16 Р Е Ш Е Н И Е №60153 гр. София, 04.02.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 686 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Център за развитие на човешките ресурси, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Б. З. срещу решение № 2831 от 17.12.2019г. по т. дело № 3110/2019г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, допълнено с определение № 566 от 20.02.2020г. по същото дело. С обжалвания въззивен съдебен акт е обезсилено решение № 7724 от 07.12.2018г. по гр. дело № 11392/2018г. на Софийски градски съд, І-15 състав, производството по делото по предявения от Център за развитие на човешките ресурси срещу Сдружение „Младежка академична инициатива“ иск за връщане на дадените авансово суми по Договор за финансова подкрепа на проект по програма „Младежта в действие“ № 11-00-270/04.12.2013г. в размер 26 520 евро, заедно с лихва за забава от изтичане на 30-дневния срок от връчване на писмото, с което е поискано възстановяване на сумите – 13.04.2016г., е прекратено и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1 082,76 лв. – разноски за въззивното производство и сумата 2 000 лв. – разноски за първоинстанционното производство /последната сума е присъдена по реда на чл. 248 ГПК с определение № 566 от 20.02.2020г. по т. дело № 3110/2019г. на Софийски апелативен съд, 5 състав/. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд правилно е констатирал, че се касае за договор, сключен по програма „Младежта в действие“, но е направил неправилен и необоснован извод, че Центърът за развитие на човешките ресурси в качеството си на Национална агенция по програма на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм“ изпълнява договори и проекти по оперативните програми, съфинансирани от структурните и инвестиционни фондове на ЕС, както и по други национални и международни програми. Според касатора съдебният състав не е съобразил, че ищецът не изпълнява договори по оперативни програми, а администрира проекти по програма „Еразъм +“, неправилно е смесил програмата „Младежта в действие“ с програмата „Еразъм +“, не е отчел, че тези две програми се финансират директно от Европейската комисия, не е съобразил разликите между тях и оперативните програми, разликите в механизмите на отпускане на средства, в администрирането на проекти и директното финансиране от Европейската комисия в процесния случай. Излага доводи за неправилност на извода, че Центърът за развитие на човешките ресурси предоставя безвъзмездна помощ след сключване на договор по смисъла на чл. 3 от ПМС № 121/31.05.2007г., тъй като посоченото постановление касае единствено оперативните програми. Касаторът поддържа становище за неприложимост на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, обн. в ДВ, бр. 101/22.12.2015г., ПМС № 121/31.05.2007г., Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1260/1999, както и на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета, тъй като същите се отнасят до финансиране, предоставяно от Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/, Европейския социален фонд /ЕСФ/ и Кохезионния фонд, т. е. до Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, но не и до финансиране от Европейската комисия по програма „Младежта в действие“ и програма „Еразъм +“, администрирането по които е разписано в други решение и регламент. В касационната жалба е направено също оплакване за неправилно прилагане на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета и Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 на Съвета поради това, че тези регламенти са отменени, както и неправилно позоваване на чл. 60, чл. 61, чл. 62, чл. 72 и чл. 73 от Регламент /ЕО, Eвратом/ № 2988/95 на Европейския парламент и Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, доколкото такива разпоредби не съществуват. Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие на материалния закон - чл. 19а АПК, чл. 24, чл. 27 и чл. 73 ЗСУЕСИФ, и че неправилно е прието, че се касае до административен договор, тъй като посочените разпоредби не намират приложение, предвид липсата на финансиране от ЕСИФ. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за разглеждане на предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Младежка академична инициатива“, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Излага съображения, че права, задължения или правоотношения с публичноправен характер не могат да бъдат предмет на иск по ГПК, тъй като същите са извън обхвата на подведомствените на гражданските съдилища граждански дела по чл. 1 ГПК. Релевира доводи за правилно прилагане на Регламент № 1083/2006 на Съвета, ПМС № 121/31.05.2007г., Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета, Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, ЗУСЕСИФ и ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./. Ответникът се позовава на: функциите на Центъра за развитие на човешките ресурси; предмета на процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, определен с влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 ПМС № 121/31.05.2007г.; характера на предоставения по силата на договора финансов ресурс – публичен, европейски и национален; определянето на условията на договора от императивни правни норми или едностранно от административния орган в изпълнение на предоставената му от императивни правни норми компетентност и страните по договора, които не могат да се отклоняват от нормативно установеното; характеристиките на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; понятието „нередност“ и правните последици от неизпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; правната уредба на административния договор, в която категория попадат и договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Излага и съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. С определение № 96 от 26.02.2021г. по т. дело № 686/2020г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: 1. Подведомствен ли е на гражданския съд осъдителен иск за връщане на предоставените суми по договор за финансова подкрепа за проект по програма „Младежта в действие“ поради прекратяването му от страна на Националната агенция при неизпълнение на задълженията от бенефициента? 2. Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на средствата, предоставени по програма „Младежта в действие“, създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел, че между Национален център „Европейски младежки програми и инициативи“ към Министерство на младежта и спорта, в качеството му на възложител, и Сдружение „Младежка академична инициатива“, в качеството му на бенефициент, е сключен договор за финансова подкрепа на проект по програма „Младежта в действие“ № 11-00-270/4.12.2013г., по силата на който Национален център „Европейски младежки програми и инициативи“ към Министерство на младежта и спорта в качеството му на възложител е предоставил на Сдружение „Младежка академична инициатива“ в качеството му на бенефициент финансова подкрепа в размер на максимум 33 150 евро за реализация на проект № BG13/А2/536/R3 с наименование „Доброволчеството, врата към всички пътища на Европа“ за осъществяване на описаните в Анекс I дейности. Проектът е свързан с изграждането на екопътека в [населено място]. Съдебният състав е констатирал, че ответникът е получил авансово сумата 26 250 евро за реализиране на дейности по проекта, задължил се е да внесе крайните отчети в рамките на 2 месеца от приключване на дейността, което съгласно подписания Анекс № 2 към договора е следвало да стане на 15.10.2015г., но не е изпълнил това задължение. Обсъдил е клаузите на чл. 2, чл. 4, ал. 4 и чл. 5, ал. 2 от процесния договор и клаузите на чл. 11, ал. 2 и ал. 3, чл. 14, ал. 2 и ал. 3, чл. 15, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от Общите условия и чл. 5, ал. 4 от Специалните условия и сключените между Център за развитие на човешките ресурси и Сдружение „Младежка академична инициатива“ допълнително споразумение от 25.08.2014г., допълнително споразумение № 2/21.11.2014г., както и разменените писма между страните през периода от 06.01.2016г. до 17.05.2016г. Приел е за установено, че отправеното до ответника предизвестие и искането за възстановяване на сумите, дадени от ищеца на ответника по договора, и волеизявлението за разваляне на договора са достигнали до ответника с получаването на исковата молба. За да направи извод за недопустимост на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, въззивната инстанция е приела, че е постановено по съдебен спор, който е неподведомствен на гражданските съдилища /чл. 1 ГПК/. Посочила е, че предмет на иска не са права, задължения или правоотношения с частноправен характер от областта на гражданското, търговското или трудовото право, а права, задължения и правоотношения с публичноправен характер, които са извън обхвата на подведомствените на гражданските съдилища граждански дела по чл. 1 ГПК - претенция за връщане на изплатени по силата на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа суми, който договор е прекратен едностранно с изявление на Центъра за развитие на човешките ресурси в качеството му на Национална агенция по програма „Еразъм“ на Европейския съюз /ЕС/. Решаващият съдебен състав е обосновал публичноправния характер на правоотношението със следните съображения: в качеството си на Национална агенция по Програма на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм“ Центърът за развитие на човешките ресурси изпълнява договори и проекти по оперативните програми, съфинансирани от структурните и инвестиционни фондове на ЕС, както и по други национални и международни програми; Центърът е юридическо лице по чл. 60 от Закон за администрацията и е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката; като Национална агенция по Програма „Еразъм“ на ЕС Центърът за развитие на човешките ресурси предоставя безвъзмездната финансова помощ след сключване на договор по смисъла на чл. 3 ПМС № 121/31.05.2007г., който предмет е определен с влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 ПМС № 121/31.05.2007г.; предоставеният по силата на договора финансов ресурс е публичен - европейски и национален; условията на договора са определени от императивни правни норми /Регламент № 1083/2006 и ПМС № 121/31.05.2007г./ или едностранно от административния орган в изпълнение на предоставената му от императивни правни норми компетентност и страните по договора не могат да се отклоняват от нормативно установеното; императивни норми на правото на ЕС определят и кога е налице неизпълнение на договора. Въззивният съд се е аргументирал с Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими към общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002г. и с Регламент № 1083/2006г. на Съвета от 11.07.2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент № 1260/1999г. След обсъждане на легалната дефиниция на понятието „нередност“, дадено в чл. 1, § 2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, императивните норми на чл. 4, чл. 60, чл. 61, чл. 62, чл. 72 и чл. 73 от Регламент № 2988/95, разпоредбите на чл. 6, т. 2, 3 и 4 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС /ДВ, бр. 97/8.12.2009 г./, чл. 62 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ и чл. 125, § 4 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012, съдебният състав на САС е направил извод, че договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е средство за генериране на търговска печалба. След направения анализ на посочената нормативна уредба за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ въззивната инстанция е изложила следните характерни белези на процесния договор за финансова подкрепа: 1/ договорът за отпускане на помощта не е между равнопоставени субекти; 2/ съдържанието на договора не е резултат на свободно договаряне; 3/ договорът е избраната в националното право правна форма, чрез която се извършва индивидуализацията на правата и задълженията на бенефициера и административния орган, разрешаващ отпускане на финансовата помощ; 4/ правата и задълженията на страните по договора императивно следват от нормативни актове, а не от волята на страните по договора. Въз основа на посочените съображения е направила извод, че сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е източник на частноправни отношения, а на административноправни отношения, включително във фазата по изпълнение и контрол на изпълнението, както и при констатирано неизпълнение на този договор, с легален термин на неизпълнението „нередност“. Административноправният характер на отношенията по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по програма „Младежта в действие“ е мотивиран от въззивния съд и с влезлия в сила на 25.12.2015г. ЗУСЕСИФ, с който българският законодател е определил националната инстутиционна рамка за управлението на ЕСИФ, реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специални правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията по финансови корекции. Съдебният състав е изложил и съображения, изведени от ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./, позовал се е на разпоредбата на § 6, т. 2, б. „в“ ЗР от посочения ЗИДАПК, в сила от 25.12.2015г., с която е изменен и допълнен § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ и в подведомственост на гражданските съдилища са поставени определена категория правни спорове, разглеждането на които не е приключило към момента на влизане в сила на ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./. Въззивната инстанция е възприела разясненията, дадени в решение № 14/21.02.2017г. по гр. д. № 50320/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. относно разпоредбите на § 10, ал. 1 – ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, посочила е, че съдебните производства, които не влизат в предметния обхват на § 10, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, се довършват по новия ред, като в предметния обхват на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ не попадат и по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА не следва да се поставят искове на управляващия орган за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора за безвъзмездна финансова помощ след издаден акт с изявление за прекратяване на договора и искане за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви върху нея, поради което е направила извод, че процесният спор е неподведомствен на гражданските съдилища. По поставените процесуалноправни въпроси: С Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.11.2006г. за създаване на програма „Младежта в действие“ за периода 2007—2013г. е създадена програмата „Младежта в действие“ като действие на Европейската общност /сега Европейски съюз/ с цел развитие на сътрудничеството в Европейския съюз /ЕС/ по въпросите на младежта. За постигане на посочените в чл. 2 и чл. 3 от решението общи и специфични цели на програмата са предвидени различни действия, чиито подробности са посочени в приложение към решението, а изпълнението на програмата е възложено с разпоредбата на чл. 8 от решението на Европейската комисия съгласно приложението и на страните–участнички, част от които са държавите–членки на ЕС. Предвидено е, че държавите–членки като страни–участнички в програмата „Младежта в действие“ предприемат необходимите мерки за осигуряване на гладкото протичане на програмата на национално равнище, включвайки страните, ангажирани с различни аспекти на младежката проблематика съгласно националната практика; създават/назначават и контролират националните агенции при изпълнение на действията по програмата на национално равнище съгласно чл. 54, параграф 2, б. „в“ от Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002; поемат отговорност за доброто управление от страна на националните агенции, посочени в буква „б“, на средствата, които са им прехвърлени, и които се отпускат по проекти; предприемат необходимите мерки за извършване на одит и контрол на финансите на националните агенции, посочени в буква „б“. С чл. 37 от Регламент /ЕС/ № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2013г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО са отменени посочените решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, считано от 01.01.2014г. /параграф 1/, предвидено е, че действията, започнати до 31.12.2013г., включително въз основа на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО, се управляват в съответствие с разпоредбите на този регламент /параграф 2/ и че държавите-членки гарантират на национално равнище безпрепятствения преход между действията, провеждани в рамките на предходните програми в областта на ученето през целия живот, младежта и международното сътрудничество във висшето образование, и действията, които се изпълняват по програмата /параграф 3/. С ПМС № 99/03.05.2007г. е създаден Национален център „Европейски младежки програми и инициативи“ като юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на младежта и спорта и функции да насърчава, консултира, организира и координира участието на български младежки организации и институции в европейските и международните младежки програми и инициативи. Посоченият Национален център е осъществявал функциите на национална агенция при изпълнение на действията по програмата „Младежта в действие“ до м. юни 2014г. С ПМС № 277/06.12.2013г. е създаден Център за развитие на човешките ресурси като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията и второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката, с основна функция да администрира, насърчава, консултира, организира и координира участието на Република България в програма „Еразъм +“ на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, на програма „Европейски корпус за солидарност“, както и в други европейски и международни образователни програми и инициативи. С ПМС № 150/10.06.2014г. е закрит Националният център „Европейски младежки програми и инициативи“ към министъра на младежта и спорта. Неговите дейност, имущество, активи, пасиви, архив и други права и задължения, свързани с програма „Младежта в действие“ са преминали към Центъра за развитие на човешките ресурси в рамките на предвидените функции в Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси, който е продължил да осъществява функциите на национална агенция при изпълнение на действията по програмата „Младежта в действие“. Разпоредбата на чл. 325, параграф 1 ДФЕС задължава всяка държава-членка да се бори срещу измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, а съобразно параграф 2 държавите-членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси. В Приложението към Решение № 1719/2006/ЕО, раздел Проверки и одити, е предвидено извършването на проверки при необходимост от Националните агенции и Комисията и е дадено определение на термина „нередност“, описан в чл. 1, параграф 2 от Регламент /Евратом, ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейската общност /сега ЕС/, в смисъл, че за действието на Общността - предмет на посоченото решение, „нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността или неизпълнение на договорни задължения, вследствие на действие или пропуск на дадена страна, които нанасят или биха нанесли, поради неоправдан разход, вреда на общия бюджет на Европейския съюз или на бюджетите, управлявани от Комисията. Съгласно чл. 28, параграф 3 и чл. 31, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 1288/2013 Националната агенция отговаря за управлението на всички етапи от жизнения цикъл на проектите по определени действия по програмата в съответствие с чл. 58, параграф 1, б. „в“, подточки „v“ и „vi“ от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 и с чл. 44 от Делегиран регламент /ЕС/ № 1268/2012, както и за първичните проверки на бенефициерите на безвъзмездни средства за действия и дейности по програмата, които проверки трябва да осигуряват достатъчно гаранции, че отпуснатите безвъзмездни средства са използвани по предназначение и в съответствие с приложимите правила на ЕС. Съгласно чл. 28, параграф 9 от Регламент /ЕС/ № 1288/2013 Националната агенция отговаря също за управлението и приключването на финансовите споразумения, свързани с предходните програми — програмата за обучение през целия живот и програмата „Младежта в действие“, които все още действат към момента на започване изпълнението на програмата. В дял II „Административни мерки и санкции“ от Регламент /Евратом, ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. е регламентирано налагането на определени мерки и санкции при спазване на общото правило, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно, посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаването на облагата. С Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 на Съвета от 25.06.2002г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, Регламент /ЕО, Евратом/ № 1995/2006 на Съвета от 13.12.2006г. за изменение на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 и впоследствие с Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 на Съвета, са установени основните принципи и правила за съставянето и изпълнението на общия бюджет на ЕС и за представянето и одита на отчетите, както и принципите и процедурата за отпускане на безвъзмездни средства, обхвата и тяхната форма, плащането и контрола върху тези средства. В разпоредбата на чл. 59, параграф 2 от приложимия към момента на сключване на процесния договор за финансова подкрепа, вкл. към момента на предявяване на иска /16.09.2016г./ Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012, уреждаща споделеното управление на бюджета от Европейската комисия с държавите-членки, е предвидено, че държавите-членки, за да защитят финансовите интереси на ЕС, гарантират, че финансираните от бюджета дейности са правилно и действително осъществени и в съответствие с приложимите специфични за отделните сектори правила и за тази цел определят в съответствие с параграф 3 органи, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза, и осъществяват надзор върху тяхната дейност /б. „а“/; предотвратяват, откриват и коригират нередностите и измамите /б. „б“/. С цел защита на финансовите интереси на ЕС държавите-членки извършват, при спазване на принципа на пропорционалност и в съответствие с чл. 59 и със съответните специфични за отделните сектори правила, предварителен и последващ контрол, а когато е целесъобразно и проверки на място. В посочената разпоредба са предвидени правомощията на държавите-членки да събират недължимо платените средства, да образуват съдебни производства, ако е необходимо, както и да налагат на получателите на средствата ефективни, възпиращи и пропорционални санкции съгласно предвиденото в специфичните за отделните сектори правила и в конкретни разпоредби на националното законодателство. Съгласно чл. 60, параграф 3 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 субектите и лицата, на които е възложено непряко изпълнение на бюджета, каквато е и Националната агенция по смисъла на Решение № 1719/2006/ЕО и Регламент /ЕС/ № 1288/2013, също са оправомощени да предотвратяват, откриват и коригират нередностите и измамите при извършването на задачи по изпълнението на бюджета, като за тази цел извършват, в съответствие с принципа на пропорционалност, предварителен и последващ контрол, включително, когато е целесъобразно, проверки на място, събират недължимо платените средства и образуват съдебни производства, ако е необходимо. В разпоредбата на чл. 135 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 са регламентирани правомощията и задълженията на отговорния разпоредител с бюджетни кредити в случаите на опорочено отпускане или усвояване на безвъзмездните средства поради съществени грешки, нередности, измами или при неизпълнение на задължения от страна на бенефициера по споразумение или решение за отпускане на безвъзмездни средства. В разпоредбата на чл. 2, б. „ж“, „з“ и „и“ от Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 са дадени определения на понятията „бенефициер“, „изпълнител“ и „получател“ в следния смисъл: „бенефициер“ означава физическо или юридическо лице, с което е подписано споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или което е уведомено за наличието на решение за отпускане на безвъзмездни средства; „изпълнител“ означава физическо или юридическо лице, с което е сключен договор за обществена поръчка; „получател“ означава бенефициер, изпълнител или всяко физическо или юридическо лице, което получава награди или средства по даден финансов инструмент. Понятието „бенефициер“ е употребено в Решение № 1719/2006/ЕО по отношение на лицата, участвали в програмата „Младежта в действие“ и получили финансиране по нея – чл. 14 и раздел „Проверки и одити“ от приложението към решението, както и в Регламент /ЕС/ № 1288/2013 по отношение на лицата, на които са отпуснати безвъзмездни средства – чл. 28, параграф 5. В Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси законодателят е възприел понятието „бенефициенти“ по отношение на лицата, с които са сключени договори за предоставяне на финансова помощ. Въз основа на посочените разпоредби настоящият съдебен състав приема, че Центърът за развитие на човешките ресурси в качеството си на Национална агенция по смисъла на Решение № 1719/2006/ЕО и Регламент /ЕС/ № 1288/2013 е длъжен при допуснати нередности или измами при отпускането или усвояването на безвъзмездните средства или при неизпълнение на задължения от страна на лицето, с което е сключен договорът за предоставяне на финансова помощ и което е получило финансовата подкрепа, да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените или неправомерно използвани средства, респективно връщане на сумите поради неизпълнение на задълженията по договора след неговото разваляне/прекратяване, включително да инициира съдебно производство. С разпоредбата на чл. 281, параграф от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18.07.2018г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти /ЕС/ № 1296/2013, /ЕС/ № 1301/2013, /ЕС/ № 1303/2013, /ЕС/ № 1304/2013, /ЕС/ № 1309/2013, /ЕС/ № 1316/2013, /ЕС/ № 223/2014 и /ЕС/ № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012. е отменен Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012, считано от 02.08.2018г., но съгласно чл. 279, параграф 3, изр. 1 Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 и Делегиран регламент /ЕС/ № 1268/2012 продължават да се прилагат по отношение на правните задължения, поети преди влизането в сила на Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046. Съгласно горепосочените разпоредби от правото на ЕС държавите-членки трябва да вземат всички законодателни, регулаторни, административни мерки или други мерки, необходими за защита на финансовите интереси на ЕС, а именно като възстановяват погрешно изплатените или неправомерно използваните средства, или средствата, предоставени в резултат на нередности или грешки. Конкретният ред, по който съответният легитимиран орган на държавата-членка може да събира тези средства, се определя от националното законодателство на държавата-членка, при спазване на изискванията в съответните регламенти. Правото на ЕС и в частност горепосочените регламенти не ограничават националния ред за връщане на предоставените безвъзмездни средства при осъществяване на предвидените предпоставки. Принципите на изпълнение на бюджета и отпускане на безвъзмездни средства, включително принципът на добро финансово управление не изключват правото на съответния национален орган да инициира съдебно производство за връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на задълженията по договора след неговото разваляне/прекратяване по вина на бенифициента /лицето, с което е сключен договорът за предоставяне на финансова помощ и което е получило финансовата подкрепа/, респективно да предяви осъдителен иск за връщане на съответните суми. Със ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г., са определени националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, предоставени по програми на Република България, включително и предвиденото в програмите национално съфинансиране. С Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета, както и Регламент /EO/ № 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент /EO/ № 1260/1999 са приети общи правила за посочените фондове, функциониращи в съответствие с обща рамка и наричани „европейски структурни и инвестиционни фондове“ /ЕСИФ/, предвидени са разпоредби относно осигуряване ефективността на ЕСИФ и тяхната координация един с друг и с други инструменти на ЕС, относно задачите, приоритетните цели и организацията на ЕСИФ, критериите, на които държавите-членки и регионите трябва да отговарят, за да бъдат допустими за подкрепа от ЕСИФ, наличните финансови средства и критериите за разпределението им, както и са определени общите правила, приложими към ЕСИФ и ЕФМДР относно тяхното управление, контрол, финансово управление, отчети и финансови корекции. При така определения предметен обхват на Регламент /ЕС/ № 1303/2013, Регламент /EO/ № 1083/2006 и ЗУСЕСИФ, посочените регламенти и закон не намират приложение по отношение на средствата, предоставени от Комисията на ЕС по програмата „Младежта в действие“. По отношение на програмата „Младежта в действие“ не се прилага и ПМС № 121/31.05.2007г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013г., тъй като тази програма не се финансира от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. При отсъствието на специфична вътрешна уредба, отношенията във връзка с предоставянето на финансова помощ се уреждат от общите правила на гражданското и административното право, според правното естество на волеизявленията на участниците в правоотношението и според правното естество на последиците на приетите актове. Според общите правила на гражданското право фактическият състав на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е смесен, тъй като съдържа, както гражданскоправни елементи /волеизявленията на страните/, така и административноправен елемент /властническото волеизвяление на органа по предоставяне на финансовата помощ/, но правните последици на сключения гражданскоправен договор с административен елемент, свързани с изпълнение и неизпълнение на договорните задължения, са гражданскоправни. По силата на договора получателят на помощта /бенефициентът по смисъла на Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси/ е длъжен да дава на органа по предоставянето й /Националната агенция по смисъла на Решение № 1719/2006/ЕО и Регламент /ЕС/ № 1288/2013/ съответна информация и органът /Националната агенция/ може да откаже изплащането на помощта или да иска връщането на изплатените суми, при наличието на съответните предпоставки, част от които са различните форми на неизпълнение на задълженията, произтичащи от сключения договор. Когато страните са обвързани от договор, не се касае до административно правоотношение, а до пораждане на потестативни права и съответни задължения. Различни по правното си естество отношения между бенефициента по смисъла на Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси /лицето, с което е сключен договорът за предоставяне на финансова помощ и което е получило финансовата подкрепа/ и органа по предоставянето на финансовата помощ може да съществуват при предоставянето на помощ по отделни програми, когато предоставянето и ползването на помощта са уредени в отделен закон. Когато помощта се предоставя с решение или заповед на органа по предоставянето, без сключване на договор, всички волеизявления на органа по предоставянето на помощта са административноправни и отношенията между получателя на финансовата помощ и органа по предоставяне на помощта са на власт и подчинение. Административни правоотношения между бенефициента и органа по предоставянето на финансовата помощ могат да възникнат и въз основа на сключен административен договор. С разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ /обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015г./ е въведено определението за административен договор: „административен договор“ е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект; административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. С § 3 от Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ е въведено в АПК определението за административен договор, като е допусната възможността в производство пред административните органи страните да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон /чл. 19а АПК/, а след изменението от 01.01.2019г. /ДВ, бр. 77/18.09.2018г./, само когато е предвидено в специален закон. С § 6, ал. 3 от Заключителните разпоредби на ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ е приета нова ал. 3 на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган да се довършват по досегашния ред. Посочените разпоредби на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ и § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ не намират приложение към договор за финансова подкрепа за проект по програма „Младежта в действие“, създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като са относими към ЕСИФ, докато тази програма не се финансира от тях, а директно от Европейската комисия. Поради това посоченият договор няма характеристиката на административен договор по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ. Договорът за финансова подкрепа за проект по програма „Младежта в действие“, създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, не може да бъде определен като административен и по смисъла на чл. 19а АПК, защото от една страна посочената разпоредба е приета няколко години след сключване на процесния договор, а от друга страна, неговото сключване като административен договор не е предвидено в закон. Предвид горепосочените съображения настоящият съдебен състав счита, че за правоотношенията, възникнали въз основа на договор за финансова подкрепа за проекти по програма „Младежта в действие“, създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, не е приложим ЗУСЕСИФ и споровете, възникващи във връзка с тях, подлежат на разглеждане по общия гражданскоправен ред, а не по административен ред. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав дава следните отговори на релевантните процесуалноправни въпроси: 1. Предявеният осъдителен иск за връщане на предоставени суми по договор за финансова подкрепа за проект по програма „Младежта в действие“, създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради прекратяването му от страна на Националната агенция при неизпълнение на задълженията от бенефициента /лицето, с което е сключен договорът за предоставяне на финансова подкрепа/ е подведомствен на гражданския съд. 2. ЗУСЕСИФ не намира приложение по отношение на средствата, предоставени по програма „Младежта в действие“, създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. По правилността на въззивното решение: Предвид даденото разрешение на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна. Изводът на въззивната инстанция за недопустимост на решението на Софийски градски съд поради това, че е постановено по съдебен спор, който е неподведомствен на гражданските съдилища /чл. 1 ГПК/, е неправилен. В противоречие със събрания доказателствен материал, горепосочените разпоредби от правото на ЕС и при неправилно приложение на ЗУСЕСИФ и ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ съдебният състав е приел, че предмет на иска са права и задължения, които са извън обхвата на подведомствените на гражданските съдилища граждански дела по чл. 1 ГПК. Констатацията, че в качеството си на Национална агенция по Програма на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм“ Центърът за развитие на човешките ресурси изпълнява договори и проекти по оперативните програми, съфинансирани от структурните и инвестиционни фондове на ЕС, противоречи на Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тъй като създадената с посоченото решение програма „Младежта в действие“ не е финансирана със средства от ЕСИФ и не представлява оперативна програма, съфинансирана от ЕСИФ. Обстоятелството, че предоставеният по силата на договора финансов ресурс е публичен - европейски и национален, и че императивни норми на правото на ЕС определят кога е налице неизпълнение на договора, не обосновава извод за недопустимост на предявения иск, нито извод, че договорът е административен. Императивните разпоредби от правото на ЕС, уреждащи задължението на Националната агенция да осъществява контрол по изпълнението на договора, да предотвратява, открива и коригира нередности, да защитава финансовите интереси на ЕС, включително да събира недължимо платените средства и да образува съдебни производства при необходимост, при неизпълнение на задълженията от страна на лицата, получили финансова помощ /„бенефициент“ по процесния договор за финансова подкрепа/, не уреждат вида на договора, нито вида на съдебното производство. Недопустимостта на предявения иск не може да бъде обоснована и с обстоятелството, че договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е средство за генериране на търговска печалба. Касае се до облигационен договор с административен елемент, с който са поети от ответника в качеството му на „бенефициент“ по процесния договор за финансова подкрепа права и задължения, по отношение на който не намират приложение разпоредбите на ЗУСЕСИФ, ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./, Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и Регламент /EO/ № 1083/2006. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което същото следва да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по претенциите на страните за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2831 от 17.12.2019г., допълнено с определение № 566 от 20.02.2020г., по т. дело № 3110/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.