Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
С о ф и я, 08 а п р и л 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 а п р и л 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 462/2013 година.
Производството по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Инициирано е с искане на главния прокурор на основание чл.420, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на протоколното определение от 14.12.2012 г., постановено по НОХД № 4782/2012 г. от районен съд-Бургас, с което е одобрено споразумението между прокурора от БРП и защитника на подсъдимия В. Б. Ч. от Бургас за осъждането му за престъпление по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК, като е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, начиная от влизане на присъдата в законна сила, като е приспаднато времето на лишаването му от правоуправление по административен ред, без обаче да е наложено другото предвидено кумулативно наказание глоба от 100 до 300 лева, като се навеждат доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и в полза на осъдения се претендира връщане на делото на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг негов състав.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането.
Осъденият Ч., чрез процесуалния си представител адв.Д.Д. от АК-Бургас изразява съгласие с искането.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
С протоколно определение от 14.12.2012 г., постановено по НОХД № 4782/2012 г. на районен съд-Бургас е одобрено споразумение между прокурор от районна прокуратура-Бургас и защитника на обв.В. Б. Ч. от Бургас адв.Д.Д. от АК-Бургас, с което е ангажирана отговорността му за престъпление по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК, осъществено на 30.11.2012 г. в Бургас и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, както и на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.59, ал.3 от НК е приспаднат срокът на лишаването му от правоуправление от 30.11.2012 г. до влизане на присъдата в сила. Не е било наложено кумулативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата в размер от 100 до 300 лева.
В искането от 18.02.2013 г. на главния прокурор се ангажират основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на наказателното дело, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и до неправилното приложение на материалния закон и се отправя искане за отмяната му и връщане на делото на първата инстанция за новото му разглеждане от друг състав.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.1 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и има за предмет определение, неподлежащо на проверка по въззивен и касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Осъденият В. Б. Ч. от Бургас се е признал за виновен за това, че на 30.11.2012 г. в Бургас е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта му над 0,5 промила, а именно 1,48 промила, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и със сключеното от защитника му с прокурора споразумение за престъпление по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК му е наложено наказание при условията на чл.54 от НК. При одобряване на споразумението обаче съдът не се е съобразил с изискванията на закона – да провери налице ли са били всички признаци за осъждането му за това престъпление, а именно, дали Ч. следва да се счете за осъден за предходното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
За разлика от състава на престъплението по ал.1 на чл.343б от НК, в чл.343б, ал.2 от НК е криминализирано управляването на МПС след употреба от водача му на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта му над 0,5 промила, но след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като по този начин е създаден отделен състав на престъпление. Поради това неправилно при изписване на правната квалификация на деянието като престъпление по чл.343б, ал.2 от НК то се свързва с това по ал.1, тъй като при последното наказуемо е управляването на МПС след употреба на алкохол, но при установена по надлежния ред концентрация на алкохола в кръвта на дееца над 1,2 промила. От друга страна, макар да наподобава на повторно извършване на престъплението по ал.1, се касае за особен вид „специален рецидив”, който се отличава със следното : а) достатъчно е установената по надлежния ред концентрация на алкохола в кръвта на дееца да е над 0,5 промила и б) необходимо е деецът да се счита за осъден с влязла в сила присъда за „деянието по ал.1” (т.е. по чл.343б, ал.1 от НК, бел.ВКС). Престъплението по чл.343б, ал.2 от НК не е „такова”(„едно и също”, според тълкуванието в раздел ІІ, т.1 от ППлВС № 2/70 г.), за каквото е бил осъден деецът преди това с влязла в сила присъда, както изисква чл.28, ал.1 от НК, което обяснява и защо законодателят не го е квалифицирал изрично като повторно, макар да е предвидена по-сериозна санкция от тази за престъплението по ал.1 на чл.343б от НК. Отделно от това, за да се квалифицира деянието по ал.2 на чл.343б от НК, от обективна страна деецът следва да се счита за осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, т.е. да не са заличени последиците от това му осъждане било поради амнистия, а най-често поради реабилитация (чл.86-88а от НК). А тъй като не се касае за повторно извършване на такова престъпление, то не действа разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, изключваща реабилитацията в 5-годишния срок след изтърпяване на наказанието за това предишно осъждане.
В случая, Ч. е бил осъден с влязла в сила на 10.06.2008 г. присъда (споразумение) по НОХД № 1522/2008 г. на районен съд-Бургас за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на наказание пробация, като не е установено кога е приключило (за всички пробационни мерки) изпълнението на това наказание.
Отделно от това, той е осъждан неколкократно и не може повторно да бъде реабилитиран по право за това си осъждане, съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК, с изтичане на 3-годишния срок от изтърпяване на наказанието, а не е проверено дали следва да се счете за реабилитиран за същото на основание чл.88а, ал.1 вр.чл.82, ал.1, т.5 от НК, за да се приеме или отхвърли по несъмнен начин да се счита осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и дали е налице това изискващо се от обективна страна обстоятелство, за да бъде деянието съставомерно като престъпление по ал.2 на чл.343б от НК.
При извършване на същото обаче концентрацията на алкохола в кръвта на Ч. е била над 1,2 промила, поради което, ако отпадне коментираното по-горе обстоятелство (предишното осъждане), правилната квалификация би била по чл.343б, ал.1 от НК. Съгласявайки се с квалификацията на деянието като престъплението по ал.2 на чл.343б от НК, съдът е одобрил неправилното приложение на закона, без да са изяснени всички обстоятелства от съществено значение за правилното приложение на материалния закон, поради което са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за отмяна на атакуваното определение за одобряване на постигнатото между посочените страни споразумение и за възобновяване на наказателното дело с връщането му за ново разглеждане от районния съд от стадия на съдебното заседание, като при евентуалното осъждане на Ч. ще се даде отговор и следва ли да му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, но предвидено за престъплението по ал.2, не и за това по ал.1 на чл.343б от НК.
Искането на главния прокурор е основателно и следва да бъде уважено.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела на протоколното определение от 14.12.2012 г., постановено по НОХД № 4782/2012 г. от районен съд-Бургас за одобряване на сключеното между прокурора от районна прокуратура-Бургас и защитника на осъдения В. Б. Ч. от Бургас за осъждането му за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на районен съд-Бургас от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |