Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 01 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 1915/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. К. Ю. срещу въззивна присъда № 221 от 20.10.2014г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановена по внохд № 206/2014г. В жалбата са заявени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност – за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция или за отмяната на въззивния съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваната нова присъда следва да се потвърди изцяло. Адвокат П., упълномощен защитник на подсъдимия, представя писмена защита. От нея е депозирано и допълнение към касационната жалба, прието в съдебно заседание на основание чл.351, ал.3 от НПК, в което се развиват доводи във връзка с релевираните касационни основания. Подсъдимият Р. Ю., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 23 от 20.09.2013г., постановена по нохд № 103/2013г. Ловешкият окръжен съд признава подсъдимият Р. К. Ю. за невиновен в това, в периода 09.10.2009г. - 13.07.2012г. в [населено място] да е използвал не по предназначение получените финансови средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на Българската държава, в размер на 24 446 лв. по Договор № 11/112/02620/2009 от 09.10.2009г. за безвъзмездна помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, по „Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013година”, поради което оправдава по обвинението по чл.254б, ал.1 НК. Горепосочената първоинстанционна присъда била потвърдена изцяло с решение № 26 от 12.03.2014г., постановено от АС – Велико Търново по внохд № 280/2013г. С решение № 209 от 01.08.2014г. по н.д. № 668/2014г. на ВКС - трето наказателно отделение, е отменено постановеното по внохд № 280/2013г. решение на АС – Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на същия съд, от друг съдебен състав. С въззивна присъда № 221 от 20.10.2014г., постановена по внохд № 206/2014г., АС – Велико Търново отменя първоинстанционната присъда на ОС – Ловеч и постановява нова присъда, с която подсъдимият Р. К. Ю. е признат за виновен за това, че в периода 06.11.2009г. - 13.07.2012г., в [населено място], е използвал не по предназначение получените финансови средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на Българската държава по Договор № 11/112/02620/2009 от 09.10.2009г. в размер на 19556,80 лв. за безвъзмездна помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по „Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013година”, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1, вр. чл.36 и чл.54 и вр. чл.2, ал.2 от НК му налага наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца. На основание чл.66, ал.1 НК съдът отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С новата присъда на въззивната инстанция подсъдимият е признат за невиновен в това да е извършил деянието в периода 09.10.2009г. – 06.11.2009г., както и за разликата от 19556,80 лв. до 24446 лв. в размер на 4889,20 лв., поради което е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази му част. В тежест на подсъдимия са възложени съдебните и деловодни разноски. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. В нея бланкетно са посочени всички касационни основания, като в представените от процесуалния представител на подсъдимия допълнителни съображения и писмена защита са развити основно възражения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В условията на алтернативност се релевират и доводи във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се свързва с ограничаване процесуалните права на подсъдимия, с оглед твърденията за нарушена тежест на доказване по смисъла на чл.103, ал.2 от НПК и законовото изискване на чл.303 от процесуалния закон. Според защитата, неизяснен е останал въпросът кога и от кого са опожарени ореховите дървета и в тази връзка не са опровергани обясненията на подсъдимия, че е изразходвал отпуснатите му средства по предназначение. Посочено е още, че правните изводи на съда са в противоречие с материалния закон. Претендира се, че в противоречие с възприетата от съда фактическа обстановка съдът е формирал изводи, че: подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за цялата сума получена като субсидия по програмата, а именно 19556,80 лв.; приел е, че престъплението е извършено с начална дата 06.11.2009г., а именно датата на получаване на европейските средства. Според изложеното в жалбата въззивният съд е изградил своите правни изводи, обобщавайки факти, свързани с неизпълнение на договора въобще. Направила е незаконосъобразен извод и по отношение на разходите за правно и здравно осигуряване, тъй като не били заложени в договора. Касаторът изразява несъгласие и с изводите за наличието на субективната страна на деянието, тъй като според него подсъдимият е предприел активни действия за изпълнение на задълженията си по договора, но след опожаряване на насажденията му установил, че не е желан в това землище, в резултат на което забавил плащанията по договора за наем на земята и той автоматично бил прекратен. Въпреки това, той не се отказал от договора и дори след неговото изтичане се включил в общообразователна програма. В хода на съдебното дирене подсъдимият Ю. възстановил сумата от 11 000 лв., което е доказателство за добросъвестното му и непреднамерено отношение и показва отговорност в определена степен към поетите от него задължения. Въпреки тези обстоятелства съдът е приел, че още с получаване на паричните средства подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Контролираната инстанция не е разсъждавала и на плоскостта, че в случай че има неизпълнение на договора, за гражданската, а не наказателната отговорност, която би могъл да носи подсъдимият. Възражението за явна несправедливост на наказанието, поддържано в алтернативност, се свързва с неправилна оценка на смекчаващите обстоятелства. Не е отчетено, че и обективни условия са допринесли за неизпълнение докрай на задълженията по договора от страна на подсъдимия, който според защитата до последния момент е търсил начин за реализацията си като млад фермер, положил е максимални усилия за възстановяване на сумите и възстановил повече от половината от тях. Надценена е обществената опасност на деянието и дееца, включително миналото му осъждане за непредпазливо престъпление. Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Въззивният съд, с оглед компетентността му да направи преценка на необходимостта от събиране на нови доказателства, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото, по собствен почин е изслушал вещото лице, изготвило заключение по съдебно-счетоводната експертиза, назначена при предното разглеждане на делото пред втората инстанция. Подсъдимият или защитата му не са правили искания за провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие или събиране на други доказателства. По делото е събран възможният доказателствен обем. Неоснователни са и твърденията на касаторите за едностранна оценка на доказателствените източници, ползваща единствено обвинителната теза. Повдигнатият в касационната жалба въпрос кога и от кого са били опожарени ореховите дървета е извън предмета на доказване, очертан от състава на престъплението по чл. 254б, ал. 1 от НК. АС – Велико Търново е извършил самостоятелен доказателствен анализ, обективиран във въззивния съдебен акт, изготвен в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 339 от НПК. В него подсъдимият и защитата му са получили мотивиран отговор на всички направени възражения. Контролираната инстанция е обективирала по ясен и несъмнен начин върху кои доказателства и на базата на каква оценка е изградила вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК въззивният съд е обсъдил всички доказателствени източници. В мотивите на въззивната присъда се съдържат аргументи защо не са кредитирани показанията на свидетелите Р., М. и Р., интерпретирани наред със заключението на агротехническата експертиза; защо са приети за достоверни показанията на свидетелите В., С., И., М. и М.; причините, поради които не е кредитирано основното и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, както и тези обосновали приемането на съдебно-счетоводната експертиза, назначена при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция. Не е допуснато нарушение при оценката на обясненията на подсъдимия, като съдът е сторил това, отчитайки особения характер на този доказателствен източник. Именно вярната оценка на доказателствената маса е в основата на направените правилни правни изводи, поради което не е налице и релевираното с касационната жалба нарушение на материалния закон. Предмет на престъпното посегателство по чл. 254б, ал. 1 от НК са средствата, получени при финансиране от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от него на Българската държава. Проектът по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по „Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013година” е финансиран от Европейския земеделски фонд с обхват на помощта 80% - 19556,80 лв. и национално финансиране в размер на 20% или 4889,20 лв. От доказателствата по делото е установено, че съгласно чл. 2.3. от Договор № 11/112/02620/2009 от 09.10.2009г., сключен между ДФ „Земеделие”, представляван от изпълнителния му директор, и Р. Ю., на дата 06.11.2009г. подсъдимият Ю. е получил финансовите средства в размер на 24 446 лв., от които 80% европейско и 20% национално финансиране, представляващи първо плащане по безвъзмездната финансова помощ в размер на 44 004 лв. С оглед на това, подсъдимият правилно е оправдан от контролираната инстанция за разликата от 4889, 20лв., представляваща национално, а не европейско финансиране, както и за периода от 09.10.2009г. до 06.11.2009г. по първоначално повдигнатото обвинение, тъй като именно на 06.11.2009 г. финансовите средства са били преведени по банковата му сметка. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от другите доказателства по делото преведената сума е изтеглена от подсъдимия до 26.11.2009г. Същият не е извършил всички инвестиционни, основни дейности и цели към Договора от 09.10.2009г., предвидени за изпълнение в бизнес плана по проект № 11/112/02620 и включени в приложение № 1 от Договора. Започнал е ограничено изпълнение в началото на първата година от влизане в сила на договора, през което единствено е закупил и засадил известен брой орехови фиданки, като след тяхното погиване не е уведомил ДФ „Земеделие”, каквото задължение е имал по договора. Не е извършил инвестиции на стойност най-малко левовата равностойност на 3000 евро в срок до 09.10.2012 г. (чл. 4.4., б. „в” и б. „г”), не е закупил трактор, не е изпълнявал и задължението си за поддържане на естествените ливади. Част от сумата използвал за цел, различна от предназначението, за което са му предоставени европейските финансови средства - заплащане на здравни, осигурителни и др. финансови задължения. Прекратен е бил и първоначално сключеният договор за наем на земята, която е следвало да обработва, поради не плащане от страна на подсъдимия на дължимия наем. Също така той е предприел извършването на някои от дейностите/ като например тази по обучение/, едва след като е започнала проверката от компетентните органи. При правилно установените факти по делото, изводът на въззивния съд за обективна и субективна състовомерност е верен и се споделя от настоящата инстанция. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената му опасност и последици, и е искал тяхното настъпване.Този извод не се променя от факта, че Р. Ю. в хода на производството е възстановил част от сумата. Неоснователно е твърдението на защитата, че това обстоятелство е демонстриране на намерение за изпълняване на задълженията по договора, което опровергава приетия за установен умисъл в действията му. Също така в мотивите към въззивната присъда е отговорено и досежно възраженията на защитата относно съотношението между гражданска и наказателна отговорност, които касационната инстанция не намира за необходимо да преповтаря. Действително не е установено за какво подсъдимият е изразходвал получените средства, но от значение е, че това не във връзка с дейностите, залегнали в договора. Това се потвърждава и от липсата на счетоводна документация, която е следвало да отразява използването на средствата по надлежен ред. Настоящата инстанция, упражнявайки задълженията си да следи за точното и еднакво прилагане на закона, констатира, че е приложена неправилно разпоредбата на ал.2 на чл.2 от НК, вместо ал.1 от същия и с това е нарушен законът, във връзка с начина на определяне на наказанието на подсъдимия. Това е така, тъй като към момента на довършване на престъплението – 13.07.2012г., в сила е била (настоящата) редакцията, касателно санкцията по чл.254б, ал.1 от НК, обн. в бр. 26/2010 г. на „Държавен вестник”, съгласно която, за извършеното по този член и алинея от наказателния закон деяние извършителят се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, т.е. нормата има задължителна долна граница и този закон е следвало да бъде приложен. Липсата на протест обаче, не дава възможност за утежняване положението на подсъдимия. Извън тази констатация следва да се отбележи, че въззивният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства младата възраст на подсъдимия, възстановяване на част от преведената му субсидия и мотивите за извършеното деяние. Последното посочено обстоятелство, изведено от въззивния съд от намеренията на подсъдимия да работи, да се занимава с някаква дейност и последвалата след пожара демотивация, според касационната инстанция, не може да се цени като смекчаващо отговорността. По отношение на изложеното в допълнението към жалбата, че като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат обективните условия за неизпълнение на задълженията по договора от страна на подсъдимия, както и усилията, които той е положил за възстановяване на сумата следва, да се посочи, че първото изброено не може да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство, тъй като чл.8.3. от Договор № 11/112/02620/2009 от 09.10.2009г. предвижда в случаите на възникнали форсмажорни или изключителни обстоятелства ползвателят на помощта или негов упълномощен представител да уведомят писмено Държавен фонд „Земеделие” и да представят доказателство в рамките на 10 работни дни, считано от датата на възникване на обстоятелството или узнаването за него /л. 66 от ДП/. Вторият изтъкнат от касатора довод във връзка с явната несправедливост на наказанието вече е бил взет предвид от въззивния съд при индивидуализацията на наказателната отговорност. Принципно правилно контролираната инстанция е приела за справедливо едно наказание, определено при превес на смекчаващите обстоятелства, както и че същите не са многобройни, за да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Независимо от това, предвид констатираното по-горе неправилно приложение на материалния закон, практически наказанието на подсъдимия е определено под минимума на предвиденото в закона, който е една години лишаване от свобода. Наказанието от четири месеца лишаване от свобода е в близост до абсолютния законов минимум и няма място за допълнително смекчаване на наказателната отговорност. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице сочените и поддържани от касатора касационни основания, поради което въззивната присъда, постановена от АС – Велико Търново, следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 221 от 20.10.2014г., постановена по внохд № 206/2014г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.