Р Е Ш Е Н И Е № 50190 Гр. София, 14.02.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 682/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 423, ал. 1 и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по подадената от осъдения Я. Ю. Я. молба за възобновяване на н.ч.д. № 65/2022 година на Окръжен съд - Добрич и отмяна на решение № 19/16.03.2022 година, с което е призната и приета за изпълнение кумулативна присъда № ІХК283/20 от 08.06.2021 година на Районния съд на Бидгошч, Република Полша. Искателят твърди, че не е присъствал и не е уведомен за датата и часа на разглеждане на делото, не е запознат със съдържанието и мотивите на решението и не му е дадена възможност да представи доказателства или да си наеме адвокат, който да защитава интересите му. Счита също, че съдът не е съобразил и режима на изтърпяване на наказанието, тъй като полският съд е постановил това да стане при „Обикновен“ режим, който се равнявал на „Общия“ режим според българското законодателство. В съдебното заседание пред ВКС молителят се явява лично и със служебен защитник и поддържа искането си за възобновяване на наказателното дело. Служебният защитник релевира като водеща претенцията, че делото е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Излага съображения за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила – липса на надлежно уведомяване на осъденото лице за начина на участие в процеса, за процесуалните възможности, с които разполага да организира защитата си, включително за възможностите за процесуално представителство. Назначеният в производството служебен защитник не е установил контакт с осъденото лице и изцяло е подкрепил в пледоарията си окръжния прокурор. Така осъденият не е бил защитаван по начин, който да съхрани неговите права и законни интереси. За правилното приспособяване на присъдата първоинстанционният съд е следвало в акта си да отговори каква е надлежната правна квалификация на всичките тридесет и едно на брой престъпни деяния и какви наказания се предвиждат за тях съгласно българското законодателство. Сочи се тотална липса на мотиви в решението по този въпрос. Директното приспособяване на полската присъда е нарушило правото на защита на осъденото лице, тъй като не е в негова полза, поради това че българското законодателство предвиждало значително по-нисък размер на наказанията за извършените престъпления. Пледира за отмяна на решението на ОС Добрич, възобновяване на съдебното производство по н.ч.д. № 65/2022 година и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП дава становище за допустимост, но неоснователност на подаденото искане за възобновяване на наказателното дело. Излага съображения, че в производството по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС, когато осъденото лице изтърпява наказание в затвор на друга държава-членка, е обективно невъзможно да участва в производството пред съда, но осъденият Я. е знаел за него, наясно е бил с провеждането му и е дал съгласие за това, подавайки заявление за преместване в български затвор, където да изтърпи остатъка от наказанието си. Счита, че актът на Окръжен съд – Добрич е постановен в съответствие с неговата воля и желание. Искането за определяне на друг, по-лек режим на изтърпяване на наказанието намира за неоснователно, тъй като размерът на наказанието, наложено от полския съд, предопределя то да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС при „строг“ режим. В последната си дума осъденият Я. моли делото да се върне и да бъде намалена присъдата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 19/16.03.2022 година, постановено по н.ч.д. № 65/2022 година на Окръжен съд – Добрич, на основание чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) е признато и прието за изпълнение в Република България съдебно решение (кумулативна присъда) № ІХК283/20 от 08.06.2021 година на Районния съд на Бидгошч, Република Полша, с което българският гражданин Я. Я. е наказан с лишаване от свобода в общ размер на 5475 дни (петнадесет) години. С решението първоинстанционния съд е постановил наказанието на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим и е приспаднал на основание чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС изтърпяната част от началото на наказанието – 10.03.2016 година, до момента на фактическото предаване на Я. от Република Полша на Република България за изпълнение на съдебното решение. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 31.03.2022 година. Искането на осъдения Я. за възобновяване на наказателното дело е постъпило във ВКС на 18.08.2022 година. Преценено с оглед алтернативно заявените в него основания за това – проведено задочно производство, за което не е знаел и не е взел участие и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то е в срока както по чл. 423, ал. 1 НПК, така и по чл. 420, ал. 2 НПК, поради което е допустимо – подадено е в срок, от надлежна страна, срещу акт, който е в предметния обхват на подлежащите на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК съдебни актове по чл. 419, ал. 1 НПК (последното по аргумент от последиците, които го приравняват на акт по чл. 457, ал. 2 НПК). По същество искането е основателно, но само по повод на изложените в него и поддържани от защитника в производството пред ВКС оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искателят, като осъдено лице с влязла в сила присъда на друга държава-членка на ЕС, на чиято територия е започнало да изтърпява наказанието лишаване от свобода, не може да вземе лично участие в производството по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване и приемане за изпълнение на съдебния акт, с който му е наложено наказанието. Нито специалния ЗПИИСАННЛСМВЛС, който въвежда в националното ни право Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, нито самото Рамково решение 2008/909/ПВР, предвиждат възможност за временно предаване на осъденото лице с цел неговото лично участие в производството по приспособяване на присъдата му или пък производството да протече чрез видеоконференция. Видеоконференцията е допустима както в правото на ЕС, така и в националното ни право (НПК) единствено при разпит на обвиняем, свидетел или вещо лице в хода на висящо наказателно производство. При трансфера на осъдено лице обаче, висящо наказателно производство не съществува, тъй като то е приключило окончателно с влязлата в сила присъда на осъдилата го държава-членка. Затова производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС е особено по своя характер съдебно производство, с чийто акт се уреждат единствено всички въпроси, свързани с продължаване на изпълнението на наложеното в друга държава-членка наказание лишаване от свобода съобразно националното ни право. По тези причини решението по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС не може да се приравни на влязла в сила присъда, каквато е първата предпоставка за наличие на основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК. Налице са основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решаващият съд в съдопроизводствената си дейност е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалното право на осъдения Я. да организира защитата си в развиващото се в Република България производство, а актът му страда от пълна липса на мотиви по съществени въпроси, които следва да бъдат обсъдени и разрешени в процедурата по признаване и приемане за изпълнение на съдебния акт на полския съд. С разпореждане от 04.03.2022 година съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане за 16.03.2022 година (в срока по чл. 12, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС), указал е осъденият Я. да бъде призован и на основание чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС му е предоставил правна помощ за процесуално представителство и защита като е разпоредил да се изиска от АК Добрич определянето на служебен защитник. Призовката, в която се съдържа указание за право на осъдения Я. по чл. 179, ал. 2 НПК да се яви със защитник, е изпратена същия ден по имейл до съда в гр. Бидгошч. На 14.03.2022 година с ново писмо, повторно изпратено по имейл до същия съд, е поискано българския гражданин Я. Я. да бъде уведомен за датата на насроченото съдебно заседание, което е станало същия ден. На 16.03.2022 година с участието на служебен защитник ОС Добрич разгледал изпратеното съдебно решение /кумулативна присъда/ № ІХК283/20 от 08.06.2021 година на РС Бидгошч, Република Полша и приложеното към него удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР и постановил решението си, с което я признал и приел за изпълнение. Обстоятелството, че осъденото лице не участва лично в производството по приспособяване на съдебния акт на държавата-членка, с който му е наложено наказание лишаване от свобода, не го лишава от правото му да организира защитата си и да упълномощи свой защитник, който да вземе участие в него. Решаващият съд не е обезпечил осъденият да упражни реално това свое процесуално право, разписано в чл. 55, ал. 1 НПК, след като в изпратената за връчване призовка не е вписал възможността да ангажира свой защитник по пълномощие и го уведоми, че ако не стори това, ще му бъде назначен служебен защитник, тъй като защитата му съгласно чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС е задължителна. Дори и това процесуално право да бе разяснено все пак, краткият срок между датата на връчване на призовката и датата на провеждане на заседанието, е препятствал ефективното упражняване на процесуалното право на избор на защитник. Следва да се посочи, че срокът по чл. 12, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС е инструктивен и се отнася до насрочване на производството, поради което съдът не е имал пречка както да осигури осъденият Я. да упражни правото си на защита по чл. 55, ал. 1 НПК, така и да спази сроковете по чл. 17 ЗПИИСАННЛСМВЛС, в които производството да приключи. От материалите по делото не става ясно и как е обезпечено самостоятелното право на осъденото лице да обжалва постановеното решение от ОС - Добрич, доколкото не се съдържат данни дали изобщо и кога полските компетентни органи са връчили на Я. Я. изпратения по имейл препис от него. Всички тези нарушения на процесуалните правила са довели до ограничаване на правото на защита на осъдения Я., поради което е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Налице е и абсолютното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В него липсва решение на въпросите по чл. 12, ал. 8 ЗПИИСАННЛСМВЛС. От кумулативната присъда на полския съд, която по своето съдържание е аналог на определение за групиране на наказания по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, става ясно, че българският гражданин Я. Я. е осъден с три отделни присъди за общо 31 деяния, съставляващи престъпления по различни текстове на наказателния закон на Република Полша. В акта, с който е призната и приета за изпълнение кумулативната присъда, изобщо не е обсъждано на кое престъпление от българския Наказателен кодекс отговаря деянието, за което е осъден Я. по съответния текст на наказателния закон на Република Полша, какъв е размерът на предвиденото в българското законодателство наказание лишаване от свобода или друго наказание за всяко едно от съответните престъпления, сравнението им с наложеното на Я. наказание лишаване от свобода от полския съд, за да се прецени налице ли са основанията по чл. 13, ал. 1 или ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС за приспособяване на наказанието по изпратената за приемане и изпълнение присъда. При липсата на подробен анализ изводът на решаващия съд, че няма основание и не е необходимо наложеното в издаващата държава наказание на Я. да бъде приспособявано поради това, че то не надвишавало максималния срок, предвиден по нашето законодателство, е напълно произволен. Констатираните нарушения на процесуалните правила следва да бъдат отстранени при новото провеждане на производството по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС, а съдът следва да съобрази и това, че в диспозитива на решението следва бъде посочена не само правната квалификация на деянията на осъдения Я. съобразно полския наказателен закон, но и съответстващата им правна квалификация съгласно българския НК. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.н.д. № 65/2022 година по описа на Окръжен съд – Добрич. ОТМЕНЯ решение № 19/16.03.2022 година по ч.н.д. № 65/2022 година на Окръжен съд - Добрич. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ВЗЕМА мярка за неотклонение на Я. Ю. Я. „Задържане под стража“. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.