О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №155 София, 19.09.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2762 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 17951 от 11.02.2019 г. на Е. А., Н. А. и Н. А., подадена от адв. Й. Г., против определение № 2611 от 31.01.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 14297 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 05.01.2019 г. по гр.д. № 61039 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, с което прекратено производството по делото Жалбоподателите считат, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че обстоятелството относно смъртта на лицето, чийто отказ от наследство е заявен пред съда, е неотносимо, доколкото самото изявление е направено и е нотариално заверено преди това. Заявяват, че не е налице процесуална субституция, а предявяване на искането в охранителното производство от молителите в качеството им на заинтересовани лица. За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: За да се произнесе с атакуваното определение въззивният Софийски градски съд е констатирал, че производството е образувано по молба за отказ от наследство от М. А. с нотариално заверен подпис на молителката на 17.02.1993 г., която е подадена в Софийски районен съд на 17.09.2018 г. Първостепенният съд е прекратил производството по делото, тъй като към момента на сезирането му молителката е починала /на 19.06.2018 г./ предвид твърденията на лицето, подало молбата от нейно име. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.27, ал.1 ГПК е приложима и за охранителните производства. Отделно в чл.57 от Закона за наследството изрично е предвиден ред за случаите, в които наследникът е починал преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него. В този случай легитимирани са неговите наследници, които могат да приемат това наследство само, ако приемат наследството и на своя наследодател или да се откажат от същото наследство, макар да са приели наследството на своя наследодател. В случая молителката, от името на която е депозирана молбата по чл.52 ЗН, е починала преди сезиране на съда, а жалбоподателите не твърдят да са сред лицата по чл.57 ЗН /нейни наследници/. Легитимират се като наследници на нейния брат, ползващи се от отказа ѝ от наследство. Липсва нормативно основание за процесуална субституция. Съдът изрично е посочил, че вписването на отказа има конститутивно, а не оповестително действие. Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд, поради което доводите на жалбоподателите, че отказът е провел действие от извършване на волеизявлението на наследника през 1993 г., когато е нотариално заверена молбата и те като лица, ползващи се от отказа /наследници на брата на молителката/ имат право да заявят вписване на отказа от името на починалата молителка, са намерени за неоснователни. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят въпросите: 1. кои са заинтерсованите лица, които биха могли да внесат нотариално заверената молба-декларация, адресирана до съда на изричен писмен, с нотариално заверен подпис, отказ от наследство на едно лице, след като същото е починало 2. какво е действието на вписването на изричния отказ от наследство –оповестително или конститутивно. По поставените въпроси липсва тълкуване в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съгласно чл.52 ЗН отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване на изявлението в особената книга на съда. Производството пред съда е охранително и съгласно чл.531, ал.1 ГПК започва с писмена молба от заинтересованото лице. Първият въпрос е свързан с тълкуване именно на разпоредбата на чл.531, ал.1 ГПК в хипотеза на вписване на отказ от наследство. За да се отговори на този въпрос следва да се има предвид възприетата от законодателя система на преминаване на наследство въз основа на действителната, а не на предполагаемата воля на лицата, тъй като съгласно чл.48 наследството се придобива с приемането му. Начините на приемане на наследство са уредени в чл.49 ЗН /изрично по реда на ал.1 и мълчаливо съгласно ал.2/. Изрично е уреден и начина за отказ от наследство. В практиката на ВКС по определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3092/2015 г. на I г.о. е дадено тълкуване, че приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. От строго личния характер на изявлението по чл.52 ЗН следва, че заинтересовано лице по смисъла на чл.531, ал.1 ГПК да поиска вписване на отказ от наследство е само наследникът, който прави изявлението за отказ от наследство, респ. негов пълномощник, изрично упълномощен да подаде искането до съда. Отказът от наследство е формален акт. Фактическият състав на формата, уредена в чл.52 вр. чл.49, ал.1 ЗН, е писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството от призован към наследяване, съдържащо изявлението за отказ от наследство на конкретен наследодател и вписването му в особената книга на съда. След като заедно със заявлението вписването в книгата на съда е част от фактическия състав на формата на отказа от наследство, то вписването в особената книга на съда има конститутивно действие и от момента на вписването се пораждат последиците на отказа от наследство. По основателността на частната касационна жалба: С оглед отговора на въпросите, обусловили касационно обжалване, следва, че атакуваното определение на Софийски градски съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тезата на жалбоподателите, че внасянето в съда на нотариално заверената молба-декларация за отказ от наследство, би могло да се извърши от всеки, който има правен интерес от това действие, не е съобразена със строго личния характер на изявлението за отказ от наследство и с конститутивното действие на вписването в особената книга на съда, като елемент от формата на изявлението. В случая искането за вписване на отказ от наследство е подадено от лица, които не са заинтересовани съгласно чл.531, ал.1 ГПК, поради което сезирането на съда по охранителното производство е процесуално недопустимо. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2611 от 31.01.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 14297 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2611 от 31.01.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 14297 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: