Ключови фрази
Квалифицирани състави на хулиганство * право на обжалване * увеличаване размера на обезщетение за неимуществени вреди


Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
град София, 01 декември 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2376 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на гражданските ищци - Б. В. Т.и И. М. Т., чрез повереника, против присъда № 379 от 29.11.2010 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4351/2010 г.
В жалбата е посочено, че присъдата е неправилна по отношение на размера на присъденото обезщетение, тъй като съдът не е отчел точно обема на претърпените вреди от престъплението. Твърди се също, че наложеното наказание не отговаря на обществената опасност на деянията и въззивният съд неправилно е оправдал подсъдимия за хулиганство. Направено е искане да се уважат изцяло гражданските искове, подсъдимият да бъде признат за виновен по двете обвинения и да се присъдят направените разноски пред Върховния касационен съд.
В съдебно заседание повереникът на гражданските ищци (адв. А.) поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.
Защитникът на подсъдимия (адв. Д.) счита, че жалбата е неоснователна.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 379 от 29.11.2010 г. по в. н. о. х. д. № 4351/2010 г. Софийският градски съд е отменил присъда от 31.05.2010 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 693/2010 г. в частта, с която подсъдимият И. И. Х. е признат за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК и вместо това го е оправдал по това обвинение. Изменил е присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, като на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на две хиляди лева. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Б. В. Т. сумата от хиляда лева, а на гражданския ищец И. М. Т. сумата от три хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Гражданските искове са отхвърлени до пълния предявен размер от по пет хиляди лева. Подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото.
Касационната жалба на гражданския ищец Б. В. Т. е частично ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да се посочи, че извън обхвата на касационната проверка са доводите, залегнали в касационната жалба на гражданските ищци срещу оправдаването на подсъдимия по обвинението за хулиганство.
В рамките на съдебното производство жалбоподателите са били конституирани единствено в процесуалното качество на граждански ищци с оглед предявените и допуснати за съвместно разглеждане граждански искове за причинени от деянието на подсъдимия по чл. 144, ал. 3 НК неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 87 НПК очертава процесуалното право на гражданския ищец да обжалва съдебния акт само в онази част, с която непосредствено се накърняват неговите собствени права и законни интереси. Поначало правото на обжалване предпоставя правния интерес на обжалващия. Такъв правен интерес в конкретния случай гражданските ищци не могат да имат от отмяна на оправдателната част на въззивната присъда за престъпление по чл. 325 от НК.
Касационната жалба на гражданският ищец Б. В. Т., макар и не изцяло, е основателна. На същата е присъдено обезщетение в несправедливо занижен размер за виновно причинените й неимуществени вреди от деянието на подсъдимия. Съдът не е отчел в нужната степен действително изживяната от нея остра реакция на емоционален стрес в резултат на отправената закана за убийство и произведения изстрел от подсъдимия в посока на нейната дъщеря. Затова Върховният касационен съд намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, като увеличи размера на обезщетението на три хиляди лева, съответно и дължимата от подсъдимия държавна такса на сто и двадесет лева. В такъв размер обезщетението за причинени неимуществени вреди напълно отговаря на общоприетия критерий по чл. 52 ЗЗД за справедливост в обществото. По отношение на гражданския ищец И. М. Т. жалбата е неоснователна и липсва необходимост от увеличаване на уважената част от гражданския иск. Няма данни и за допълнително направени разноски от гражданските ищци в производството пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 379 от 29.11.2010 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4351/2010 г., като увеличава присъденото обезщетение на Б. В. Т. за неимуществени вреди от хиляда лева на три хиляди лева.
Осъжда И. И. Х. да заплати допълнителна държавна такса в размер на осемдесет лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: