Р Е Ш Е Н И Е
№ 425/2014 г.
гр. София 25.06.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, в присъствието на прокурор Дечева като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 5331 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. С. З., чрез адв. К. Б.-П. против решение № 1662/17.10.2012 г. по гр. дело № 1433/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 24.01.2012 г. по гр.дело № 4667/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отнето на осн.чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ в полза на Държавата от жалбоподателката имущество на стойност общо 108 067.77 лв., представляващо суми, ведно с лихвите по сметки в ТБ”И.”, клон С.-Д., в ТБ [фирма] и в ТБ [фирма].
Жалбоподателката поддържа становище за недопустимост на обжалваното решение, съответно за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателката неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на същата има влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.205,ал.1,т.3, вр.чл.202,ал.2,т.1 и т.3,пр.2, вр.ал.1,т.1 , вр.чл.201 НК, което попада в приложното поле на чл.3,ал.1,т.7 от ЗОПДИППД/отм./. Сочи, че направеното разширително тълкуване на чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ е в нарушение на чл.235,ал.2 ГПК, че съдът не е основал решението си и върху закона. Счита, че не е налице и третата предпоставка, предвидена като основание за допустимостта на иска по ЗОПДИППД/отм./ да е налице пряка или косвена причинна връзка между престъплението и придобитото имущество. Доводите на жалбоподателката са, че има придобити единствено парични средства през проверявания период от време, че е работила през целия си жизнен път и е спестявала средства, че в случая не може да се направи предположение за връзка, нито пряка, нито косвена между придобитото имущество през целия проверяван период от време и престъплението, за което е сключено споразумение. С оглед на това счита, че липсват изискуемите положителни предпоставки за упражняване на правото на иск от страна на К., което налага извода за недопустимост на обжалваното решение. Поддържа също, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – не са налице предпоставките, предвидени в чл.4 от ЗОПДИППД/отм./ - жалбоподателката е осъдена за престъпление, което не е сред посочените в чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./, че нито е установено, нито може да се предположи, че имуществото е придобито пряко или косвено от престъпната дейност, че не се касае за имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Сочи, че неправилно е определен периода за извършване на проверката на жалбоподателката. Поддържа и доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че жалбоподателката не е имала необходимите средства за да възстанови сумите, съгласно споразумението от 11.11.2006 г. по н.дело № И 520/2008 г. на СРС. Искането е за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо и за прекратяване на производството по делото, алтернативно за отмяна на същото и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв.Б. поддържа доводите, изложени в касационната жалба.
Ответникът по жалбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител М. К. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество. В съдебно заседание инспекторите Ц. и Л. изразяват становище за правилност на решението на въззивния съд. Подробно мотивират становището, че престъплението, за което е призната за виновна жалбоподателката-ищец се включва в приложното поле на чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, че може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на жалбоподателката и, че придобитото имущество е на значителна стойност.
Прокурор Д., като представител на Прокуратура на РБългария в съдебно заседание изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че в случая извършеното престъпление, за което е призната за виновна жалбоподателката се включва в приложното поле на чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.4 от посочения закон, за да се направи извода за основателност на предявения иск.
С определение № 1084/10.09.2014 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл.3,ал.1, т.т.1-25 от ЗОПДИППД/отм./.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290,ал.2 ГПК намира следното:
За да уважи предявения иск на К. по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ съдът е приел, че предпоставките за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност са: срещу лицето да е започнало наказателно преследване за някое от престъпленията, посочени в чл.3 от посочения закон, през проверявания период е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност, доколкото не е установен законен източник. Посочил е, че на отнемане подлежи имущество със значителна стойност, каквато според легалното определение на понятието, предвидено в пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ е стойност над 60 000 лв. , като преценката дали придобитото имущество е на значителна стойност се преценява по пазарната му оценка към момента на извършване на проверка от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност.
Прието е, че с одобрено от Софийски районен съд споразумение от 11.11.2008 г. по нохд № 3520/2008 г. на СРС ответницата М. З. е призната за виновна в това, че през периода 15.09.2005 г. до 23.02.2006 г. в качеството на длъжностно лице – изпълнителен директор на юридическо лице с нестопанска цел – сдружение „К. н. ж.-з.” е присвоила чужди пари в размер на 26 034.81 евро с левовата равностойност на 50 919.66 лв. по курса на БНБ, собственост на Европейски съюз по проект № BG/05/A/PL-166148/2005 г.”Семейните фермери-наемни работници или собственици”, поверени й в това й качество съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005 г., сключен с ЦРЧР-МОН на РБългария НА „Л. да В.” да ги управлява – да организира в К. Б., като изпълнител по същия проект придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение в сферата на земеделието по отношение на семейни фермери и наемни работници, а именно – осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене, образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването – изтеглила парите от банкова сметка на сдружението и се разпоредила с тях по неустановен по делото начин, като присвояването е в големи размери, същото е по програма на Европейския съюз”Европейска програма за професионално образование и обучение Л. да В.” и е от фонд „Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на Българската държава, като присвоените пари са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.205, ал.1,т.3,вр.чл.202,ал.2,т.1 и т.3, пр.2,вр.чл.201 НК и на основание посочените текстове вр.чл.54 НК е определено наказание три години лишаване от свобода. На основание чл.66,ал.1 НК изпълнението на определеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от датата на одобряване на споразумението.
Със същото споразумение жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 30.03.2007 г. в [населено място] в качеството на длъжностно лице – изпълнителен директор на юридическо лице с нестопанска цел –С. „К. н. ж.-з.” присвоила чужди пари в размер на 17 310.02 евро с левова равностойност 33 855.46 лв. по курса на БНБ, собственост на Европейския съюз, представляващи второ и окончателно финансиране от 40% по проект № BG/05/A/PL-166148/2005 г.”Семейните фермери-наемни работници или собственици”, поверени й в това й качество съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005 г., сключен с ЦРЧР-МОН на РБългария НА „Л. да В.” да ги управлява – да организира в К. Б., като изпълнител по същия проект придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение в сферата на земеделието по отношение на семейни фермери и наемни работници, а именно – осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене, образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването – изтеглила парите от банкова сметка на сдружението и се разпоредила с тях, чрез превеждане по банков път в собствена такава, като за улесняване на присвояването е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – такова по чл.316, пр.1, вр.чл.309, ал.1,пр.1 НК, присвояването е в големи размери, същото е по програма на Европейския съюз”Европейска програма за професионално образование и обучение Л. да В.” и е от фонд „Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на Българската държава и присвоените пари са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.205,ал.1,т.3, вр.чл.202,ал.2,т.1 и т.3, пр.2,вр.ал.1,т.1 , вр.чл.201 НК и на основание посочените текстове от НК вр.чл.54 НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23,ал.1 НК на жалбоподателката-ответник е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66,ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години, считано от одобряване на споразумението. Определено е общо наказание лишаване от право да заема обществена длъжност в органите на юридическото лице с нестопанска цел 3 години, считано от датата на одобряване на споразумението.
Прието е, че споразумението по нохд № И 3 520/2008 г. на Софийски районен съд има характер на влязла в сила присъда.
Въззивният съд е приел, че извършените от ответницата престъпления, попадат в предметния обхват на чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, че приложението на по-лекия - привилегирования състав на чл.205 НК означава, че наред с признаците на основния състав са налице и допълнителни такива, предвиждащи обстоятелства, обуславящи носенето на по-лека наказателна отговорност. Според въззивния съд това не означава, че престъплението няма връзка с основния състав по чл.201 НК, а напротив променя се единствено размера на предвиденото наказание, което е по-леко. С оглед на това е преценено за неоснователно твърдението за недопустимост на предявения иск, съответно за недопустимост на първоинстанционното решение.
Въззивният съд е приел за установено, че имуществото на ответницата Загорска е на стойност 111 243.64 лв., че е на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, тъй като надвишава 60 000 лв.
Съдът е приел, че ответницата е получила доходи в размер на 1080.13 М. и е извършила разходи общо в размер на 1773.5 М., че е налице отрицателна разлика от 693 М., с които разходите надвишават приходите, която сума е над 400 М..
Прието е, че е налице втората предпоставка от фактическия състав на чл.28 от закона, че имуществото е на значителна стойност. Прието е, че преценката дали имуществото е на значителна стойност следва да се направи като се изхожда от цялото имущество на лицето, придобито през проверявания период, независимо дали то изцяло или отчасти е предмет на делото по искането за отнемането му, както и дали е било отчуждено и на кого принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Според въззивния съд независимо дали проверяваното лице е прехвърлило вещни права сделката е непротивопоставима на държавата/сделките по чл.7 и чл.8 ЗОПДИППД/отм.// или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. Прието е, че имуществото се отнема от придобилия го, като преценката дали проверяваното лице е придобило имущество на значителна стойност е и на база прехвърленото от него имущество, че в случая са извършени две продажби от ответницата на недвижими имоти в полза на двете й деца, което не е свързано с получаване на пари от последните.
Въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка, тъй като от събраните по делото доказателства е прието, че жалбоподателката З. не разполага със средства от законни източници, с които да притежава съответното имущество, в случая влогове и че липсват други законни такива за неговото придобиване. Прието е, че жалбоподателката е осъдена за присвояване на пари, собственост на Европейския съюз, представляващи финансиране по проекти на Е., че от събраните писмени доказателства е установено, че сметките с налични суми в различна валута, притежавани от З. са открити в периода 2006-2008 г., което съвпада с периода, когато е извършено престъплението за което е призната за виновна – 09.2005 г. – 23.02.2006 г. и 30.03.2007 г. Според въззивния съд за да бъде оборена презумпцията по чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ следва да се докаже, че придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност и че няма причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, както и че са налице достатъчно законни доходи. Прието е, че след като жалбоподателката е осъдена за престъпление по чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ от фактите по делото трябва да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност, но не е необходимо това да е конкретно дейността, която е предмет на присъдата. Прието е, че презумпцията не е оборена от жалбоподателката. С оглед на това съдът е направил извода за наличие на трите изискуеми от законна предпоставки за да бъде уважен иска – лицето да е осъдено за някое от престъпленията, посочени в чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност, да се направи обосновано предположение че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е уважено.
По правния въпрос:
Поставения правен въпрос е възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл.3,ал.1, т.т.1-25 от ЗОПДИППД/отм./.
Предпоставките за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност са предвидени в чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и те са – установяване, че дадено лице, срещу което е започнало наказателно преследване за някое от изрично посочените в чл.3 престъпление през проверявания период е придобило имущество със значителна стойност за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност, доколкото не е установен законен източник. Един от елементите от посочения фактически състав е срещу даденото лице да е започнало наказателно преследване за някое от изрично посочените в чл.3 от ЗОПДИППД/отм./ престъпление. В ал.1-ва на чл.3-ти от ЗОПДИППД/отм./ са изброени изчерпателно конкретните престъпления като текстове от Наказателния кодекс. Изброени са основните или още наричани общи състави, както и квалифицираните състави на отделните видове престъпления и е недопустимо разширително тълкуване на тези състави/общи и квалифицирани/.
Основните или обозначени и като общи са съставите, които определят даден вид престъпление в неговите основни разновидности. Те съдържат онзи минимум от признаци, при чието наличие се приема, че е осъществен съответния вид престъпление. Основни или общи състави са например тези по чл.194,ал.1 НК – за кражба, чл.201 НК – длъжностно присвояване и др. Специалните състави отразяват специфични особености на даден вид престъпление, променящи в значителна степен и по типичен начин обществената опасност на съответните деяния и които по този начин обуславят предвиждане на наказания, различни по вид и размер в сравнение с тези на проявите по основните състави.
Специфичните особености могат да се отнасят до всички видове признаци на състава – до непосредствения обект, до обективната страна, до субекта, до субективната страна. Обществената опасност на деянията, предвидени в специалните състави може да бъде по-висока или по-малка в сравнение с тази на проявите, предвидени в основните състави и това се дължи на специалните обстоятелства, отразени чрез специалните признаци.
Когато обстоятелствата, отразени с тези признаци в състава на престъплението повишават обществената опасност в закона се предвижда по-тежко по вид и размер наказание и съответните състави са по-тежко наказуеми подвидове на съответното престъпление. Съставите от този вид се наричат в теорията и практиката квалифицирани състави.
Когато обстоятелствата, отразени с особените признаци указват на типично по-малка обществена опасност се касае до състави на по-леко наказуеми престъпления от съответния вид. Такива например са всички състави за престъпления против собствеността, които предвиждат по-леки наказания при връщане или заместване предмета на престъплението до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В теорията и практиката те се наричат привилегировани състави.
С оглед на посоченото съдът преценява, че в предметния обхват на разпоредбите на чл.3,ал.1,т.7 ЗОПДИППД/отм./ се включват и разпоредбите на чл.205,ал.1,т.1,2,3 и 4-та НК, които представляват привилегировани състави на общия/основен/ състав по чл.201 НК и на квалифицираните състави по чл.202,ал.1 и 2 НК и чл. 203 НК. Това е така тъй като се касае до същия вид престъпление, а именно – чл.201 НК, чл.202 НК и чл.203 НК – изрично посочени в чл.3,ал.1,т.7 от ЗОПДИППД/отм./. Всеки от тези привилегировани състави предвижда по-леко наказание за същия вид престъпление – за длъжностно присвояване по чл.201 НК, за квалифицираните състави по чл.202 НК и по чл.203 НК и е приложим при определяне размера на наказанието за извършеното престъпление по посочения основен или квалифициран състав на НК. По тези съображения съдът приема, че в обхвата на чл.3,ал.1,т.7 ЗОПДИППД/отм./ се включват и привилегированите състави на чл.205, ал.1,т.1,2,3 и 4-та НК.
По касационните основания:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно.
Установено е по делото, че жалбоподателката М. З. с одобрено от Софийски районен съд споразумение от 11.11.2008 г. по нохд № 3520/2008 г. на СРС е призната за виновна за извършено престъпление по чл.205,ал.1,т.3,вр.чл.202,ал.2,т.1 и т.3,пр.2, вр.чл.201 НК. Престъплението е извършено за периода от време 15.09.2005 г. до 23.02.2006 г. и стойността на присвоените чужди пари е в размер на 26 034.81 евро с левова равностойност 50 919.66 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоените пари са върнати от З.. Със споразумението е определено наказание на М.З. три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн.чл.66,ал.1 НК за срок от пет години, считано от одобряване на споразумението.
Установено е също, че с посоченото споразумение жалбоподателката е призната за виновна за извършено престъпление по чл.205,ал.1,т.3,вр.чл.202,ал.2,т.1 и т.3, пр.2,вр. ал.1,т.1,вр.чл.201 НК. Престъплението е извършено на 30.03.2007 г. Стойността на присвоените чужди пари е в размер на 17 310.02 евро в левова равностойност 33 855.46 лева, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд сумите са възстановени от З.. На последната е определено наказание за извършеното престъпление три години лишаване от свобода и на осн.чл.66,ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години, считано от одобряване на споразумението. На осн.чл.23,ал.1 НК на М. З. е определено общо наказание три години лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено за срок от пет години от датата на одобряване на споразумението и лишаване от право да заема обществена длъжност в органите на ЮЛ с нестопанска цел за срок от три години, считано от датата на одобряване на споразумението.
Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос съдът преценява за правилен извода на въззивния съд, че престъпленията, за които е осъдена жалбоподателката М. З. попадат в обхвата на чл.3,ал.1,т.7 от ЗОПДИППД/отм./. Ответницата е призната за виновна и е осъдена за извършено престъпление по чл.205,ал.1,т.3 НК, вр. чл.202,ал.2,т.1 и т.3,пр.2,вр.чл.201 НК - длъжностно присвояване в големи размери – чл.202,ал.2,т.1 и присвоените средства са предоставени от Европейския съюз на Българската държава – чл.202,ал.2,т.3 НК, които състави от НК са квалифицирани. Тъй като присвоените пари са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд при определяне на наказанието е приложен привилегирования състав на чл.205,ал.1,т.3 НК, вр.чл. чл.202,ал.2,т.1 и т.3,пр.2,вр.чл.201, който, както се посочи е включен в приложното поле на чл.3,ал.1,т.7 ЗОПДИППД/отм./. С оглед на това доводите на жалбоподателката за недопустимост на предявения иск и за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни.
Неоснователни са и доводите, че в случая не се касае за имущество на значителна стойност по смисъла на парт.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Правилно е прието от въззивния съд, че имуществото на жалбоподателката Загорска е на стойност 111 243.64 лв., което е значителна стойност съгласно разпоредбите на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Според посочения текст значителна стойност е стойност над 60000 лв., какъвто е настоящият случай. Въззивният съд не е възприел допълнителното заключение на СИЕ, изслушано от първоинстанционния съд, като е мотивирал извода с липсата на доказателства жалбоподателката да има приход в размер на сумата 36 200 евро с левова равностойност 70 801.05 лв., равни на 321.82 М.. Обосновани са изводите на съда, че жалбоподателката е получила доходи общо 1080.13 М. и е извършила разходи общо в размер на 1773.5 М., а именно налице е разлика – отрицателна от 693 М., която е над 400 М..
Правилен е извода на съда, че с оглед събраните по делото доказателства и разпоредбите на чл.4,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ може да се направи основателно предположение, че придобитото от жалбоподателката имущество е свързано с престъпната й дейност, доколкото не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Този извод на съда е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в редица решения, постановени от състави на ВКС по чл.290 ГПК, а в последствие и в т.решение № 7/30.06.2014 г. по т.дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Обоснован е извода на въззивния съд за наличие на втората предпоставка от фактическия състав на чл. 3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./, че имуществото е на значителна стойност. За да направи извода съдът правилно е приел, че следва да се изхожда от цялото имущество на жалбоподателката, придобито през проверявания период, независимо дали то изцяло или отчасти е предмет на делото по искането за отнемането му, както и дали е било отчуждено и на кого принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Правилно е прието, че независимо дали проверяваното лице е прехвърлило вещни права сделката е непротивопоставима на държавата/сделките по чл.7 и чл.8 ЗОПДИППД/отм.// или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката преценката за значителна стойност следва да се формира и с оглед прехвърленото имущество. В тази насока е изложен и извода, че имуществото се отнема от придобилия го, като преценката дали проверяваното лице е придобило имущество на значителна стойност е и на база прехвърленото от него имущество, че в случая са извършени две продажби от ответницата на недвижими имоти в полза на двете й деца, което не е свързано с получаване на пари от последните.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства правилно въззивният съд е приел за установено наличието на причинна връзка между придобитото имущество и извършеното престъпление от жалбоподателката. За да направи извода съдът е взел предвид установеното по делото от събраните доказателства, че жалбоподателката не разполага със средства от законни източници, с които да притежава съответното имущество – процесните влогове. Обоснован е извода, че жалбоподателката е осъдена за извършени престъпления за присвояване на пари, собственост на Европейския съюз, предоставени на Българската държава, които представляват финансиране по проекти на Европейския съюз. Извода е изведен от установените по делото факти, а именно, че сметките с наличните суми в различна валута, притежавани от жалбоподателката са открити в периода 2006-2008 г., който съвпада с периода, когато са извършени престъпленията, за които жалбоподателката е призната за виновна. Това е периода от време месец 09.2005 г. до 23.02.2006 г. и 30.03.2007 г.
Като е обсъдил всички събрани по делото доказателства въззивният съд правилно е приел, че в случая са налице и трите предпоставки, предвидени в чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ - жалбоподателката е осъдена за престъпления, предвидено в чл.3,ал.1,т.7 ЗОПДИППД/отм./, установено е, че чрез проверка по реда на чл.15,ал.1 от същия закон, че притежава имущество на значителна стойност, че може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност, доколкото не е установен законен източник за придобиването, с оглед на които предпоставки предявеният иск е основателен.
Върховният касационен съд намира, че оплакванията за неправилност на въззивното решение в касационната жалба са неоснователни. Правилни са изводите на въззивния съд, че искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е основателно. Обжалваното решение е поставено при спазване разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./, както и на процесуалния закон и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора следва да се присъди сумата 830 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 1662/17.10.2012 г. по гр.дело № 1433/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда М. С. З., [населено място], район”С.”, [улица], № 11, ет.1,ап.2 да заплати в полза на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] сумата 830 лв. разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |