Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна по молба на трето лице

Р Е Ш Е Н И Е

№ 957/09

гр.София, 06.01.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Емилия Петрова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 83 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молби на „В” А. и „Т” А. за отмяна на влязло в сила решение № 1* от 02.10.2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, Пето г.о., постановено по гр.д. № 4* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 44 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 343 от 2006 г. на Софийския апелативен съд и допълнително решение № 203 от 23.07.2007 г. по същото дело.

Молителят „В” А. моли решението да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, поради това че след влизането му в сила са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Към молбата за отмяна са описани и представени тези нови доказателства.

Молителят „Т” А. моли да бъде отменено решението на ВКС в частта, с която е оставено в сила допълнително решение № 203 от 23.07.2007 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 343 от 2006 г., с което на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е бил отменен нотариален акт № 1* том II, рег. № 1* по нот.д. № 61 от 2001 г., констатиращ правото на собственост на „Т” А. върху част от процесния имот. Твърди, че тъй като „Т” А. не е бил страна по делото, решението по което се иска да бъде отменено, съдът не е имал право да отмени горепосочения нотариален акт. Поради това моли на основание чл.304 от ГПК решението в тази част да бъде отменено.

Пълномощникът на ответника по молбите Т. „Х” оспорва молбите за отмяна и моли същите да бъдат оставени без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита, че молбите за отмяна са допустими: Същите са подадени от легитимирани страни /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено и трето неучаствало по делото лице, което твърди, че е обвързано от това решение/ и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК /решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 02.10.2008 г., а молбите за отмяна са подадени съответно на 17.12.2008 г. и 09.12.2008 г./.

Разгледана по същество, молбата на ответника по делото „В” А. за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователна поради следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл.303, ал.1 от ГПК и чл.304 от ГПК основания. В случая, не е налице твърдяното от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК- откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. По делото липсват каквито и да било доказателства затова, че представените към молбата за отмяна писмени доказателства са новооткрити от молителя и че същият не е можел да се снабди с тях преди приключване на делото, решението по което се иска да бъде отменено. Представеният протокол на експертна комисия от 24.04.1990 г., в който е отбелязано, че в архивите на Т. „Х”- гр. В. не били намерени заповеди на СД „М”- Б. по дейността на Т. за периода от 1981-1985 г., годишни отчетни доклади за дейността на кооперацията през 1983 г., 1984 г., доклади, планове, щатни разписания и други документи, не доказва, че представените към настоящата молба за отмяна писмени доказателства не са можели да бъдат открити от молителя преди приключване на делото при проявена от негова страна дължима грижа. Още повече, че голяма част от тези доказателства са се намирали в Ц. държавен архив /за което върху тях е поставен печат на Ц. държавен архив/ и следодателно не е съществувала никаква пречка за молителя „В” А. да се снабди с тях своевременно, ако бе проявил дължимата грижа.

Независимо от горното, представените към молбата за отмяна писмени доказателства не биха могли да бъдат основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като или нямат характера на писмени доказателства по делото, или не са нови доказателства, или не са от съществено значение за делото:

1. Заключението на съдебно-техническата експертиза по адм.д. № 749 от 1998 г. на В. окръжен съд и скицата на вещото лице по това дело не биха могли да бъдат доказателства по настоящото дело, тъй като не са приети като такива по това дело, а по друго дело, между други страни и с друг предмет. Не би могло да се приеме, че заключението на тази експертиза установява нови обстоятелства по настоящото дело, тъй като това заключение е било прието по друго дело, в което страните по настоящото дело не са били страни и съответно не са имали възможност да оспорят констатациите на вещото лице в тази експертиза.

2. Решението от 15.11.1993 г. на В. районен съд по гр.д. № 866 от 1993 г. не е ново доказателство по делото. Това решение е било представено и прието за доказателство още пред първоинстанционния съд /намира се на лист 60 от гр.д. № 527 от 1999 г. на В. районен съд, който е разглеждал делото като първа инстанция, преди да бъде повдигната препирня за подсъдността на делото между В районен и В. окръжен съд/ и следователно е било взето предвид от ВКС при постановяване на решението му.

3. Протокол № 3 от 15.04.1985 г. от заседание на С. за териториално и селищно устройство, строителство и архитуктура при ОбНС-В. също не е ново доказателство. Протоколът е представен и приет като доказателство по делото още от първоинстанционния съд /намира се на лист 29 от гр.д. № 1* от 2002 г. на В. окръжен съд, който е разгледал делото като първа инстанция/.

4. Протоколът от 12.04.1985 г. действително е ново доказателство, но той не установява съществени за настоящото дело обстоятелства. Този протокол установява, че е било извършено предаване-приемане на вещи от З. „П” на завод „Т” по оборотна ведомост от 31.03.1985 г. По делото въобще не е било спорно обстоятелството, че завод „Т” е създаден чрез отделяне на цех ”Т” от З. „П”, въз основа на съществуващия цех на завода и въз основа на конфекционната дейност на Т. „Х”, при което е било извършено предаване-приемане на стоково-материални ценности /материали, готова продукция, малоценни и малотрайни предмети/, но не и на земя, от З. „П” и от Т. „Х” на завод „Т”. Тези обстоятелства са били безспорно установени от представените още при инстанционното разглеждане на делото заповед № 174 от 05.03.1985 г. на Министъра на производството и търговията с потребителски стоки и заповед № 240 от 01.04.1985 г. /обозначени като документи № 17 и 19 в папка № 47 към молба от 30.07.1999 г. на Т. „Х” по гр.д. № 527 от 1999 г. на В. районен съд, който е разглеждал делото като първа съдебна инстанция преди да бъде повдигната препирнята за подсъдност между В районен и В. окръжен съд/.

5. Правилникът за икономическия механизъм, приет с ПМС № 53 от 1981 г. не е доказателство, а нормативен акт и като такъв не би могъл да е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.

6. Скицата-извадка от план на гр. В. е съществувала и е следвало да се намира в О. В. , поради което за молителя не е имало пречка да се снабди с тази скица своевременно и да я представи при инстанционното разглеждане на делото. Освен това, тази скица не установява обстоятелства, различни от установените по делото /скицата е идентична с представената още пред първоинстанционния съд скица по регулационния план от 1999 г., намираща се на лист 16 от гр.д. № 527 от 1999 г./.

7. Искането от Т. „Х” до Министерството на промишлеността рег.индекс № 3* от 14.12.2000 г. не установява нови съществени за делото обстоятелства. Видно от това искане, Т. „Х” е спазил предвидения в Закона за кооперациите и ПМС № 192 от 1991 г. срок да отправи искане за възстановяване на собствеността върху процесния имот по административен ред- с писмо № Р* от 05.05.1992 г. Неправилно молителят счита, че това искане съдържало признание на Т. „Х”, че процесният имот не бил собственост на кооперацията. В искането е посочено, че Т. „Х” е бил собственик на земя по нотариални актове № 1* и 150 от 1956 г., че тази земя е била одържавена съгласно протокол № 3 от 15.04.1985 г., но не е била заплатена на кооперацията. Обстоятелството, че с тази молба е поискано да бъде върната земята с площ от 16 500 кв.м., която към онзи момент се е ползвала от „В” А. и изградените върху тази земя администартивна сграда, пристройка, гараж, склад и абонатна станция, не може да се тълкува като признание от страна на ищеца Т. „Х”, че не е собственик на разликата над 16 500 кв.м. до присъдените с решението 23 170 кв.м., тъй като признанието на страните по делото се обсъждат наред с всички останали представени по делото доказателства, а в случая от тези други показателства- нотариални актове, други писмени доказателства и заключения на експертизи е установено, че Т. „Х” е била собственик на терен с площ от 23 170 кв.м., а не само на 16 500 кв.м.

8. Протоколът от проведена среща на 25.03.1986 г., в който е отразено взето решение за изплащане обезщетение на СД „М” за изразходваните капитални вложения за основни средства, намиращи се на отредената за завод „Т” площадка не е от съществено значение за делото: Този протокол доказва взето решение за изпълнение на задължението на завод „Т”, което задължение е установено и с решение № 600 от 10.12.1987 г. по арбитражно дело № 600 от 1987 г., което е било представено още при инстанционното разглеждане на спора. Изпълнението на това задължение също е било доказано по делото с представеното инкасово поръчение № 1* намиращо се в папката, обозначена с № 79 и приета като доказателство по гр.д. № 527 от 1999 г. с определение на съда от съдебно заседание от 20.12.1999 г.

9. Протокол № 4 от 26.09.1986 г., съдържащ решение за преотреждане на площадката пл. № 1* от кв.11 по плана на С. зона-В. от ДПП „И” на З. „Т” и заплащане на разходите за проектиране на ДПП „И” също не установява нови обстоятелства от съществено значение за делото: Обстоятелствата, които се установяват от този протокол са билои установени по делото с решение № 600 от 10.12.1987 г. по арбитражно дело № 600 от 1987 г., с което З. „Т” е осъден да заплати на ДПП „И” сумата 60 384 лв. за проектански разходи и СМР, извършени на прехвърлената площадка пл. № 1* в кв.11 по плана на гр. В. и с инкасово поръчение № 180 за заплащане на тази сума, намиращо се в папката, обозначена с № 79 и приета като доказателство по гр.д. № 527 от 1999 г. с определение на съда от съдебно заседание от 20.12.1999 г.

10. Решение № 600 от 10.12.1987 г. по арбитражно дело № 600 от 1987 г. не е ново доказателство по делото- същото е представено и прието като доказателства по гр.д. № 527 от 1999 г. /намира се на лист 23 от папката с документи, представена от Т. „Х” с молба от 30.07.1999 г. по гр.д. № 527 от 1999 г. на В. районен съд, който е разглеждал делото като първа съдебна инстанция преди да бъде повдигната препирнята за подсъдност между В районен и В. окръжен съд, обозначена с № 47 и приета от съда като доказателство по това дело с определение от съдебно заседание от 27.09.1999 г./. Същото арбитражно решение се намира и в папката, обозначена с № 79 и представена по същото гр.д. № 527 от 1999 г., документите в която са приети като доказателства по делото с определение на съда от съдебно заседание от 20.12.1999 г.

11. Инкасово поръчение № 180 също не е ново доказателство- намира в същата папка, обозначена с № 79, документите в която са приети за доказателства по гр.д. № 527 от 1999 г. с определение на съда от съдебно заседание от 20.12.1999 г.

12. Нотариален акт № 198 от 29.10.2008 г., с който ищецът по делото Т. „Х” е продал на „Т” ЕООД имот е без значение за настоящото дело, тъй като дори и с този нотариален акт да е прехвърлен целият или част от спорния имот, това прехвърляне е станало в хода на процеса /дори след влизане в сила на решението на ВКС/, поради което на основание чл.121, ал.1 от ГПК /отм./ делото следва своя ход между същите страни.

13. Разпореждане № 351 от 31.12.1974 г. на Б. на МС и приложение № 2 към него също не са нови доказателства по делото, тъй като са представени и приети като доказателства /обозначени са като документ № 13 в папката с документи, представена от Т. „Х” с молба от 30.07.1999 г. по гр.д. № 527 от 1999 г. на В. районен съд, който е разглеждал делото като първа съдебна инстанция преди да бъде повдигната препирнята за подсъдност между В районен и В. окръжен съд, обозначена с № 47 и приета от съда като доказателство с определение от съдебно заседание от 27.09.1999 г.

14. Приложения № 1 и № 3 към Р. № 351 от 31.12.1974 г. са новопредставени, но те не установяват относими към спора обстоятелства. От значение за спора по делото е било само приложение № 2, тъй като в него е посочено кои дейности, осъществявани дотогава от Т. „Х” преминават от 01.10.1975 г. към СД „Местна и кооперативна промишленост и битови услуги”. Приложения № 1 и № 3 не касаят ищеца по делото Т. „Х”- приложение № 1 представлява списък на производствата и дейностите, които преминават от СД „М” към СО на Министерството на леката промишленост и сред тях не са дейности, осъществявани от Т. „Х”, а приложение № 3 представлява списък на промишлените производства и дейностите, които се предлагат за изнасяне от развитите в промишлено отношение селища в други населени места в страната и също не касае дейностите, осъществявани от Т. „Х”.

15. Заповед № 1* от 08.07.1975 г. на П. на ИК на ОНС-В. не установява съществени за делото обстоятелства. С тази заповед е назначена комисия за безвъзмездно предаване от Т. „Х” на фабрика „П”-Б. Слатина на малоценните и малотрайни предмети, готовата и незавършена продукция, материалите, работническия стол, производствената сграда, машините и другите основни средства на цех „Т” и за преустановяване на част от дейността на Т. „Х”. Тази заповед обаче не доказва, че в изпълнение на нея е извършено предаване на процесния имот- земята около изградената производствена сграда на Т. „Х”. По делото са представени и приети от съда още при инстанционното разглеждане на делото заповед № 240 от 01.04.1985 г. и акт от 01.04.1985 г. за проверка на наличните стоково-материални ценности, /намиращи се на лист 19 и лист 20 от папка, обозначена с № 47, представена от Т. „Х” с молба от 30.07.1999 г. и приета като доказателство по гр.д. № 527 от 1999 г. с определение на съда от 27.09.1999 г./, видно от които е извършено предаване само на движими вещи /стоково материални ценности/, но не и на процесната земя. От друга страна, заповедта от 08.07.1975 г. доказва, че в изпъленние на разпореждането на Б. на МС № 351 от 31.12.1974 г. е била закрита не цялата, а само част от производствената дейност на Т. „Х” /дейността по производство на памучна, върнена конфекция, калъфки, чаршафи, юргани и дюшеци/, а същото обстоятелство е било прието за установено в решението на ВКС, което се иска да бъде отменено.

16. Писмо № Ф* от 25.07.1985 г. на СО „Р” до З. „П” за намаляване на базисните показатели за 1985 г. на З. „П” във връзка с обособяването на цех „Т” в самостоятелно предприятие, не доказва никакво ново и съществено за делото обстоятелство. По делото не се е споряло, че цех „Т” е било обособено като самостоятелно държавно предприятие З. „Т”, а и това обстоятелство е без значение за решаване на спорния по делото въпрос дали ищецът Т. „Х” е бил собственик на процесния имот и дали има право този имот да му бъде възстановен на основание пар.1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 г.

17. Описът на основните средства на З. „Т” също не е доказателство, което да е от значение за делото, тъй като в този опис като част от активите на завода фигурират сгради, съоръжения, машини и стопански инвентар, но не и земя, а спорът по настоящото дело е бил за собствеността на земята, а не на сградите. Дори по делото е прието, че част от намиращата се в имота производствена сграда е собственост на ответника „ стил” А. , тъй като е била построена от З. „Т”, чийто правоприемник към настоящия момент е този ответник.

18. Нотариален акт № 176 от 19.112001 г. не е доказателство, което е от значение за делото. Обстоятелството, че в хода на делото част трето неучастващо по делото лице Т. „И” се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост върху целия или част от процесния имот, е без значение за правилността на решението по делото. Ако това трето лице предявява самостоятелни права върху имота и между него и Т. „Х” съществува или възникне спор за собственост, този спор ще бъде решен в друго производство, в което решението по настоящото дело няма да е задължително, тъй като няма да се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалото по настоящото дело трето лице Т. „И”. Дали решението по настоящото дело би могло да се изпълни спрямо това трето лице, е въпрос касаещ изпълнението на съдебното решение и засягащ само ищеца и собственик на имота Т. „Х”, но не и правилността на това решение.

Предвид на гореизложеното, молбата на „В” А. за отмяна на решението на ВКС по гр.д. № 4* от 2007 г. на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Неоснователна е и молбата на третото неучаствало по делото лице „Т” А. за отмяна на основание чл.304 от ГПК на решението на ВКС в частта му, с която е оставено в сила допълнително решение № 203 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 343 от 2006 г. на Софийския апелативен съд. Макар с това решение съдът да е отменил на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 1* том II, рег. № 1* по нот.д. № 61 от 2001 г. за собственост на „Т” А. върху част от процесния имот, молителят „Т” А. не може да иска отмяна на това решение, тъй като не е лице, спрямо което това решение има сила на пресъдено нещо. По принцип съдебните решения имат сила на пресъдено нещо само по отношение на страните по делото. По изключение силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и върху необходимите другари на някоя от страните по делото или върху правоприемниците на страните, когато правоприемството е настъпило в хода на делото /чл.121 от ГПК /отм./. В случая обаче „Т” А. не е нито необходим другар на страна по делото, нито правоприемник на такава страна в хода на процеса: „Т” А. е придобил част от процесния имот от „В” А. още преди завеждане на настоящото дело- исковата молба по делото е подадена на 25.03.1999 г., а увеличението на капитала на „Т” А. чрез апортиране в дружеството на имот от 3 дка, част от процесния имот, е било вписано в съда с решение по ф.д. № 531 от 1997 г. още на 30.12.1998 г. Поради това молбата на „Т” А. за отмяна на решението на основание чл.304 от ГПК също следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът по молбата за отмяна не е представила доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „В” А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 02.10.2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, Пето г.о., постановено по гр.д. № 4* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 44 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 343 от 2006 г. на Софийския апелативен съд и допълнително решение № 203 от 23.07.2007 г. по същото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т” А. за отмяна на основание чл.304 от ГПК на влязло в сила решение № 1* от 02.10.2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, Пето г.о., постановено по гр.д. № 4* от 2007 г., в частта му, с която е оставено в сила допълнително решение № 203 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 343 от 2006 г. на Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.