Р Е Ш Е Н И Е № 109 град София, 18.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2344 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Г. С. (чрез адв. Б. В.) с искане за отмяна на въззивна осъдителна присъда № 127 от 05.11.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 249/ 2013 г. на Видински окръжен съд и оправдаване на подсъдимия. Жалбоподателят излага съображения за неправилно формирано вътрешно убеждение на въззивната инстанция, с което мотивира изводите си за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Подсъдимият не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник адвокат Р. К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита за незаконосъобразни изводите на въззивната инстанция, с които е отхвърлено приложението на института на неизбежната отбрана, оказана (според защитника) от подсъдимия спрямо негов приятел и подновява искането си за оправдаване. Частният тъжител Ж. И. Ж. не взема становище пред касационната инстанция. Повереникът му адвокат С. С. оспорва претенциите на касатора с доводи за отсъствие на нападение от довереника му над подсъдимия или друго лице от компанията му, като в подкрепа извежда механизма на причиняване на телесното увреждане при самозащита. Пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена, тъй като не са допуснати процесуални нарушения и частното обвинение не е доказано по несъмнен начин. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 127 от 05.11.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 249/ 2013 г. Видинският окръжен съд отменил първоинстанционната оправдателна присъда № 492 от 25.06.2013 г. на Видински районен съд и признал подсъдимия Е. Г. С. за виновен в това на 03.10.2010 г., около 05.00 часа, в гр.В., на паркинга на хотел „Б.” да е причинил чрез удар с нож лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лявата ръка на Ж. И. Ж. (временно разстройство на здравето, неопасно за живота), поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Подсъдимият бил осъден да заплати на частния тъжител обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700 лева, а до пълния размер от 5000 лева искът бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия С. били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Е. Г. С. е неоснователна. Не са допуснати визираните в нея съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е постановил изцяло нова присъда, като в мотивите си е изложил убедителни съображения за извършеното от подсъдимия Е. С. престъпление. Съжденията са основани на всестранен доказателствен анализ и вярна интерпретация на доказателствените източници. Съпоставени са взаимно предложените от страните две групи свидетелски показания, като подробно е аргументирано на кои от тях е отдадено предпочитание и по какви съображения и защо съдът е отказал да приеме за достоверни изложенията на другата група, посочени от подсъдимия. Задълбочено са обсъдени показанията на свид. К. А., послужили за проверка на изложените от свид. Т. А. и свид. С. М. факти. След като открил съществени противоречия между тях, представящи изложенията им за необективни и недостоверни, окръжният съд отказал да ги кредитира. Доверил се на кореспондиращите си показания на свид. А. И. и на свид. И. Т., които последователно, подробно и точно пресъздали събитията от нощта на 03.10.2010 г. на паркинга пред ресторант „Б.“ в гр.В. Описаните от тях действия на подсъдимия С. намерили подкрепа в експертните изводи за механизма на причиняване на прорезното нараняване на лявата ръка на тъжителя Ж.. По убедителен начин съдът разрешил колизията между изложените факти и обстоятелства в показанията на двете групи свидетели. Задълбоченият доказателствен анализ и вярната оценка на доказателствата позволила правилното изграждане на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Прегледът на мотивите на въззивната присъда не разкрива наведеното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила. Затова и касационната жалба на подсъдимия Е. С. е неоснователна. Приетите за установени от въззивната инстанция фактически констатации не разкриват поведението на дееца да е било обусловено от неизбежна отбрана спрямо нападение над личността му или на тази на свид. С. М.. Верният доказателствен прочит представя друга обстановка, според която тъкмо тъжителят и неговите приятели били нападнати от групата на свид. М., в чието участие взел и подсъдимия. Не е налице предявеното от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Новата присъда на въззивния съд следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 127 от 05.11.2013 г. по в.н.ч.х.д. № 249/ 2013 г. на Видински окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.