3 Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. София, 19.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4601 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 20143 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Г. С. от [населено място], обл. М., чрез процесуалния му представител адв. Г. М., против въззивното решение без номер от 15 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 16 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2013 г., с което е потвърдено решение без номер от 23 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на районния съд в гр. Монтана за 2012 г. за отхвърляне на предявения от С. против М. Г. И. от същото село, иск за обявяване за недействителен – нищожен, поради липса на съгласие, нотариален акт от 200* г., с който И., като пълномощник на продавача Ц. Й. Г., купила собствените на Г. 4/6 идеални части от дворно място, ведно с намиращите се в него масивна жилищна сграда на един етаж и други подобрения, като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1469 от 27 декември 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса правно валидно ли е (нищожно ли е) нотариалното удостоверяване на пълномощно, в което упълномощителят не е изписал собственоръчно трите си имена. С решението си въззивният съд приема, че за действителността на упълномощителната сделка е важно да е налице валидно упълномощаване, валидно изразена воля от собственика на имота, който полага подписа си под пълномощното пред нотариуса, или лицето, натоварено с нотариални функции. В случая, макар трите имена на упълномощителката да са написани от ответницата, при валиден подпис това е ирелевантно за действителността на упълномощаването. Предвид задължението на ВКС да следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата допустимост (така се приема в т. 5 на тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК), и извън изложеното в касационната жалба твърдение за произнасяне по непредявен иск, касационният съд приема, че следва да обезсили въззивното решение, тъй като то е постановено по нередовна искова молба. В исковата молба се сочи, че ответницата И., при изповядването на нотариален акт за покупко-продажба на имот, е използвала пълномощно, като пълномощното, с което е извършена сделката, както и съответните декларации, не са подписани от майката на страните по спора. Въз основа на това твърдение касаторът в качеството му на ищец е заявил, че както пълномощното, така и декларациите са нищожни поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Изложеното искане до съда е да се произнесе по прогласяване на нотариалния акт за изцяло нищожен поради липса на съгласие от страна на продавачката Ц. Г., и сключен от лице без представителна власт. В доклада си по чл. 146 ГПК съдът приема за предявен един иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, макар при възпроизвеждането на твърденията в исковата молба да е посочил, че е предявено искане за прогласяване нищожност на сделка поради липса на съгласие и като сключена от лице без представителна власт. Страните не са възразили срещу доклада в първото по делото заседание. От изложеното е ясно, че съдът е следвало да констатира противоречието между изложените в исковата молба обстоятелства и стореното искане, което е довело и до затруднения при организиране на защитата на ответната страна. Останало е неизяснено предвид кои обстоятелства ищецът приема нотариалния акт за нищожен, какво е значението на валидността на упълномощителната сделка по отношение на покупко-продажбата, на какво основание ищецът поддържа липса на съгласие (евентуално ако такова се заявява) от страна на продавачката за сключения процесен договор, и се формулира съответният петитум, като се заяви и дали се търси произнасяне по упълномощителната сделка. Едва след отстраняване на посочените неясноти ще може да се извърши дължимата от съда преценка за правната квалификация на предявения иск, както и следващите се процесуални действия. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение без номер от 15 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 16 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2013 г. ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: