О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 605 С., 30.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател : ТАНЯ МИТОВА Членове : Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ изслуша докладваното от съдията Т. ч. гр. дело № 3670/2014 г. и за а се произнесе , взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на П. Х. Б. чрез адв. И. Й. от САК срещу определение № 5917 от 20.03.2014г по ч. гр.дело № 662/2014г на Софийски градски съд , с което е потвърдено разпореждане от 10.06.2013 по гр.д № 19386/2008 на СРС 27 състав Отхвърлена е молба на жалбоподателя за издаване на изпълнителен листв частта за сумата 102 842 лв по съдебен диспозитив , с който по възражение на жалбоподателя е признато правото му на задържане на недвижим имот до нейното заплащане от собствениците , съгласно влязло в сила решение №86 от 15.04.2013г по гр.д № 809/2012г на ВКС І г.о . Съдилищата са изтъкнали липсата на осъдителен диспозитив . В изложението по допускането на касационно обжалване се поставя въпрос представлява ли изпълнителен титул, изпълнително основание решението на съда , с което на добросъвестния владелец(чл. 70 ал.1 или чл. 70 ал.3 ЗС) ,упражнил правото по чл. 72 ал.1 ЗС е признато правото на задържане до заплащане стойността на подобренията , във втората му част , за стойността на подобренията. Изтъква се противоречие с практика на ВКС по този въпрос ,реш. №1942 от 14.09.1963г по гр.д №5910/63 на ВС на РБ ,реш. №225 от 28.05.2011г по т.д №631/2010 ТК ,както и противоречие с Тълкувателно решение № 55 от 03.04.1967г по гр.д № 23/67 ОСГК ,реш. №1105 от 2008г по гр.д № 4931/2007г ІІ г.о, опр. №903 от 27.12.2013г по ч. гр.д № 3015/2013 и опр. № 45/03.02.2012г ч. гр.д № 495/2011 на ВКС, включително по обуслаовящия въпрос формира ли се сила на пресъдено нещо относно посочения размер ,макар да няма насрещен иск , съответно има ли право упражнилият възражението добросъвестен владелец след това да предяви осъдителен иск за размера на същите подобрения Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . В отговор ответниците по жалбата П. и Л. А. изтъкват обстоятелства ,които са от значение за материалните отношения между страните във връзка със строежа на сградата и нейното въвеждане в експлоатация. Молбата им е да не се допуска касационно обжалване . Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос, на който следва да бъде даден положителен отговор . За добросъвестния владелец , както и за приравнения на него владелец по чл. 70 ал.3 ЗС постановеното съдебно решение , с което е признато правото му на задържане до заплащане на посочената в решението парична стойност , е основание за снабдяването му с изпълнителен лист за тази стойност. Решението влиза в сила както в първата му част ,така и в частта за присъдените подобрения , които правото на задържане обезпечава ,като не е допустимо упражнилият чрез възражение своето право наново да предявява иск за същите подобрения . Както при действието на чл.221 от ГПК от 1952г (отм), така и съгласно аналогичната разпоредба чл.298 ал.4 ГПК - въпреки нейната редакционна промяна , няма основание силата на пресъдено нещо да се ограничава само до признатото право на задържане и от нея да се изключва стойността на подобренията, които задържането само обезпечава. Връзката между двете е израз на законовата възможност правото да бъде упражнено от добросъвестния владелец по пътя на възражението, без насрещен иск , при тази терминологична особеност , че предявеното чрез възражение материално субективно право законът индивидуализира посредством обезпечението му ,като право на задържане. За изпълнителната сила на съдебното решение обаче е от значение петиумната същност на правото ,упражнено чрез самото възражение. Запазват сила указанията , дадени в Тълкувателно решение № 55 от 03.04.1967г по гр.д № 23/67 ОСГК , както е утвърдил Върховен касационен съд и в по- новата си практика съгласно реш. №1105 от 2008г по гр.д № 4931/2007г ІІ г.о, опр. №903 от 27.12.2013г по ч. гр.д № 3015/2013 ІІ г.о и опр. № 45/03.02.2012г ч. гр.д № 495/2011 І г.о на ВКС, споделяна и от настоящия състав . Застъпеното в опр.№362 от 26.05.2014г по гр.д № 2453/2014г ІІІ г.о на ВКС разбиране , че по стойността на подобренията при упражнено право на задържане не се формира сила на пресъдено нещо по аргумент от действаща редакция на чл. чл. 298 ал.4 ГПК ,както и че подобно разрешение се съдържа в отговор на правен въпрос при постановяването на реш. №21 от 15.05.2013г по гр.д № 741/2012г ІІ г.о , не могат да бъдат споделени . Частната жалба е по същество основателна . След като въззивният съд в съответствие с данните по делото е намерил ,че молбата за издаване на изпълнителен лист ( изпратена му заедно с частната жалба в служебно заверено копие съгласно чл.276 ал.2 предл. второ ГПК ) е постъпила от ответник , на който с оглед качеството му на приравнен към добросъвестния владелец е било признато право на задържане до заплащане на подобрения в установен съгласно диспозитива на влязло в сила решение №86 от 15.04.2013г по гр.д № 809/2012г на ВКС І г.о размер , или за сумата 102 842 лева , следвало е Софийски градски съд да отмени обжалваното разпореждане , съответно да укаже издаването на изпълнителен лист по тази молба . По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о., на основание чл.278 ал.3 ГПК О П Р Е Д Е Л И: Допуска до касационно обжалване определение № 5917 от 20.03.2014г по ч. гр.дело № 662/2014г на Софийски градски съд Отменява определение № 5917 от 20.03.2014г по ч. гр.дело № 662/2014г на Софийски градски съд и връща делото на Софийски районен съд , 27 състав за издаване на изпълнителен лист по молбата на П. Х. Б. за сумата 102 842 лв , въз основа на влязло в сила решение №86 от 15.04.2013г по гр.д № 809/2012г на ВКС І г.о ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2