Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  395   София, 07 октомври   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Румен Ненков   ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова..................................и в присъствието на прокурора  Антони Лаков....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 378/2009 г.   Производството по делото е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. Г. Т. против решение № 55 от 20.05.2009 г. по внохд № 41/2009 г. на Апелативния съд в гр. Б.. Сочи се в жалбата, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия . К. последица на тези нарушения съдът не е спазил и материалния закон и е осъдил невинно лице. Бланкетно се отбелязва и явна несправедливост на наказанията. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.2 от НПК, установи следното : Бургаският окръжен съд с присъда № 21 от 18.02.2009 г. по нохд № 300/2008 г. признал подсъдимия В. Г. Т. за виновен в това, че на 12.03.2007 г., около 21 часа в гр. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “БМВ 318 И”, след като нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 0.91 на хиляда/ причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г. Т. , поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1 ,б.”б” във вр. с чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. На основание чл.343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени сторените деловодни разноски. Апелативният съд в гр. Б. с решение № 55 от 20.05.2009 г. по внохд № 41/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения : Въззивният съд не е допуснал съществените нарушения на процесуалните правила, изброени от касатора, поради което не е ограничил правото му на защита. Обвинението срещу подсъдимия е дефинирано достатъчно ясно и изчерпателно във всички фази на наказателното производство. Въззивният съд на страница 5 /гърба/ от решението си е обсъдил довода на защитата за процесуална недостатъчност на обвинението и го е отхвърлил с аргументи, които настоящият състав споделя. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа подробно изложение на фактите, с които прокуратурата е обосновала извършеното престъпление. Нарушенията на ЗДвП са описани текстово и цифрово по начин, позволяващ на подсъдимия да разгърне в пълен обем защитата си срещу тях. Предходните инстанции ,без да излизат от рамките на обвинението, са изследвали причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и всяко инкриминирано нарушение на правилата за движение.становено е по предвидения в НПК ред, че подсъдимият управлявал лекия автомобил със скорост от 106 км/ч, по четвъртокласен път без маркировка и в пияно състояние, поради което не успял да остане в рамките на пътното платно, отклонил се вдясно по посока на движението, ударил се в електрически стълб на десния тротоар и го пречупил, след което изминал още 7 м и се блъснал със задната дясна част в крайпътно дърво. Едва тогава лекият автомобил преустановил движението си и се обърнал на лявата си страна. Тези обстоятелства дали основание на съда да приеме, че подсъдимият е шофирал с несъобразена скорост в нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Обстоятелствата, които касаторът е пренебрегнал при определяне на скоростта на движение, са посочени в решението и включват характеристиката на пътя /четвъртокласен без маркировка с ограничение на скоростта до 50 км/ч/, както и личния опит на водача на МПС и конкретното му физическо състояние предвид употребата на алкохол. В отговор на доводите на защитата на касатора за непреодолимия конфликт между несъобразената и неразрешената скорост заслужава да се отбележи , че в конкретния случай той не е възникнал. Подсъдимият е управлявал със скорост, надхвърляща разрешената, но в същото време несъобразена с конкретните обстоятелства, поради което съдът не е нарушил закона, като се е позовал на неспазеното правило на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП . Въззивният съд не е засегнал и правото на защита на подсъдимия, коментирайки показанията на свидетеля Я без да ги изслуша непосредствено. От досието на делото е видно, че свидетелят неуспешно е призоваван многократно, поради което първата инстанция е прибегнала до възможността, предоставена от чл.283,ал.3 от НПК, за инкорпориране в доказателствената съвкупност на показанията, които той е дал в досъдебното производство. Предходните инстанции са обсъдили изключително внимателно и детайлно показанията на този свидетел, като са ги съпоставили с всички останали доказателствени средства и събраните чрез тях доказателства. Показанията са изтълкувани според действителното им съдържание , без елементи на превратност, и са допълнили обема на възможните и достатъчни доказателства, установяващи основния спорен въпрос в настоящия казус – кой е управлявал моторното превозно средство в момента на произшествието. Опитът на защитата на подсъдимия да оспори авторството на деянието с твърдението , че свидетелят М е бил зад волана, се е оказал неуспешен поради липса на доказателствена основа. Всички изтъквани в касационната жалба аргументи в тази насока са били предмет на подробен анализ както в мотивите на присъдата, така и във въззивното решение . Касационната инстанция не намира правни и логически основания да ревизира направените в тях изводи. Те са базирани не само на показанията на свидетеля Я, но и на останалата информация, съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели, в протокола за оглед и фотоалбума към него, както и на интерпретацията й , направена от назначените експерти. Безспорно е по делото, че в нощта на деянието подсъдимият, неговият брат – пострадалия Г. Т. и свидетелят Д консумирали алкохол, след което потеглили с лекия автомобил “БМВ”, собственост на майката на Т. , но ползван изцяло от двамата братя. Свидетелят М. бил с концентрация на алкохол в кръвта 6.24 на хиляда, пострадалият – с 1.59 на хиляда, а подсъдимият – с 0.91 на хиляда . Според обясненията на подсъдимия автомобилът бил нов,братята нямали привичка да го преотстъпват на други лица и бил управляван основно от пострадалия. След катастрофата по волана, сенника и тапицерията на дясната седалка били открити следи от кръв от подсъдимия, а само върху сенника –смес от биологичен материал, сочещ към свидетеля М. Кръвта върху дясната седалка не води еднозначно към извода, че подсъдимият е седял върху нея, както се опитва да докаже защитата му. Съдът установил, че десните врати на автомобила били неотваряеми, а левите – недостъпни, тъй като колата лежала върху тях. Това обстоятелство очертава като единствено възможно излизането на пътниците през прозореца на предната дясна врата, за което свидетелства и св. М. Следователно кръвта от В. Т. върху предната дясна седалка може да се свърже с този път на напускане на катастрофиралия автомобил. Същото обаче не може да се каже за другия факт, пренебрегван от защитата – положението на тялото на св. М при пристигането на св. М. Последният видял М. между двете предни седалки, където не би могъл да попадне, ако преди това се е намирал на предната лява седалка, управлявайки автомобила. В същата насока е и заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, според което законите на гравитацията не позволяват тялото на водача да заеме такава позиция. /вж.л.142 от досието на дознанието/ . Обобщено, авторстовото на деянието е установено по несъмнен начин и въззивното решение не е опорочено от предположения относно основните елементи на предмета на доказване. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на закона , което касаторът обосновава с недоказаното авторство на деянието. Изложеното по-горе изключва възможността за оправдаване на подсъдимия с подобни аргументи.становената фактическа обстановка законосъобразно е квалифицирана като престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 ,б.”б” от НК и не следва да търпи корекции. Не могат да бъдат споделени и съображенията на касатора за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство. Липсва несъответствие между извършеното престъпление и определената санкция. Тя е индивидуализирана при ясно и законосъобразно дефиниране на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, отсъствието на административни нарушения по ЗДвП са получили адекватна оценка при конкретизация на срока на лишаване от свобода и правоуправление, както и при формиране на становището, че не се налага изолация на подсъдимият в условията на затворническо общежитие. Намаляване на наказанията би било израз на незаконосъобразно снизхождение, което ще осуети постигането на целите, визирани в чл.36 НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 20.05.2009 г. по внохд № 41/2009 г. на Апелативния съд в гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.