О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 441                       София, 03. 08. 2009 г.     Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли  две хиляди и девета година в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ СОТИРОВ                                ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА     ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 281/2009 год.   Производство по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. С. – пълномощник на ППЗК„П”с. Искра срещу определение № 815 от 26.03.2009 год. по ч.гр.д. № 653/2009 год. на Пловдивски окръжен съд-7състав,с което е оставена без уважение частната й жалба срещу отказа на съдията по вписванията при Районен съд-Първомай да впише договор от 27.10.1994 год. за прехвърляне на недвижим имот,кооперативна собственост,между ТКЗС”П”-с. Искра/в ликв./ и ППЗК”П”с. Искра. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи,че въпросът дали ликвидационните съвети действат като държавни органи е материално правен и той е решаван противоречиво от съдилищата-основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В тази връзка се позовава на влезли в сила определения на ПОС №№ 55/07.01.2009 год.;1353/20.05.2008 год. и 1268/13.05.2008 год.и счита,че по този въпрос въззивното определение влиза в конфликт с разрешенията дадени в тях. Върховният касационен съд, състав на І г. о.,като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото,намира: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като практиката е противоречива при разрешаването на повдигнатия материалноправен въпрос . За да потвърди отказа на съдията по вписванията,въззивният съд е приел,че договорът касае прехвърляне чрез продажба на правото на собственост върху недвижим имот и от гледна точка на тяхната форма,на вписване подлежат само актовете,които са с нотариално заверен подпис или извършени по нотариален ред,съгласно чл.3 ал.3 от Правилника за вписванията. Настоящият случай не попада в изключението на чл.3 ал.2 от ПВ, тъй като акта подлежащ на вписване не е издаден от надлежен държавен орган,защото ликвидационния съвет макар и назначаван от министъра на земеделието,съгласно § 13 ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ не е оторизиран с осъществяването на властнически правомощия,а само с действия,свързани с управлението на дейността и с ликвидацията на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ до заличаването им в регистъра. Въззивното определение е незаконосъобразно,тъй като не е съобразено с нормативната уредба,действала към момента на сключване на договора подлежащ на вписване. Съгласно разпоредбата на § 13 ПЗР на ЗСПЗЗ/редакция ДВ бр.28/92 год. и изм.бр.48/93 год./ликвидационните съвети се назначават и освобождават от министъра на земеделието и продоволствието по предложение на областните земеделски служби,съгласувано с кметовете на съответните населени места и притежават правомощия,изчерпателно изброени в ал.5 на същата разпоредба. Освен това ликвидационните съвети,съгласно чл.48 ППЗСПЗЗ, са задължени да продават имуществото на ТКЗС по реда на Наредбата за търговете, която е приложима при продажба на държавни и общински предприятия и на дълготрайни активи на тези предприятия,както и на ликвидирани или в процес на ликвидация предприятия. Следователно ликвидационните съвети,като назначаеми от орган на изпълнителната власт -министъра на земеделието и продоволствието и като представители на презумптивно възприетата държавна собственост по см.на условията на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ,са действали като надлежен държавен орган,а не като представителни органи на организациите,поради което актовете издадени от тях попадат в изключението на чл.3 ал.2 ПВ и подлежат на вписване. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,   О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 815 от 26.03.2009 год. по ч.гр.д. № 653/2009 год. на Пловдивски окръжен съд-7състав . ОТМЕНЯ определение № 815 от 26.03.2009 год. постановено по ч.гр.д. № 653/2009 год. на Пловдивски окръжен съд-7състав . ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията при Районен съд-Първомай договор от 27.10.1994 год. за продажба на имущество на заличено ТКЗС”П”-с. Искра. .           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: