Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * справедливост * свидетелски показания


Р Е Ш Е Н И Е

№ 111
София 17.03.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора ....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4207 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени П. Н. П. чрез адв.С. А. и от А. срещу решение № 134 от 21.12.12г.по в.гр.дело № 1632/12г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 12.01.12г.по гр.дело № 9541/11г.на Софийски градски съд в обжалваната му част.
Касаторът П. П. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно занижен.Моли да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго,с което да се уважи иска в размер на 20 000 лв.
Касаторът А. обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Счита,че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил принципа за справедливост,регламентиран в чл.52 ЗЗД.
С определение № 1316 от 21.11.13г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост в зависимост от конкретиката на всеки отделен случай с оглед факта,че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти,свързани с повдигнатото обвинение,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило относително кратно време – 8 месеца, ищецът е претърпял душевни болки и страдания,психиката му е била съсипана,влошили се личните му отношенията с бившата му съпруга и фактическия брачен партньор,деца и родители.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в семейния и обществен кръг,както и неблагоприятното стечение на обстоятелствата – здравословни проблеми на настоящата му партньорка,бившата му жена и баща му,които не са в пряка причинна връзка с вредоносното поведение на ответника,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбите и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,изхождайки от понятието”неимуществени вреди”,в което се включват претърпените болки и страдания,които представляват негативни емоционални изживявания на лицето и разбирането,че критерият за справедливост,визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен,а се извежда от конкретните обстоятелства,съдът в настоящия състав намира,че присъденото обезщетение е занижено.Преценката на свидетелските показания по делото налага извод,че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство е станал раздразнителен,избухлив и започнал да злоупотреба с алкохол, появили се проблеми в общуването с близки и приятели,които започнали да го отбягват,защото той е проявявал към тях невъздържаност и агресивно поведение.Същият изпитвал големи притеснения от изхода на делото,които са се отразили и на отношенията с настоящата му партньорка,бившата му жена,дъщеря му и родителите му.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид обективните критерии – вида на престъплението,в което е бил обвинен,размера на предвиденото наказание и кратките срокове,в които е приключило наказателното производство – 8 месеца,но не е съобразил личността на ищеца и интензитета на претърпяните от него болки и страдания от неимуществен характер.За да бъде спазен принципа за справедливост,при определяне размера на обезщетението,следва да се вземат предвид личните чувства на увредения и начина,по който той субективно е понесъл вредата,тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание.
Настоящият съдебен състав намира,че за репариране на претърпяните от ищеца страдания към определените 5 000 лв следва да се присъдят още 1 000 лв,или общо 6 000 лв.
По изложените съображения решението в частта,с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 5 000 лв до 6 000 лв следва да се отмени и вместо това следва да се постанови ново решение,с което искът да се уважи за още 1000 лв,ведно със законната лихва,считано от 17.03.2010г.до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски пред касационната и пред въззивната инстанция,където не са присъдени такива,изчислени съобразно уважената част на иска в размер на 147 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 134 от 21.12.12г., постановено по в. гр.дело № 1632/12г.на Софийския апелативен съд в частта,с която искът на П. Н. П. против П. на РБ по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 5 000 лв до 6 000 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на РБ – [населено място] да заплати на П. Н. П. от [населено място] допълнително още сумата 1000 лв /хиляда/- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдан,на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 17.03.10г.до окончателното изплащане,както и сумата 147 лв /сто четиридесет и седем/разноски .
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.