Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 48

София, 26 март 2013 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март 2013 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

при секретаря .......................................................................
и становището на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 491/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на НЧХД № 3326/2013 г. по описа на Софийския районен съд.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането, тъй като местно компетентен съд да разгледа обвинението по чл. 148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл. 146 ал.1 от НК е съдът, в чийто район се намира местоживеенето на подсъдимата.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, в рамките на законовите си правомощия, взе предвид следното:
В районен съд гр.Брезник е било образувано НЧХД № 155/2011 г. по повод на тъжба на И. П. Д. срещу М. Н. Т. за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК, осъществено чрез изпратен имейл от подсъдимата до тъжителката, която го прочела в Швейцария. С разпореждане от 08.12.2011 г. съдията-докладчик от Брезнишкия районен съд е дал ход на тъжбата и е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание. Провел е девет съдебни заседания, след което с определение № 72 от 07.12.2012 г. е прекратил съдебното производство по делото, тъй като е счел, че не е местнокомпетентия съд за разглеждане на обвинението, възведено с частната тъжба. Като аргументи за това действие са послужили обстоятелствата, че престъплението според съдията е довършено с написването на писмото и изпращането му от подателя, което е станало от сървър на „Нетинфо” АД, находящ се в гр.София. Поради това съдията-докладчик е преценил, че делото е от местна компетентност на РС- София и е изпратил същото на този съд. Съдия-докладчик от РС-София е изразил несъгласие с действията на съдията от РС – Брезник, поради което повдига спор за подсъдност пред ВКС. В разпореждането му от 27.02.2013 г. се излагат съображения, че престъплението обида е започнало в гр.София, но е довършено в гр.Женева, Швейцария. Поради това е приложима разпоредбата на чл. 37 ал.1 т.2 от НПК и компетентен за разгледа тъжбата е съдът по местоживеенето на подсъдимата, а това е РС – Брезник.
ВКС в настоящия му състав намира, че действията на съдията-докладчик от РС-Брезник са процесуално недопустими. Същият съдия, който е прекратил производството по делото, изпращайки го по подсъдност на друг съд, с разпореждането си от 08.12.2011 г. не е констатирал липса на местна компетентност на РС – Брезник, въпреки задължението си да провери това по силата на чл. 248 ал.2 т.1 от НПК. Той е приел за разглеждане делото и е предприел действия по чл. 252 – чл. 256 от НПК, като е започнал събирането на доказателства. Независимо от това едва след съдебно заседание на 22.11.2012 г. съдията е констатирал наличие на основание да счете, че делото не е подсъдно на съда и е прекратил съдебното производство. Тези действия на РС-Брезник са незаконосъобразни. Възможността да се преценява подсъдността на делото е дадена на съдията –докладчик в стадия „предаване на съд”. След преминаването в следващ стадий на съдебната фаза /каквото в случая вече е било налице/ съдът няма процесуална възможност да прекратява съдебното производство поради това, че е констатирал, че делото не му е местно подсъдно.
На следващо място, настоящият съд намира, че делото следва да бъде разгледано по същество от РС – гр.Брезник. Безспорно е, че съгласно чл. 36 ал.1 от НПК компетентен да разгледа тъжбата за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК е съдът, в чийто район е извършено престъплението обида. Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в довеждане до знанието на пострадалия обидни за него изрази, които той възприема като такива, уронващи честта и достойнството му. Ето защо правно значение за подсъдността има обстоятелството кога и къде пострадалият е узнал за обидните изрази. Затова мястото на извършване на престъплението в случая е там, където е било местонахождението на пострадалия в момента на узнаване на обидата. В случая това място е извън границите на България – гр.Женева, Швейцария, поради което и мястото на извършването /довършването/ на престъплението е в чужбина. В тази хипотеза подсъдността се урежда от правилата на чл. 37 от НПК, а в случая - хипотезата на ал.2. Доколкото местоживеенето на подсъдимата е в гр.Брезник, компетентен да разгледа частната тъжба срещу нея е Брезнишкият РС. Поради това производството следва да се изпрати по компетентност на РС - Брезник за разглеждане на частната тъжба по същество.
Воден от изложените съображения, на основание чл. 44 ал.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ на РС - гр.Брезник НЧХД № 3396/2013 г. по описа на Софийски районен съд за разглеждане по същество на частната тъжба на И. П. Д. срещу М. Н. Т. за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 2 вр. чл. 146 ал.1 от НК.
Копие от определението да се изпрати на РС – гр.София, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.