са били приобщени към доказателствената маса множество документи, установяващи настъпилите увреждания, извършените изследвания и първоначалните заключения на специалистите, прегледали пострадалия. При прегледа на постановената първоинстанционна присъда и въззивното съдебно решение касационната инстанция прие, че и двата предходни съдебни състава не са направили в достатъчна степен пълен анализ на доказателствените материали. Първостепенният съд е отразил подробно фактите и част от доказателствените материали по делото, като е анализирал тези от тях, които подкрепят обвинителната теза. Въззивният съд в съдебния си акт е отразил, че възприема доказателствения анализ на първостепенния съд, като не е направил нов собствен, независимо, че е провел допълнително въззивно съдебно следствие. Действително подходът на съдебните състави да не анализират пълно доказателствените материали не трябва да бъде толериран, тъй като съдът дължи всякога пълен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, но допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. От обсъжданите съдебни актове могат да бъдат възприети мотивите на съдебните състави, респективно да бъде установено защо е била постановена осъдителна присъда и на какво основание тя е била потвърдена от въззивния съд. Не може да бъде уважено искането за възобновяване поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и заради това, че касационната инстанция, след като провери изцяло доказателствените материали прие, че те в основата си са еднопосочни и подкрепят категорично обвинителната тези- извод, до който са достигнали и предходните съдебни състави. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Правилно първостепенният и въззивен съд са приел, че с действията си В. е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 НК. От доказателства е установено по несъмнен и категоричен начин това, че той е управлявал на процесната дата и час автомобил и с него ударил пострадалия Я., като по този начин му е причинил увреждания, които по своята медико-биологична характеристика представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Няма съмнение за това, че В. е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата и те са причина за настъпването на произшествието. Допуснатите нарушения са в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от пострадалия увреждания. При липсата на конкретни оплаквания, отразени в искането, по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК съдът прие, че не може да им отговори пълно и изчерпателно и трябва само да отрази, че и той преценява, че правилно е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения В. за извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б.”а”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 НК. При прегледа на атакуваните съдебни актове касационната инстанция констатира, че осъденият В. е бил признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, 20, ал.1 и 2 ЗДвП. Няма спор, че диспозицията на разпоредбата на чл.342, ал.1 НК (където се съдържа изпълнителното деяние на това престъпление) е бланкетна и тя препраща към други законови норми, които не са част от НК. Извършването на това престъпление и конкретно настъпването на общественоопасния съставомерен резултат трябва да бъде осъществено от извършителя чрез нарушаването на именно тези задължителни норми на поведение, отразени в други нормативни актове, които регламентират друга правна сфера, конкретно представляват правила за движение по пътищата. Именно тяхното нарушаване (при наличието на другите съставомерни белези на престъплението) е и основание за ангажиране на наказателната отговорност на водача на превозното средство. При ангажиране на отговорността му трябва да бъде преценявано дали изобщо е извършено нарушение и дали то е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия резултат- в случая средната телесна повреда на Я.. Видно от текста на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП в нея не се съдържа императивно правило за поведение, респективно нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на В.. В този законов текст се съдържа общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП, част от които са инкриминирани по делото- чл.8, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. При посочването на тези разпоредби на закона, в които законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите на моторни превозни средства е било безпредметно да бъде инкриминирана и нормата на чл.5 ЗДвП, респективно В. неправилно е признат за виновен в нарушаването й, тъй като нарушаването й не е свързано с настъпилите общественоопасни последици на престъплението. Касационната инстанция прецени, че осъденият В. неправилно е бил признат за виновен в извършването на нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Видно от естеството на повдигнатото му обвинение и конкретно фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват каквито и да е доказателства настъпилото пътно- транспортно произшествие да е било свързано със загуба на контрол върху управлявания от В. автомобил. Напротив от доказателствените материали се установява, че той е ударил пострадалия Я. защото не е искал да спре на подадения му сигнал и не е успял да премине покрай навлизащия в пътното платно полицейски служител. При липсата на извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП касационната инстанция прие, че неправилно е била ангажирана отговорността на В. и за това нарушение. При съпоставяне на нормите на чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП може да бъде направен извод, че те регламентират едно и също нарушение, а именно неправомерно навлизане или движение в лявата половина на пътното платно. В разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗДвП е регламентирано общото право за задължително движение на превозните средства в лявата част на пътното платно, като не случайно този текст е част от глава ІІ, раздел І „Общи правила”. В разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП това правило е конкретизирано, като първият текст е относим към движението по всеки път, а чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП по отношение на двупосочен път. Анализът на трите законови разпоредби дава основание да се приеме, че чл.8, ал.1 ЗДвП представлява обща разпоредба по отношение на другите два, а от тях е нарушена единствено разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП защото произшествието е настъпило на двупосочен път, след като В. е навлязъл в насрещната пътна лента за движение. На тези основания касационната инстанция прие, че коректната правна квалификация за осъщественото от осъдения престъпление е за нарушаване на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, като именно то е в пряка причинно- следствена връзка с причиненото на Я. увреждане. Ето защо В. неправилно е бил признат за виновен в извършването на нарушенията по чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 ЗДвП и той е следвало да бъде оправдан по тези обвинения. Касационната инстанция се съгласява с изводите на предходните съдилища, че с действията си осъденият В. е нарушил чл.20, ал.2, пр.2-ро ЗДвП. Предвид изложеното касационният съдебен състав прие, че атакуваното приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, а постановеното въззивно съдебно решение и първоинстанционната осъдителна присъда бъдат отменени, в частта им, относима към обвинението за извършени нарушения по чл.5 ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП, като осъденият В. трябва да бъде оправдан за извършването на тези нарушения. В конкретния случай осъществените от В. нарушения на правилата за движение по пътищата са тези по чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2, пр.2-ро ЗДвП Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №115/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.София. ИЗМЕНЯ решение от 05.04.2012 г., по ВНОХД №115/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София и присъда №25, постановена на 21.12.2010 г. по НОХД №51/2006 г. по описа на Районен съд- гр.Своге, в частта им, с която подсъдимият С. Б. В. е признат за виновен да е нарушил чл.5 ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП като ОПРАВДАВА подсъдимият С. Б. В. по обвинението да е извършил нарушения на чл.5 ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на приключилото наказателно производство в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.