Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 6                                        София, 19 януари  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                                                 Фиданка Пенева                                                                                             Севдалин Мавров   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 623/2008 г.     Производството е по реда на чл. 423 НПК.   Образувано е по искане на осъдения М. К. , чрез упълномощеният му защитник – адвокат М от САК, за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 24/15.12.2005 година на Врачанския районен съд по н о х д № 144/2004 година, по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се сочи, че осъденият е узнал за осъдителната присъда след неговото екстрадиране от Република Франция, на 13.07.2008 година. В искането, макар и изготвено от упълномощен защитник, не е въведено касационното основание, но от съдържанието на искането, служебно може да се изведе такова по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – нарушение правата на осъдения, като страна в наказателния процес, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК. Твърди се, че от 23.03.2004 година, осъденият бил на територията на Република Франция, от 2.06.2006 година в затвор в П. , до датата на екстрадицията – 13.07.2008 година, поради което не знаел, че срещу него има образувано наказателно дело и постановена осъдителна присъда. Пред Върховния касационен съд, осъденият се явява лично и с адвокат М, от САК. Последният поддържа искането за възобновяване, по съображенията изложени в него – осъденият не е знаел за образуваното наказателно дело пред съда. Осъденият К. , в правото си на лична защита, иска да му се даде възможност да участва в процеса срещу него, след възобновяване на наказателното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, тъй като осъденият е знаел за съдебното производство, бил е редовно призован и дори лично е поискал отмяна на мярката му за неотклонение от въззивния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането е неоснователно.   Наистина, с цитираната присъда, М. К. е бил признат за виновен в това, че на 26.07.2001 година, в гр. В., след предварително сговаряне с други лица, за да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у М. Е. от гр. П., като с това са причинили вреда на Триумвират Импекс ЕООД – П. , в големи размери – 18 121,05 лева. За престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 209 ал. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на три години, при общ първоначален режим. На основание чл. 68 ал. 1 НК е активирана условната присъда спрямо същия, постановена по н о х д № 133/1995 година, за срок от две години лишаване от свобода. Осъденият К. и неговите съучастници А. Б. и Д. Николов са осъдени солидарно, да заплатят обезщетение на пострадалото от престъплението дружество, за претърпени имуществени вреди, в размер на 5 000 лева. Същите са осъдени, солидарно, да заплатят съответната държавна такса и разноските по делото, а само молителят М. К. сам да заплати разходите за служебен защитник, в размер на 300 лева. Поради това, че цитираната присъда не е обжалвана или протестирана, на 30.01.2006 година, същата е влязла в законна сила и е изпратена на районна прокуратура – Враца за изпълнение. При проверката по делото се установи, че след образуване на съдебното наказателно производство, с призовка, по реда на чл. 160 ал. 2 НПК /отм./, чрез бащата на К. са му връчени обвинителен акт и разпореждане за предаване на съд от 20.02.2004 година, с което мярката му за неотклонение била изменена в „задържане под стража”. Въпреки редовното уведомяване, той не се явил в заседанието за което бил призован - 13.05.2004 година. Междувременно, очевидно запознат с цитираното разпореждане, със саморъчно изготвена и подписана молба от 23.03.2004 година, той поискал от Врачанския окръжен съд по образуваното пред този съд ч н д № 188/2004 година, тази мярка да бъде заменена с по-лека. С определение от 13.04.2004 година, искането за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение. При проведените издирвателни мероприятия, по искане на съда, за изясняване на обстоятелствата във връзка с отсъствено разглеждане на делото, по отношение на М. К. постъпила информация, че няма данни за официално напускане на страната, но има данни за нелегалното му излизане от България./ вж писмо на РДВР – Враца, № 50349/9.12.2004 година/ Поради това, на основание чл. 268 ал. 3, т. 2 НПК /отм./, в присъствието на служебно назначения на неявилия се подсъдим К. защитник – адвокат А от Врачанската адвокатска колегия, на 15.12.2005 година, делото било разгледано по същество и постановена цитираната по-горе присъда. От изложеното следва извода, че осъденият К. е знаел за насроченото наказателно дело образувано по обвинителен акт срещу него и съучастниците, за престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2 и 5 НК. Той съзнателно и доброволно се е отклонил от задължението си да участва в процеса като страна и да упражнява правата си по НПК. Съдебният състав е положил всички предвидени в българското законодателство средства за издирването и принудителното довеждане на подсъдимия в съдебната зала, но поради нелегалното му напускане на страната, съдът е бил лишен от всякаква възможност да го уведоми за разглеждането на делото, както и за последното съдебно заседание, проведено в деня на постановяване на присъдата – 15.12.2005 година, чиято отмяна, по реда на възобновяването иска К. Ето защо, искането за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 144/2004 година по описа на Врачанския районен съд е неоснователно. Осъденият К. е знаел за образуваното съдебно наказателно производство, аргумент за което е обжалването със саморъчно изготвена и подписана молба за изменение на мярката за неотклонение, взета с разпореждане на съдията - докладчик по същото дело. Освен това, правата му като страна в процеса на са накърнени, тъй като е спазена предвидената в НПК гаранция за това, с назначаването на отсъстващия от делото подсъдим квалифицирана правна защита, в лицето на служебно назначения адвокат А от Вр АК.   Водим от горното, поради липса на основанията предвидени в чл. 423 ал. 1 НПК, за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. П. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателното производство по н о х д № 144/2004 година по описа на Врачанския районен съд и отмяна на постановената по същото дело присъда № 24/15.12.2005 година.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: