Р Е Ш Е Н И Е № 677 гр.С. 15.10.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: А. БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1302/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Е. Б. Г. чрез адв. А. Б. от АК – Б. против решение № 238/29.05.2009 г. на Б.я окръжен съд, постановено по гр.д. № 92/2009 г. в частта, с която иска на Е. Б. Г. е отхвърлен за разликата над 4181,54 лв. до 8226,80 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1586/23.11.2009 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали сключването на нов трудов договор с друг работодател, изключва правото на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. Съставът на Върховния касационен съд дава следното тълкуване: При недопускане до работа на възстановения работник или служител е налице увреждане, съизмеримо с пропуснатата полза от получаване на възнаграждение по възстановеното трудово правоотношение. То се дължи за целия период на недопускане и се изчислява според размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал работника или служителя за длъжността, на която е възстановен. В случаите, когато той започне работа по ново трудово правоотношение ще е налице също вреда от същото противоправно поведение, само ако полученото брутно трудово възнаграждение по нововъзникналото правоотношение е по-ниско от това, което би получавал по същото време за длъжността, на която е възстановен. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска отмяната му в атакуваната част и уважаване на иска за цялата претенцирана сума. Ответникът по касация Агенция по заетостта, С. в отговора по чл. 284, ал. 3 ГПК е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Предявен е иск с правно основание 225, ал. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд, като е изменил това на първостепенния Б. районен съд, е уважил иска само за периода 08.03.2006 г. – 30.05.2007 г. и до размера на 4181,54 лв., като го е отхвърлил за времето след 30.05.2007 г. до 28.02.2008 г. и за сумата над 4181,54 лв. до 8226,80 лв. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Е. Б. Г. е възстановена на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност „главен експерт и ръководител сектор ПУЗ в отдел УЗ”. След като е уведомила писмено работодателя, се е явила и лично да започне изпълнение на трудовите функции на 08.03.2006 г., но не била допусната до работа. Установено е със съдебно счетоводна експертиза още, че за целия исков период от време Г., ако беше заела и работила на длъжността, на която е възстановена е щяла да получава по 345,40 лв. месечно. Не е било спорно, че от 30.05.2007 г. тя е започнала работа по друго трудово правоотношение в Ю. „Н. Р.”, Б., като със съдебносчетоводна експертиза е установен по месеци размера на получаваното от нея брутно трудово възнаграждение до 28.02.2008 г. Въззивният съд е направил извод, започването на нова работа по трудов договор изключва вредата, поради което и не се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 3 ГПК. Освен това, от общата сума, която би получавана за цялото време: 08.03.2006 г. – 28.02.2008 г. като сбор от дължимото брутно трудово възнаграждение за възстановената длъжност /8226,80/ е извадил получените суми по новото трудово правоотношение /общо 4 045,26 лв./. Разлика от 4181,54 лв. е присъдена като обезщетение за времето 08.03.2006 – 30.05.2007 г. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, което се е отразило частично върху крайния резултат по материалноправния спор. Видно от съдебните експертизи, за времето след 30.05.2007 г. Г. е получавала месечни брутни трудови възнаграждения по новото трудово правоотношение над 345,40 лв., поради което действително липсва увреждане и крайното заключение на въззивния съд, че в конкретния случай за част от исковия период липсва увреждане и не се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 3 ГПК е правилно. Незаконосъобразно, обаче е определен размера на сумата, дължима като обезщетение за недопускане до работа от 08.03.2006 г. до 29.05.2007 г. включително. Съгласно чл. 225, ал. 3 КТ работодателят дължи брутно трудово възнаграждение за месец март 2006 г. от 282,60 лв., 4490,20 лв. за времето април 2006-март 2007, включително и 329,70 лв. за май 2007 г. /непълен работен месец - до 29.05.2007 г. включително/. Общият сбор е 5102,50 лв., а не 4181,54 лв., както е присъдил Б.я окръжен съд. Извършените от вещото лице аритметични сметки по определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ не са от компетентността му на експерт, а съставляват правно заключение, поради което и не обвързват съда. На практика въззивната инстанция е намалила размера на обезщетението за периода 08.03.2006-30.05.2007 г. поради по-високи трудови доходи, получавани от служителя след 30.05.2007 г., което е неправилно. В заключение, обжалваното решение следва да бъде коригирано в указания смисъл. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 238/29.05.2009 г. на Б.я окръжен съд, постановено по гр.д. № 92/2009 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 3 КТ на Е. Б. Г. за разликата над 4181,54 лв. до 5102, 50 лв., както и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъдената лихва, считано от 29.02.2008 г. върху главница над 4181,54 до 5102,50 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Агенция по заетостта, С. да заплати на Е. Б. Г. още 920,96 лв. /общо 5102,50 лв. с присъдената от Бургаския окръжен съд по делото сума/, на осн. чл. 225, ал. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общо присъдената главница от 5102,50 лв., считано от 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение В ЧАСТТА, с която иска на Е. Б. Г. против Агенция по заетостта, С. е отхвърлен за разликата над 5102,50 до 8226,80 лв., както и за мораторна лихва върху отхвърлената част от главницата. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: