1 Р Е Ш Е Н И Е № 226 София, 29.11. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Виолета Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4183/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Е. К. П. от [населено място] баня за отмяна на влязлото в сила решение № 406 от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 502/ 2012 г. на Софийски окръжен съд, с което по отношение на съпруга на молителката Б. Г. П. е уважен иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, като е признато за установено, че в кадастралния план на [населено място] баня от 1985 г. е допусната грешка, изразяваща се в това, че част от имота на ищеца пл.№ 832 от 140 кв.м. неправилно е заснета към имота на ответника, който е с пл.№ 833. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.304 ГПК с твърдението, че решението има за предмет спор за собственост, засягащ имот в съпружеска имуществена общност и е постановено без участието на молителката като задължителен необходим другар на ответника по делото. Ищецът К. Г. Бояджийски оспорва молбата, като счита, че имотът е собственост на ответника по наследство и съпругата му не е следвало да бъде конституирана като страна по спора. За да се произнесе по молбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, е констатирана грешка в кадастралния план, свързана със спор за имуществени права, като съдът е постановил на когото принадлежи правото на собственост върху площ от 140 кв. м., намиращи се на границата между два съседни имота, въз основа на правните изводи, че регулацията от 1985г., предвиждаща придаване на мястото към парцела на ответника, не е приложена. Относно правата на ответника върху имот пл.№ 833 са представени нот.акт № 65/77г., според който Б. Г. П. и наследниците / вероятно на неговия брат/ на В. Г. П. са признати за собственици по давност, а според текста на нотариалния акт- по наследство, отказ и присъединено давностно владение, на дворно място от 88 кв. м., образуващо основата на парцел ХІ- 292 в кв.65 по плана на [населено място] баня по плана от 1958г./сега парцел ХІІ-833 кв.м./, към който са придадени от имота на ищеца спорните 140 кв.м. Представен е и договор за доброволна делба от 1987г., според който парцел ХІІ- 833 и лятната кухня в него остават в съсобственост само на двама от наследниците- на М. П. и Б. П., както и последващ нотариален акт № 109/ 89 г., с който Б. П. е признат за собственик по давностно владение и делба на ½ ид.ч. от парцел ХІІ-833, на ½ ид.ч. от лятната кухня и на цялата масивна къща в парцела, застроена на 72 кв.м. С молбата за отмяна е представено удостоверение, от което е видно, че Б. П. е сключил граждански брак с Е. П. на 5 април 1970 г. С оглед на горните данни следва да се приеме, че от страна на ответника по делото се е поддържало придобиване на имота по наследство и давност, като не е спорно, че давността е изтекла по време на брака му с молителката, както първоначално върху 88 кв. м. съгласно нот.акт от 1977 г., така и впоследствие върху целия парцел ХІІ- 833-съгласно нот.акт от 1989г. Във втория нотариален акт е описана и масивна къща, която е изцяло собственост на ответника, без да има данни да е получена по наследство. Съгласно ППВС № 8/1980г. 17.06.1981 г. когато придобиваната давност е започнала и е изтекла през време на брака, се приема, че двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. Съгласно р. № 715 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2009 г., I г. о. същото разрешение важи и за хипотезата, при която давностното владение е установено преди брака от единия съпруг, а придобивната давност е изтекла по време на брака, като е без значение основанието, на което единият от съпрузите е започнал да владее. Жилищната сграда, ако е построена по време на брака, дори и върху наследствен имот на единия съпруг, също става съпружеска имуществена общност- ТР № 44/ 71 г. на ОСГК на ВС. Следователно в настоящия случай спорът по делото е за собствеността на имот, за който има основание да се приеме, че е съпружеска имуществена общност, включително и частта, придадена по регулация, тъй като тя следва режима на имота, към който се присъединява, поради което участието на двамата съпрузи е било задължително, а ако единият съпруг не е конституиран, той има право да иска отмяна на решението. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС по чл.304 ГПК във вр.с чл.53, ал.2 ЗКИР- вж. № 101 от 6.04.2012 г. по гр. д. № 28/2012 г., II г. о., р. № 38 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 1218/2010 г., II г. о., р. № 507 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 498/2011 г., I г. о. и др. Изложеното обосновава изводът, че молбата на съпругата за отмяна на постановеното решение е основателна и затова настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ на основание чл.304 ГПК влязлото в сила решение № 406 от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 502/ 2012 г. на Софийски окръжен съд в частта относно уважения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд след конституиране на Е. К. П. като ответник. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: