Р Е Ш Е Н И Е № 448 София, 09 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 17 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1307 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдената С. Г. И. за отмяна по реда на възобновяването, на решение № 423 от 07. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 2696 / 2011 год., по описа на Софийският градски съд. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, поради и което се претендира за неговата отмяна. Макар и да липсва конкретност в искането отправено към Върховният касационен съд, изводима от съдържанието му е молба, за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 38 от 12. 05. 2011 год. постановена по НОХД № 2301 / 2010 год., състав на Софийският районен съд е признал осъдената С. Г. И. за виновна в извършване на две престъпления по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК /с частични оправдателни диспозитиви/, като при условията на чл. 54 от НК са й били определени наказания „лишаване от свобода” /в размер на шест и една години/, групирани по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, като било наложено най-тежкото измежду тях, а именно, „лишаване от свобода” за срок от шест години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда, осъдената И. била призната за невинна и оправдана по първоначално повдигнатите й обвинения за извършване на три престъпления по чл. 316 във вр. с чл. 315, ал. 1 и ал. 2 от НК. Постановената присъда била атакувана както осъдената И., така и от прокурора. С жалбата на осъдената били наведени доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложените й наказания, като били направени алтернативни искания – оправдаване по обвиненията за извършване на престъпления по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, намаляване размера на наложените наказания до възможния законов минимум с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК или връщане на делото за ново разглеждане. С въззивният протест се отправят искания за признаване на осъдената за виновна в извършване на престъпленията за които са й били повдигнати обвинения, за увеличаване размера на едно от наложените й наказания „лишаване от свобода”, както и за преценка от въззивния съд, за приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК. С атакуваното по реда на възобновяването решение № 423 от 07. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 2696 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд, първоинстанционната присъда била изменена, като престъпната дейност на осъдената била преквалифицирана като продължавано престъпление извършено в периода 16-20. април 2007 год. по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК за което й било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Първоинстанционната присъда била отменена в частта на формулировката „ксерокс копие” на документ – нотариално удостоверяване /с посочен рег. номер/ и „ксерокс копие” на удостоверение за идентичност на имена, в частта на квалификацията на деянието по използване на нотариални удостоверявания, като същото било преквалифицирано от такова по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК в такова по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, в частта на наложените наказания „лишаване от свобода” за извършените две престъпления по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и в частта на приложението на чл. 23, ал. 1 от НК и определените първоначален режим и тип затворническо общежитие. В останалата си част, присъдата била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Софийския градски съд законосъобразно е приел, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по комплексните, графическите и съдебно-психиатричната, експертизи. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, /включая и констатираните противоречия/ е извършена от въззивния съд, при съобразяване с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на осъдената, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от въззивната инстанция, с които и настоящата инстанция, се солидаризира. Софийският градски съд особено прецизно, подробно и задълбочено е отговорил на доводите на защитата на осъдената И., като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдената престъпление е било правилно квалифицирано, като материалният закон е приложен в неговата адекватна редакция, поради и което обстоятелство, не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на И., тъй като по делото в конкретния случай, липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Престъпната деятелност на осъдената е недвусмислено установена по делото. Няма спор за това, че именно И., съзнателно си е послужила пред нотариуса с инкриминираните неистински документи, като свид. Й. е била само физически приносител на същите /т.н. „посредствен извършител”/, като обстоятелството, че преди изповядване на сделката са били предадени копията на документите, а не самите оригинали, по никакъв начин не рефлектира върху съставомерността на деянието. Това е така защото инкриминираните неистински документи като изявление са достигнали до знанието на адресата /в конкретния случай, нотариуса/, като ирелевантен е начина на материализирането им. Правилно, първоинстанционния акт е бил прецизиран, както по отношение на вида на предмета на престъплението, така и с приложението на института на „продължаваното престъпление”, като по този начин извън всякакво съмнение, не се е стигнало до влошаване наказателноправното положение на осъденото лице. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което както вече бе посочено, неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Неоснователно се явява и оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Софийският градски съд в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, е дал необходимия отговор на оплакванията изложени във въззивната жалба в тази насока. Този отговор, принципно се споделя и от касационния съд. Действително по делото се констатират допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила визирани в разпоредбите на раздели 4-ти и сл. от Глава 20-та от НПК, но същите по своето естество и характер, не са ограничили процесуалните права на осъдената, респективно правото й на защита. Поради и това обстоятелство, касациионния състав намира, че при разглеждане на делото, съдилищата не са допуснали процесуални нарушения явяващи съществени, по смисъла вложен от законодателя в разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При определяне на наложеното на осъдената наказание, внимателно са били съобразени релевантните за наказателната й отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Действително, следва да бъде споделен извода, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 от НК, тъй като отчетените по делото смекчаващи обстоятелства не се отличават с белега „многобройност” или „изключителност”, респективно, предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от осъдената престъпление. Определеният от въззивния съд размер на наказанието „лишаване от свобода” наложено на осъдената И., се явяват съответно на тежестта на извършеното от същата престъпление и би постигнал целите на специалната и генералната превенции, въздействайки възпитателно и предупредително не само по отношение на самия деец, но и на останалите членове на обществото, като по – голяма снизходителност осъдената, в конкретния случай, е неоправдана. Ето и защо, не може да бъде уважено имплицитното искане на осъдената И., за допълнително смекчаване на наказателноправното й положение. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Г. И. за отмяна по реда на възобновяването, на решение № 423 от 07. 03. 2012 год., постановено по ВНОХД № 2696 / 2011 год. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.