4 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 12,07,2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2069 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е молба от [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 45/03.06.2011 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по т.д. № 85/2011 г. на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Молителят твърди, че след приключване на делото пред БАС са налице нови обстоятелства и ново доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни, свързани с постановеното решение на ВКС № 427/28.12.2012 г. по гр.д. № 357/2012 г., приложено с молбата. С това решение е прието за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че [фирма] е собственик на сграда, с предназначение парова централа, намираща се в имот с идентификатор № 87374.513.11 и състояща се от сгради с идентификатори № 87374.513.11.3 със застроена площ от 123 кв.м., № 87374.513.11.4 със застроена площ от 45 кв.м. и № 87374.513.11.5 със застроена площ от 65 кв.м. Решението на БАС, чиято отмяна се иска е по претенции на [фирма] срещу [фирма] за дължими суми във връзка със създадени отношения, характеризиращи се, според БАС, с основни елементи на договор за наем на паровата централа, предмет и на ревандикационния иск, по който се е произнесъл ВКС с решение № 427/28.12.2012 г. по гр.д. № 357/2012 г. Молителят счита, че постановеното от ВКС решение относно собствеността върху паровата централа е основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, поради което иска отмяна на решението на БАС и обезсилване на издадения изпълнителен лист по т.д. № 85/2011 г. на БАС. Излага подробни съображения в молбата за отмяна и в писмена защита. Ответната страна по молбата – [фирма] оспорва молбата по съображения в писмен отговор, като поддържа, че отношенията между страните във връзка с възмездното ползване на паровата централа от [фирма] са трайно установени и молителят [фирма] не се е противопоставял на тях. Решението на ВКС /№ 427/28.12.2012 г. по гр.д. № 357/2012 г. / отграничава собствеността на монтираното в сградата оборудване, което оборудване е собственост на [фирма]. Към момента на постановяване на решението на БАС, съдът е бил в известност за воденото производство по предявения ревандикационен иск на [фирма], поради което постановеното решение на ВКС по този иск не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима. Молбата по същество е основателна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. Предмет на решението, чиято отмяна се иска по настоящото дело, са обективно съединени искове на [фирма] срещу [фирма] във връзка с неточно и забавено изпълнение на поето задължение по договор за доставка на топлинна енергия /за 138679.71 лв./ и неустойка за забава /за 6933.98 лв./. БАС е приел, че първата претенция е частично основателна и е уважил същата, тъй като между страните са били създадени отношения, характеризиращи се с основни елементи на договор за наем на парова централа. Същата парова централа е предмет на предявен ревандикационен иск от [фирма] срещу [фирма], по който с влязло в сила решение на ВКС № 427/28.12.2012 г. по гр.д. № 357/2012 г. е прието за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е собственик на сграда с предназначение парова централа, намираща се в имот с идентификатор № 87374.513.11 и състояща се от сгради с идентификатори № 87374.513.11.3 със застроена площ от 123 кв.м., № 87374.513.11.4 със застроена площ от 45 кв.м. и № 87374.513.11.5 със застроена площ от 65 кв.м. Със същото решение ВКС е обезсилил като недопустимо решението на Ямболски окръжен съд /ЯОС/ относно произнасянето по иск за собственост на посочени машини и съоръжения. Настоящият състав на ВКС счита, че постановеното решение на ВКС относно собствеността на паровата централа, за която в решението на БАС е прието, че е предмет на наемни отношения между страните, е ново обстоятелство и доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Вярно е, че БАС е бил в известност за съществуващ спор между страните относно собствеността на паровата централа /определение на БАС в открито съдебно заседание от 05.05.2011 г. по искане по чл.229 ал.1 т.4 ГПК/, но към момента на произнасянето на БАС с решение № 45/03.06.2011 г. по т.д. № 85/2011 г. не е имало постановено и влязло в сила съдебно решение по този спор. БАС е определил отношенията между [фирма] и [фирма] във връзка с процесната парова централа като по договор за наем, но без наличие на писмен договор за наем между страните /представеният писмен договор от 01.02.2002 г. е изключен от доказателствата с определение на първоинстанционния съд на основание чл.183 ГПК/, а с оглед заключение на ССЕ и фактури за извършени плащания между страните. Доколкото спорът между страните относно собствеността на паровата централа е разрешен в постановеното от ВКС решение № 427/28.12.2012 г. по гр.д. № 357/2012 г. след решението на БАС по претенциите за дължими суми във връзка със създадени отношения с основни елементи на договор за наем на същата парова централа и по спор между същите страни, са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, обуславящи отмяна на решението на БАС и връщане на делото за ново разглеждане от БАС, при което се прецени значението на собствеността на посочената сграда с предназначение парова централа към спора за дължим наем за същата парова централа. При новото разглеждане на делото от БАС следва да се вземат предвид и направените от страните разноски за настоящата инстанция /арг. от чл.294 ал.2 ГПК/. Настоящата инстанция не е компетентна да обезсили издадения изпълнителен лист от БАС по постановеното от същия съд решение, както иска молителят /има данни за издадени два изпълнителни листа/. Това искане не е такова по чл.309 ал.1 ГПК за спиране на изпълнението на решението, по което ВКС би могъл да се произнесе. При образувано изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист, за каквото изпълнително производство настоящата инстанция няма данни и отмяна на акта, въз основа на който е издаден този изпълнителен лист, страната разполага с възможност за защита по реда на чл.433 ал.1 т.4 ГПК. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 45/03.06.2011 г. на Бургаски апелативен съд по т.д. № 85/2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.