Р Е Ш Е Н И Е № 588 София, 10.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Даниела Атанасова при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 591/2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият Г. Х. К. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 257/2010г на Окръжен съд- Благоевград, отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда.Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. В съдебното заседание осъденият лично и защитникът му поддържат искането по изложените в него съображения. Частният обвинител и граждански ищец чрез защитника си намира искането за неоснователно и иска то да се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати сочените нарушения, поради което то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимна страна,в предвидения от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по този ред. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: С решение № 277 от 09.07.2010г. по в.н.о.х.д.№ 257/ 2010г. Благоевградския окръжен съд е изменил присъда № 1204 от 14.04.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 244/2007г. на РС-Разлог, в частта, с която е определен общ режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода за срок от четири години и лишаване от свобода за срок от една година, наложени като общи наказания за съвкупност от престъпления , като изменя режима на строг и постановява настаняване на подсъдимия за изтърпяване на наказанията в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е изменена и в частта й , с която е определено общо наказание по н.о.х.д.№№ 10823/2000г и 2059/2000г. по описа на РС-София, като включва в съвкупността и наложеното на подсъдимия наказание по н.о.х.д.№ 12525/2005г. на РС-София, приключено със споразумение. В останалата част присъдата е потвърдена.С нея подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.346, ал.1 НК и по чл.330, ал.1 НК като при условията на чл.23, ал.1 НК му е наложено да изтърпи едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода и е уважен гражданския иск за причинени имуществени вреди на В. К. в размер на 28 411,67лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Съображенията в искането, относно наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, главно са свързани с пороци при оценката на събраните по делото доказателства, липсата според защитата на годни доказателствени средства, въз основа на които да се направи несъмнен извод за участието на осъдения в престъпленията, за които е признат за виновен и осъден, както и липса на мотиви ,съответстващи на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Съображенията не се споделят от настоящия състав. При разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, относими към предмета на доказване, като съдът е изпълнил задълженията си по чл.13 НК, взел е всички мерки, с цел осигуряване разкриването на обективната истина.Събирани са, както в полза на обвинението, така и в полза на подсъдимия, доказателства, с което равенството на страните в процеса е било гарантирано.При вземане на решението си съдът не е допуснал нарушения, които да опорочават вътрешното му убеждение, тъй като доказателствата са преценявани не изолирано, а в тяхната съвкупност и последователност.Изложени са съображения въз основа на кои доказателствени материали се приемат за установени фактите по делото, а при наличието и на най- малките противоречия в показанията на свидетели е посочено защо съдът ги приема или за несъществени или за несвързани с изясняването на основните въпроси по делото- авторството на деянията.Некоректно е твърдението за липса на мотиви, тъй като въззивният съд не само е дал отговор на относимите за делото възражения, но е излагал съображения и за такива, които нямат отношение за обвиненията, предмет на разглеждане на делото.Съдът разглежда делото в рамките на обвинителния акт, с който е сезиран и когато установи, че престъпленията са извършени той постановява и съдебния си акт.По същество с възраженията си защитата сочи за извършени по- тежки престъпления, или за налагане и на наказание, което не е било наложено от първата инстанция.Несъмнено съдът не може да задължава прокуратурата да повдига обвинения за едно или друго престъпление, а въпросите, които решава при постановяване на присъдата си, са посочени в чл.301 НПК.Безспорно е и, че когато при налагане на наказанието съдът е допуснал пропуск и не е наложил кумулативно предвидено наказание, при липсата на протест въззивният съд не е имал възможност да коригира този пропуск. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при разглеждането на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и възражението, че присъдата почива на предположения е неоснователно. Неоснователни са и възраженията за допуснато нарушение на закона.На първо място те се свързват с неправилна квалификация на деянието по чл.346, ал.1 НК, макар по изложени в обвинителния акт и приети със съдебния акт факти да се касаело до престъпление по чл.346, ал.2, т.4 НК.По въпроса за квалификацията на деянието, съотношението между съставите по чл.346, ал.1 НК , чл.346, ал.2, т.4 НК и чл.346, ал.3 НК е даден отговор с отменителното решение на състав на ВКС,3 н.о., който изцяло се споделя и от настоящия състав. Правилен е извода, че са налице обективните и субективни признаци на чл.346, ал.1 НК и чл.330, ал.1 НК, поради което и с признаването на осъдения за виновен в извършването на тези престъпления материалният закон не е нарушен. Наложените наказания за двете престъпления не са явно несправедливи.При определянето им са съобразени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и те са съответни на извършените престъпления и в най- голяма степен отговарят на целите, предвидени в чл.36 НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влезлия в сила съдебен акт искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Х. К. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 257/2010г. по описа на Окръжен съд- Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: