Р Е Ш Е Н И Е   № 57   София, 10.04.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година,  в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева т. дело № 824/ 2008  година   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Р. - от гр. Ш. и по касационна жалба на З. ”Д” АД - гр. С.срещу Решение № 144 от 21.VІІ.2008 г. по т.д. № 237/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 14.ІV.2008 г. по гр.д. № 677/ 2007 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ за неимуществени вреди 60 000 лв., в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата до предявения размер, и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за имуществени вреди 14 169 лв., и лихвата по иска за неимуществени вреди е определена от 3. Х.2004 г. Касационна жалба на шщеца е срещу решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер, и в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди. Жалбоподателят счита, че незаконосъобразно съдът е определил равностоен принос на тримата участници в ПТП и силно е занижил сумата за обезщетението за неимуществените вреди, а дори и да се приеме, че тя следва да бъде 180 000 лв., неправилно е уважил иска само за 60 000 лв. при съпричиняване 1/3, както и че незаконосъобразно е отхвърлил иска за пропуснати ползи. Жалбоподателят поддържа, че съдебната практика е трайно ориентирана към положителното решаване на въпроса, че застрахователят дължи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализирано трудово възнаграждение, тъй като неговата отговорност покрива всички вреди, причинени на трети лица - в който смисъл е и Решение по гр.д. № 649/ 2003 г. на САС. Като е изложил подробни съображения за неправилно определения принос в настъпването на вредоносния резултат, жалбоподателят иска да се отмени решението в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди, който изцяло да се уважи. Касационната жалба на ответника е срещу решението в частта, с която е определена лихвата по иска по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ за обезщетението за неимуществени вреди, с оплакване, че началната датата 3. Х.2004 г. е определена неправилно. В. Д. Р. - от гр. Ш. и З. ”Д” АД - гр. С. не изразяват съответни становища по така постъпилите касационни жалби, и ответникът Д. В. М. - от гр. Ш. не изразява становище по подадените жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на ищеца за основателност на подадената касационна жалба, и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в частта, с която искът за неимуществени вреди по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ е отхвърлен за разликата от 60 000 лв. до 120 000 лв. Съдът е приел, че въззивният съд, като е определил обезщетение за неимуществени вреди 180 000 лв. и съпричиняване на пострадалия 1/3, е следвало да намали обезщетението с 1/3 или с 60 000 лв. и да уважи иска за 120 000 лв., вместо което е намалил обезщетението със 120 000 лв. в противоречие с постоянната практика на ВКС за начина на намаляване на обезщетението заради приноса на пострадалия. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението и в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между трудовото възнаграждение, което увреденият би получил, и получаваната пенсия, в противоречие с постоянната съдебна практика, която е в смисъл, че съгласно чл. 405 (отм.) ТЗ, с договора за застраховка ”гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в случая претенцията е за имуществена вреда, а не за пропусната полза. Поради това сега се разглежда само касационната жалба на ищеца в посочените части и не се разглежда касационната жалба на ответника, за която не е допуснато касационно обжалване. С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. искът по чл. 407 ал. 1 (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди, със законна лихва 3 години назад от предявяване на иска или от 3. Х.2004 г., поради основателност на възражението на ответника за погасяване на вземането за лихви по давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД, отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди - разлика между трудово възнаграждение и пенсия, който иск е отхвърлен. Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която е уважен срещу застрахователя искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Касационно обжалване не е допуснато на решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до предявения размер 350 000 лв. За да отхвърли в посочената част иска за неимуществени вреди, съдът е определил размера на обезщетението 180 000 лв., приел е съпричиняване на пострадалия 1/3, и като е счел, че застрахователят отговаря за 1/3, е отхвърлил иска над 60 000 лв. За да отхвърли иска за разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия, въззивният съд е изложил, че съгласно чл. 390 ал. 3 (отм.) ТЗ, застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго и съгласно чл. 18 т. 5 от Наредба № 4 от 24.ІХ.2003 г. (отм.) застрахователят не извършва плащания, когато вредите се изразяват във всякакъв вид пропуснати ползи. Незаконосъобразно е решението в частта, с която е отхвърлен за разликата до 120 000 лв. искът за неимуществени вреди, уважен с влязло в сила решение за 60 000 лв. За да определи обезщетение за неимуществени вреди 180 000 лв., инстанцията по същество е отчела вида и степента на тежките увреждания на ищеца, характера и безперспективността за трудова, социална и лична реализация, неясната прогноза за бъдещо възстановяване, младата му възраст - така определеният размер отговаря на изискването на закона за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Като е съобразил обстоятелствата при настъпване на ПТП, причинили уврежданията на ищеца, съдът правилно е определил съпричиняване на ищеца за настъпване на вредоносния резултат 1/3. С оглед практиката на ВКС за начина на намаляване на обезщетението заради приноса на пострадалия, изразена и в Решение № 360 от 14.ІV.1975 г. по гр.д. № 128/ 1975 г., в Решение № 349 от 14.VІІ.1989 г. по гр.д. № 311/ 1989 г. и др., определеното обезщетение за неимуществени вреди по предявения пряк иск 180 000 лв., следва заради съпричиняването на ищеца 1/3, да се намали с 60 000 лв., и остава дължимо обезщетение 120 000 лв. Решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв. следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи за тази разлика, със законната лихва от 3. Х.2004 г. с оглед възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за лихва - 3 годишна по чл. 111 б. ”в” ЗЗД. По иска за неимуществени вреди не е допуснато касационно обжалване на решението за разликата над 120 000 лв. до предявения размер 350 000 лв. Решението е незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди 14 169 лв., изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, и получаваната пенсия, който иск съдът е квалифицирал неправилно като иск за обезщетение за пропуснати ползи, каквито не се дължат, ако не са уговорени, съгласно действащата нормативна уредба към датата на увреждането. Съгласно чл. 405 (отм.) ТЗ, с договора за застраховка ”гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Неполученото от увредения трудово възнаграждение за исковия период непосредствено засяга наличната му имуществената сфера, получаването на трудово възнаграждение е бъдещо сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му и съставлява имуществена вреда. За периода от 1. ХІ.2005 г., когато ищецът навършва 18 г. и би получавал трудово възнаграждение, ако работи, до 1.VІІ.2009 г. - датата на определена нетрудоспособност, намелена с 95% и необходимост от чужда помощ за срок от 2 години, до 1.VІІ.2009 г., съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 2018/ 17.VІІ.2007 г. (констатация на л.105) - или за 44 месеца претенцията е основателна. В заключението на счетоводната експертиза (л.83) разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, и получената пенсия е 321.84 лв. или за 44 месеца - 14 169 лв. Не се касае за бъдещо влошаване на имуществото на ищеца - пропусната полза, а за имуществена вреда, за намаляване на имущество - за която се дължи обезщетение, в който смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение № 1* от 10.І.2006 г. по т.д. № 431/ 2005 г., в Решение № 448 от 21.V.2008 г. по т.д. № 80/ 2008 г. и др. Затова въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен и да се постанови друго, с което да се уважи за сумата 14 169 лв., със законната лихва от датата на предявяването му 3. Х.2007 г. С оглед този изход на делото за първоинстанционното и за въззивното производство на ищеца съразмерно уважената част на исковете се дължат разноски 2781 лв., а на ответника съразмерно отхвърлената част - 9058 лв., поради което по компенсация ищецът следва да заплати на ответн ика 6277 лв. разноски за двете инстанции и да се отменят двете решения в частта за разноските. За касационната инстанция съобразно частта, за която е уважена касационната жалба на ищеца, му се дължат разноски 480 лв. За касационната инстанция на ответника по делото ищецът дължи разноски съобразно уважената част на жалбата 734 лв. Ответникът З. ”Д”АД - гр. С. следва да заплати държавна такса 296.76 лв. - 4% върху уважената част на исковете 74 169 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА Решение № 144 от 21.VІ.2008 г. по гр.д. № 237/ 2008 г. на Варненски апелативен съд В ЧАСТТА, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 60 000 лв., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди - разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия и В ЧАСТТА за разноските, както и Решение от 14.ІV.2008 г. по гр.д. № 677/ 2007 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която са присъдени разноски, и вместо това постановява: ОСЪЖДА “Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество ДЗИ - О. застраховане” АД - гр. С. да заплати на В. Д. Р. - от гр. Ш. сумата 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.ІV.2004 г., със законната лихва, считано от 3. Х.2004 г., и обезщетение за имуществени вреди - разлика между неполучено трудово възнаграждение и получена пенсия 14 169 лв., със законната лихва, считано от 3. Х.2007 г. ОСЪЖДА “З” АД - гр. С. да заплати държавна такса 2966.76 лв. в полза на ВКС. ОСЪЖДА В. Д. Р. - от гр. Ш. да заплати на “З” АД - гр. С. лв. - разноски по делото за първоинстанционното и въззивното производство. ОСЪЖДА “З” АД - гр. С. да заплати на В. Д. Р. - от гр. Ш. разноски за касационната инстанция 480 лв. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:     .