Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 373

гр. София, 30 септември 2011г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №1524/2011г.

Касационното производство е инициирано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - София срещу оправдателна присъда на Софийски окръжен съд /ОС/ от 07.03.2011г., постановена по ВНОХД №990/2010г.
В касационния протест се релевират допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в дерогиране на разпоредбата на чл.227 от НПК, предписваща предявяване на разследването на обвиняемия и неговия защитник. Аргументира се и несъблюдаване на материалния закон, обективирано в неправилна интерпретация на фактическите данни, сочещи на засегнатите с инкриминирания акт обществени отношения и на личността на извършителя, обосновала правните изводи за немаловажност на случая и предпоставила несъставомерност на неправомерното деяние по чл.234 от НК.
При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото на прокурора или на въззивния съд, за ново разглеждане.
В съдебно заседание на 13.09.2011г. представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест по отношение на изложените в него съображения за незаконосъобразна преценка на обществената опасност на инкриминираното посегателство.
В настоящото производство пред касационната инстанция участвуват лично подсъдимият И. Т. и упълномощеният му процесуален представител, които пледират за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №212/22.11.2010г., по НОХД №457/2010г., Районен съд/РС/- Сливница е признал И. П. Т. за виновен в това, че на 16.08.2010г., на Митнически пункт Калотина, в лек автомобил „Форд Фиеста”, с рег.№СО 1465 АК, държал акцизни стоки без изискуемия се по закон български бандерол – 121 кутии цигари , на обща стойност 517,30 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност и го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим. В съответствие с нормативните предписания на чл.53, ал.1, б.”А” от НК и чл.234, ал.3 от НК, първостепенният съд е отнел в полза на държавата притежавания от подсъдимото лице автомобил „Форд Фиеста”, послужил за извършване на престъплението и предмета на инкриминираното деяние.

С атакуваната въззивна присъда от 07.03.2011г. ОС – София отменил изцяло постановения съдебен акт №212/22.11.2010г. и признал И. Т. за невиновен, оправдавайки го по повдигнатото от прокуратурата обвинение по чл.234, ал.1 от НК.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При осъществения инстанционен контрол ВКС не установи претендираното несъобразяване с разпоредбата на чл.227 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.
Актуалната редакция на чл.227 от НПК /бр.32 от 27.04.2010г./, в сила по време на образуване и провеждане на досъдебното производство, предвижда призоваване на обвиняемия и упълномощения му адвокат за предявяване на разследването, при условие че визираното процесуално действие е поискано.
Видно от приложения по делото протокол от 01.10.2010г. за разпит, последващ постановлението за привличане в качеството на обвиняемо лице, И. Т. в присъствието на договорния си адвокат изрично е заявил нежелание да му бъдат предявявани материалите след приключване на досъдебното производство. Очертаните нормативни изисквания са спазени стриктно при реализираната от разследващия орган процесуална дейност, която не следва да бъде коментирана на плоскостта на релевираните от прокурора съществени нарушения на процедурните правила, индициращи на накърнени права на подсъдимия Т. и налагащи връщане на делото в досъдебната фаза на наказателното производство.
В рамките на инстанционната проверка настоящият съдебен състав формира позиция за проявен професионализъм от въззивния съд и при юридическата оценка на значимите за приложимия материален закон, факти.
Правилно съобразно възприетата и базираща се на задълбочен анализ на доказателствата конкретика по казуса, и при компетентно съблюдаване съдържанието на чл.234 от НК, контролираната инстанция е заключила, че инкриминираното поведение на Т. не субсумира визирания от нормата престъпен състав, поради липса на изискуемата се немаловажност на случая.
При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на извършеното при условията на чл.93, т.9 от НК престъпление и при обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че трябва да се преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата досежно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения; реализирания механизъм; характеризиращите инкриминирания предмет, особености; липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактите за личността на автора на престъпното посегателство.
В аспекта на изложеното, описаната и доказателствено обезпечена фактология за инкриминираното деяние, предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато осъщественото, оценено при съблюдаване на комплекса от фактори, релевантни за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Престъпното деяние по чл.234 от НК е своеобразно посегателство против отделните стопански отрасли /раздел ІІ-ри от НК/, като чрез криминализирането му държавата защитава своето право да събере определен /еднократен, косвен и специфичен/ данък - акциз, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването на лимитирана парична сума в държавната хазна. Инкриминираното поведение, предмет на разглеждане в конкретния казус сочи на невнесен дължим акциз за 121 кутии /дванадесет стека/ цигари, на обща стойност 517,30 лева, който по своите количествени и финансови параметри съставлява несъбрано държавно вземане, незначително по размер. Безспорно установеният стойностен изразител на маловажността на деянието не е единственият меродавен и изключителен критерий за подобна оценка, но същият интерпретиран в съвкупност с фактическите данни за мястото, където са съхранявани цигарите, неангажиращо специални знания и умения, и неиндикиращо на намерение за реалното им укриване; за мотивацията и преследваните цели - лично ползване; и за личността на извършителя /неосъждан за сродни престъпления против стопанството, с добра характеристика и безупречно процесуално поведение/, предопределят правни изводи за коректно приложение на материалния закон и аргументират необоснованост на словно отразените в протеста, възражения.
Очертаната позиция се подкрепя и от предложените в атакуваната присъда съображения за възможната събираемост на държавното вземане в граници, многократно надвишаващи дължимия невнесен акциз, при административнонаказателната процедура по чл.123 от Закона за акцизите и данъчните складове, в обсега на която е предвидена санкция за физически лица - ГЛОБА в двоен размер на задължението, но не по-малко от 1000 лева за държане, продажба, пренос и превоз на акцизни стоки, без бандерол. Регламентираната административнонаказателна отговорност би имала изискуемото се поправително, възпитателно и възпиращо въздействие върху индивида, като чрез това санкциониране би била реализирана и необходимата генерална превенция спрямо останалите членове на обществото.
Водим от изложеното, ВКС намира, че при възложената му компетентност следва да упражни предоставените му от чл.354, ал.1, т.1 от НПК процесуални правомощия в настоящото съдебно производство и да остави в сила атакуваната въззивна присъда, с която е отменен осъдителен съдебен акт №212/22.11.2010г., по НОХД №457/2010г. на РС–Сливница, като подсъдимият И. Т. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.234, ал.1 от НК.
Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 07.03.2011г. на Софийски ОС, постановена по ВНОХД №990/2010г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.