О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21 София, 17.01.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.№485 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №2721 от 27.09.2010г. по ч.гр.д.№1739/2010г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение №11688/24.07.2010г. по гр.д.№3205/08г. на Варненския районен съд, с което е било спряно производството по иск за делба на недвижими имоти, до приключване на преюдициален спор по гр.д.№7905/2010г. на В., 31 с-в за валидността на разпоредителните сделки по нотариални актове №45/2007г.; №46/2007г. и 92/2007г., касаещи процесните имоти. Въззивният съд е приел, че въпреки възможността по чл.342 от ГПК в делбеното производство да бъдат заявени възраженията за недействителност на сделките, това не изключва правото на страната да поиска разглеждането на този спор в отделно исково производство извън делбата. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ответниците Е. Р. И. и Р. Г. К.. Те смятат, че предметът на иска за прогласяване недействителността на сделките по трите нотариални акта се покрива с възраженията на ищеца срещу тези сделки, наведени в делбеното производство, които делбеният съд ще разгледа при решаване на спора за съсобствеността на имотите, затова не е необходимо да се изчаква решението по другото дело. Евентуално се твърди, че възраженията по чл.342 от ГПК, които не са въведени в първото съдебно заседание при допускане на делбата, са преклудирани и не могат да бъдат предмет на отделен процес, който делбеният съд да изчака, за да вземе предвид постановеното в него съдебно решение. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса доколко се явява допустим един по-късно предявен иск по чл.40 от ЗЗД, при положение, че ищецът вече страна по едно делбено дело, в което е пропуснал да въведе спора по реда на чл.342 от ГПК. Ответникът в производството Радослав Р. И. оспорва жалбата. Счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване и че определението за спиране на производството по делото е правилно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Процесуалноправният въпрос, който се поставя в настоящото производство, обуславя правилното разрешаване на спора за това дали следва да се спре делбеното производство до приключване на иска по чл.40 от ЗЗД или не. Този въпрос е значим и от гледна точка за правилното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като опира до прилагане на новия ГПК, който въвежда редица преклузии за упражняване на процесуалните права на страните и по новите правила все още няма установена трайна съдебна практика. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Радослав Р. И. е предявил срещу Е. Р. И. иск за делба на няколко недвижими имота, останали в наследство от родителите им. В отговора по чл.131 от ГПК ответницата е оспорила иска за делба по отношение на три от имотите, които общият наследодател, действайки чрез нея като пълномощник, е продал на дъщеря и Р. Г. К.. В две поредни молби преди първото съдебно заседание ищецът е оспорил сделките по нотариални актове № 45/07г. и №46/07г. с твърдение, че те са нищожни поради липса на воля на наследодателя да продаде двата имота, евентуално – че сделките са унищожаеми, тъй като той не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи действията си, евентуално – че сделките са относително симулативни и прикриват дарение, като в този случай прави и искане за намаляване на дарението до размера на запазената му част от наследството. В първото съдебно заседание по делото ищецът е повторил така наведените възражения срещу продажбите, като по отношение на сделката по нот.акт №92/07г. също е въвел възражение за относителна симулация и искане за възстановяване на запазената част от наследството. В третото съдебно заседание ищецът е представил доказателства, че е завел в отделно производство иск срещу Е. И. и Р. К. за установяване недействителност на трите продажби на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като представителят се е споразумял във вреда на представлявания, договаряйки занижени цени на продадените имоти, които дори не са платени. Поискал е спиране на делбеното производство до приключване на този спор. Искането е уважено от първата инстанция, а въззивният съд е потвърдил това определение. Настоящият състав приема, че не са били налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по делбеното дело. Действително, въпросът дали е нарушен чл.40 от ЗЗД при извършване на сделките по трите нотариални акта е преюдициален за делбеното производство, тъй като от него зависи дали има съсобственост между страните върху тези имоти или не. Това оспорване на сделките обаче е следвало да стане до провеждане на първото съдебно заседание в делбеното производство, където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 от ГПК. Правилата са специални по отношение на общото исково производство, тъй като преклузията на чл.133 от ГПК за тези оспорвания е в един по-късен момент – първото заседание по делото, след което оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на дебленото производство, като следва да се има предвид и тази особеност, че при делбата всеки от съделителите има качеството на ищец и на ответник. Освен това не може непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичане на първото съдебно заседание. В този смисъл е и определение №633/04.11.09г. по ч.т.д.№582/09г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по сходен процесуалноправен въпрос за законосъобразността на спирането на едно производство по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Ето защо обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд, както и потвърденото с него определение на първата инстанция за спиране на делбеното производство, са неправилни и следва да бъдат отменени. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2721 от 27.09.2010г. по ч.гр.д.№1739/2010г. на Варненския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №2721 от 27.09.2010г. по ч.гр.д.№1739/2010г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение №11688/24.07.2010г. по гр.д.№3205/08г. на Варненския районен съд, с което е било спряно производството по иска за делба до приключване на преюдициален спор по гр.д.№7905/2010г. на В., 31 с-в за валидността на разпоредителните сделки по нотариални актове №45/2007г.; №46/2007г. и 92/2007г. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: