Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр.София , 10 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №65/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от служебно назначения защитник на подс. В. П. П. – адв. К., срещу въззивно решение № 234 от 11.12.2013 г. по внохд № 257/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 22 от 16.09.2013 г. на Ловешкия окръжен съд по нохд № 350/2013 г. С присъда № 22 от 16.09.2013 г., постановена по нохд № 350/2013 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, подс. В. П. П. е признат за виновен в това, че на 17.02.2013 г. за времето от 21 до 22 часа в [населено място], в дом на [улица], като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел от владението на Т. Н. И. движими вещи на обща стойност 59,31 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на Т. Н. И., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК е намален размерът на наложеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание осем години „лишаване от свобода”. На основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 НК. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските. Присъдата е била проверена по въззивен ред и с решение № 234 от 11.12.2013 г. по внохд № 257/2013 г. на Великотърновския апелативен съд е била потвърдена. В касационната жалба се развиват доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че съдът първо е следвало да прецени какъв вид наказание да наложи от предвидените в специалната норма и след като е наложил наказание „лишаване от свобода”, да го редуцира по чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, а не по чл. 63, ал. 2, т. 1 НК. Излагат се съображения в подкрепа на оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се сочи, че не са отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за изменение на първоинстанционата присъда, като бъде намален размерът на наложеното на подс. П. наказание „лишаване от свобода”. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. П. – адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея доводи, както и направеното искане. Представителят на ВКП взема становище за неоснователност на жалбата, като счита, че няма нарушение на материалния закон при редукция на наказанието, че не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да бъде оставен в сила съдебният акт на въззивната инстанция. Подсъдимият В. П. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата от защитника на подс. П. е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА. Декларативно посоченото в касационната жалба оплакване за необоснованост на атакувания акт не може да бъде разгледано, доколкото необосноваността не съставлява касационно основание, а и не са изложени конкретни доводи, които да могат да бъдат отнесени към някое от предвидените в чл. 348, ал. 1 НПК касационни основания. Оплакването за нарушение на материалния закон е лишено от основание. Това оплакване съставлява дословно преповтаряне на доводите, изложени във въззивната жалба, на които Апелативният съд е отговорил. Доколкото то се прави и пред касационната инстанция и съставлява основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, настоящият състав при извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, го намира за неоснователно. Производството по делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІ НПК. Подсъдимият П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие в съответствие в законоустановените изисквания в разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК. Законова последица от тази процедура е приложението на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а НК. Доколкото подс. П. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, то решаващите съдилища правилно и законосъобразно са подходили към прилагане на особените правила за непълнолетните и по-конкретно - разпоредбите, касаещи извършване на редукцията. Подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1 НК, и доколкото санкционната част на наказателно правната норма визира три алтернативно предвидени наказания, съобразно задължителната съдебна практика – ТР № 10/1970 г. на ОСНК, ТР № 9/1981 г. на ОСНК, когато непълнолетният подсъдим е извършил престъпление, за което в особената част на Наказателния кодекс за отделния състав са предвидени две или повече алтернативни наказания, на основание чл. 63 НК се заменят всички наказания и в пределите на заменените санкции се определя конкретното наказание. В случая, към момента на извършване на деянието подс. В. П., е бил непълнолетен, но е навършил 16 години, така че замяната правилно е реализирана по ал. 2 на чл. 63 НК. За извършеното престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1 НК законодателят е предвидил наказания „лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Така предвидените наказания определят извършване на редукцията по отношение на навършилия 16-годишна възраст непълнолетен подсъдим в хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 1 НК, като се отчита ограничението по чл. 62 НК и след редукцията замененото наказание, в рамките на което следва да се определи наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, е „лишаване от свобода” от пет до дванадесет години. Така че законосъобразно въззивният съд е оценил като правилна извършената от първоинстанционния съдебен състав редукция. Доводите в касационната жалба, че след преценката за подходящо по вид наказание „лишаване от свобода” редукцията е следвало да бъде извършена по чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, нямат опора в нормите на закона. Предвидените в нормата на особената част - чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1 НК алтернативни наказания, по вид и размер, подлежат на редукция по чл. 63, ал. 2, т. 1 НК, а не по т. 2 от същата норма. Касационният съдебен състав намира за неоснователни и доводите за явна несправедливост на наложеното на подс. П. наказание за извършеното от него престъпление. В атакуваното въззивно решение съставът на Апелативния съд е проверил правилността на извършената от първостепенния съд индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл. 54 НК, като е отговорил на възраженията на защитата, касаещи неправилна оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Тези съображения във въззивното решение напълно се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че определянето на наказанието спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното престъпление не съставлява механична преценка на отчетените обстоятелства, а е логически процес на цялостна преценка на всички обстоятелства, влияещи върху отговорността. В рамките на този процес решаващите съдебни инстанции правилно и законосъобразно са определили наказанието на подс. В. П. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НК, в максимален размер след редукцията съобразно непълнолетието му, а именно – дванадесет години „лишаване от свобода”. Действително е налице изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, каквито са обремененото съдебно минало на подсъдимия, като осъжданията му са за престъпления, извършени в малък времеви период, предхождащ непосредствено деянието. Несъмнено в същата насока следва да се отчетат характеристиките на престъпното деяние, които не са отчетени при неговата квалификация – че убийството, придружаващо грабежа, е извършено с особена жестокост и садизъм (включително чрез връзване на ръцете и краката на жертвата с кабел), че умъртвяването на жертвата е осъществено по особено мъчителен за нея начин (като жертвата е преживяла преди смъртта си значителни по обем и интензитет мъки), че на жертвата са причинени множество телесни увреждания, че жертвата е самотно живееща възрастна жена. Правилно като смекчаващо вината обстоятелство не е отчетена младата възраст на подс. П., защото фактът на неговото непълнолетие е съобразен при предвидената по силата на закона редукция на наказанието. Твърденията в касационната жалба за критично отношение към извършеното от страна на подсъдимия са голословни – в съдебно заседание единствено заявеното от подсъдимия, извън направеното признание на фактите, е било искане за определяне на по-леко наказание, без да е изразявал отношение към извършеното, а в разпитите си на досъдебното производство е изразил съжаление за стореното, което съставлява изява на неговото негативно емоционално отношение към събитието, но не и осъзнаване на характера на деянието и неговите последици и критично отношение към тях. Правилно въззивната инстанция е оценила установеното чрез съдебно психологична и психиатрична експертиза наличие на диссоциално личностово разстройство у подс. П.. То не следва да обуслови налагане на по-леко наказание, защото това личностово разстройство, от една страна не представлява психично заболяване в тесния смисъл на това понятие, а от друга страна, не може да доведе до промяна в изводите за висока степен на обществена опасност на дееца предвид липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните осъждания и наличието при подс. П. на трайно установено поведение на несъобразяване с правните и етични норми в обществото. Действително, съгласно т. 7 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК, признанието на подсъдимия, чрез което е съдействал за изясняване на обективната истина, може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Доколкото обаче индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то това обстоятелство не е от характер да конфронтира изводите за висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца и да обоснове смекчаване на наказателно правното положение на подс. П.. Следователно, съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия, изводите за неговата лична степен на обществена опасност и величината на степента на обществена опасност на деянието, сочи на липса на нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Очертаната необходимост от поправяне и превъзпитание на подсъдимия предвид степента му на обществена опасност, както и характеристиките на престъпното деяние, сочат на съответствие на определеното на подс. П. наказание с целите по чл. 36 НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК правилно е намален размерът на определеното по правилата на чл. 54 НК наказание по отношение на подсъдимия с 1/3, като наказанието, което П. следва да изтърпи е в размер на осем години лишаване от свобода. Изложените съображения сочат на неоснователност на искането на защитника на подсъдимия за намаляване на размера на наложеното наказание. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия В. П. за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 234/11.12.2013 г. по внохд № 257/2013 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.