Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 15.04.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 665 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 80 ал.3 ЗННД Образувано е по жалба от Р. П. М. срещу решение от 03.12.2014 г. на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара. В жалбата се поддържа, че липсва законова норма, която да предвижда при разпореждане с МПС свидетелството за регистрация да бъде на името на праводателя и че неправилно се тълкува чл.33 от Наредба І-45/24.03.2000 г. за регистриране,отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета,теглени от тях / Наредбата/.Жалбоподателят моли решението да бъде отменено. Ответникът по жалбата - Нотариалната камара, в писмено становище и в открито съдебно заседание чрез главен юрисконсулт Г. П. я оспорва.Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, поради което е допустима.По същество тя не е основателна. С обжалваното решение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 75 ал.1 т.2 ЗННД – „глоба” в размер на сумата 2 500 лв. за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 25 ал.1 и чл.34 ал.1 ЗННД и чл.22 от Етичния кодекс на нотариусите,неразделна част от Устава на Нотариалната камара.Той е удостоверил три договора за покупко-продажба на МПС, с рег.№425/15.01.2014 г., рег.№12011/ 02.12.2013 г. и рег.№2480/11.03.2014 г. по служебния му архив, при които страната-продавач се е легитимирала като собственик с представяне на свидетелство за регистрация на МПС –първа част , съдържащо името не на прехвърлителя, а на неговия праводател и с договора, с който е придобил собствеността върху МПС.С тези свои действия той е нарушил чл.33 ал.2 от Наредбата и чл.145 ал.1 и 2 ЗДвП, тъй като не е изискал нормативно установените документи за извършване на прехвърлителна сделка.Д. съд е направил извод, че цитираната норма от Наредбата е специална и единствено свидетелството за регистрация на МПС-първа част удостоверява правото на разпореждане на собственика с него.Съгласно чл.144 ал.1 ЗДвП собствеността на регистрирани автомобили,ремаркета с товароносимост над 10 т, колесни трактори и мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб.см. се прехвърля с договор с нотариално удостоверени подписи на страните.С чл. 145 ал.2 ЗДвП е създадено е административно задължение на купувача в 14-дневен срок да регистрира договора.От своя страна нотариусът е задължен да упъти страните за тези техни задължения съгласно чл.25 ал.1 ЗННД.В посочените случаи продавачите са представили договори за установяване правото си на собственост, с които са придобили МПС в предходен момент, а два от тези договори са заверени от жалбоподателя.Така той е нарушил задължението си да не допуска подобен начин на удостоверяване на правото на собственост и да напътва страните. Д. съд не е счел за основателни възраженията на жалбоподателя,че аналогично при договор за покупко-продажба на недвижим имот правото на собственост върху него не се установява непременно с нотариален акт,легитимиращ прехвърлителя като собственик, но и с други документи; че не се е запознал с указанията на Съвета на нотариусите, тъй като не ги е открил на интернет страницата на Нотариалната камара; че практиката е била разнопосочна,което е довело до издаване на указания от Съвета на нотариусите за уеднаквяването й. Посочил е ,че създаденото административно задължение за регистрация не позволява аналогия с прехвърлителните сделки на недвижими имоти, че указанията на Съвета на нотариусите са достъпни,че последният няма компетентност да унифицира практиката, а дава указания в случай на сигнали за допуснати нарушения, които имат превантивна функция.Размера на наложеното наказание Д. съд е определил съобразявайки конкретните обстоятелства, а именно, че жалбоподателят няма незаличени дисциплинарни наказания, че е нарушил основни принципи на нотариалната дейност, уронил е тежко престижа на професията и че нарушението не е еднократно. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че жалбата е неоснователна. Оплакванията на жалбоподателя са насочени към отричане на законово установени административни задължения на страните по прехвърлителна сделка с предмет МПС, за спазването на които той също следва да даде необходимите указания и да следи дали те са изпълнени.Чл.145 ал.1 и 2 ЗДв.П създава задължения и на праводателя, и на приобретателя да представят копие от договора на службата, издала регистрационния номер на МПС, респ. по местоживеене , в двуседмичен срок.В чл. 33 ал.2 изр.2 от Наредбата изрично е предвидено, че част първа от свидетелството за регистрация на МПС удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗННД нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, да ги запознава ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права,което в случая не е сторено. Аналогия относно документите, установяващи правото на собственост на прехвърлител на недвижим имот при съществуващата нормативна уредба относно МПС не е възможна, доколкото не е налице непълнота в закона. Напротив, допуснато е неколкократно нарушаване на изрични законови разпоредби. Останалите оплаквания на жалбоподателя, че не са му били известни указанията на Съвета на нотариусите и че е съществувала разнопосочна практика, не се отразяват на факта на допуснатите нарушения и на преценката на останалите съпътстващи обстоятелства при определяне на размера на наложеното му наказание, с оглед санкционния му характер.Същото е съобразено с конкретиката на случая, броя и тежестта на нарушенията и цялостното професионално поведение на жалбоподателя, който няма незаличени дисциплинарни наказания и е справедливо . Поради изложеното решението на Д. съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото искането на ответника по жалбата да му бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт е основателно и следва същото да бъде уважено, . Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2014 г. на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара. ОСЪЖДА Р. П. М. да заплати на Съвета на Нотариалната камара сумата 400 /четиристотин/ лв. възнаграждение за юрисконсулт. Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: