3 Р Е Ш Е Н И Е № 76 С., 04.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 09.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №758/2010 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П.,всички от[населено място] против решение №136/04.02.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№2744/2008г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №2871/20.10.2008г. постановено по гр.д.№7756/2007г. по описа на В. районен съд,20 състав,за отхвърляне на предявените от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. срещу ответницата П. М. Ж.-Р.,искове за признаване за установено в отношенията между страните,че ответницата не е собственик на недвижим имот,находящ се в землището на[населено място],местн.”Б.”,представляващ имот №3541 по П. на с.о.”А. мак”,одобрен през 2003г.,идентична с част от имот №170 по КП”А. мак” от 1987г.,с площ на реалната част от 348 кв.м и при описани в решението граници и скица,на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/. С определение №1179/10.12.2010г.,постановено по настоящото дело,касационното обжалване е допуснато,поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК, по възможността за разрешаване на процесуалноправен въпрос за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за принадлежност на правото на собственост върху имот,чието право на възстановяване на собствеността е признато по реда на ЗСПЗЗ и който имот се намира в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,срещу лица,които се позовават на придобито право на собственост върху имот,находящ се в същия терен. В касационната си жалба,касаторите навеждат оплаквания ,че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС по отношение допустимостта от предявяване на отрицателния установителен иск,с оглед наличие на правен интерес за ищците,тъй като в тяхна полза е постановено решение от ОСЗГ Варна за признаване правото на собственост върху процесния имот,за който ответницата претендира,че е собственик на основание извършена доброволна делба,съгласно договор от 18.04.2002г.,като молят да бъде отменено обжалваното решение и въззивният съд се произнесе по съществото на спора. Върховният касационен съд като обсъди доводите изложени във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290 ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното: По реда на член 97 ал.1 от ГПК е предявен отрицателен установителен иск. С обжалваното въззивно решение,постановено на 04.02.2010г. В. окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционният съд,с което предявеният иск е бил отхвърлен. С решаващите си изводи,изложени в мотивите на въззивното решение,съдът е приел,че при наличните данни,във връзка с признатото от ПК право на собственост на ищците за имот,попадащ в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,кв.В.,местн.”Б.”,с оглед на което според разпоредбите на ЗСПЗЗ, реституционното производство се определя като двуфазно,зависимо от осъществяване на административноправните елементи на фактическия състав на параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ,и приключващо със заповедта по параграф 4 к ал.7 ,която индивидуализира реституирания имот,ищците не са доказали правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.Посочено е от съда,че реституционното производство не е приключило,поради което имотът не е конкретизиран с границите и площта за новообразуваните имоти,с оглед на което всички претенции за този имот или частта от него,следва да бъдат предмет на исков процес в един бъдещ момент, след постановяване на заповедта по параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ,каквато по делото не е представена,но дори и да е налице,това ще породи правен интерес от по ефективна форма на защита,посредством ревандикационен иск. По въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск в хипотезата на признато право на възстановяване в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на член 290 от ГПК е налице произнасяне на състав на ІІГО на ВКС по гр.д.№844/2009г. по описа на същия съд,което се явява част от задължителната практика на ВКС,съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. В исковата си молба,ищците,настоящи касатори твърдят,че в качеството им на наследници на общия наследодател В. С. У.,с решение №1444 от 29.12.2006г. е признато правото на собственост в съществуващи/възстановими/стари реални граници върху недвижим имот:лозе от 0,943 дка,находящ се в терен по параграф 4 в землището на кв.В.,гр.Варна,местност”Б.”,представляващ имот пл.№2508 от СО”А. мак”,който по сега действащия П. на СО”А. М.” обхваща няколко номера,предоставени на ползватели и един от тях,който попада в границите на възстановения имот с горното решение е имот №1341,идентичен на част от имот 170 по кадастрален план на местността”А. мак” с площ от 348 кв.м,който по разписен лист е записан на ответницата П. Р.. Неправилно съдът е приел,че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим,тъй като няма влязла в сила заповед на кмета на общината по параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ,с която реално се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, намиращи се в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,тъй като имота не бил достатъчно индивидуализиран и реституционното производство не е приключило.Преди всичко,трябва да се отбележи,че при предявяване на отрицателен установителен иск ищецът следва да установи само наличие на правен интерес от предявяване на иска,но не и пълно доказване на своите собствени права,както това е необходимо по предявен ревандикационен иск.При това положение,както е в настоящия случай,ищецът може да защити,респективно да реализира претендираното право,основаващо се на възстановяване правото на собственост, по реда на ЗСПЗЗ,производството по което все още не е приключило само след като по исков ред бъде отречено правото на ответника за същия имот.Следователно,налице е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,заявен от ищците с исковата им молба и неправилно и незаконосъобразно с въззивното си решение,съдът е приел,че заявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото,вместо да се произнесе по същество на спора. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №136/04.02.2010г. на В. окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д.№2744/2008г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: