Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр.София, 19.12.2017г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 5324/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Я. А. Г., чрез адв. Т. С. П., срещу въззивно решение № 325/05.2016 г. г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 279/2016 г. в частта по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и съдебноделоводните разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 764/05.07.2017 г. по материалноправния въпрос за тълкуване на чл. 175, ал. 1 КТ, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, а именно представянето на болничен лист при вече започнало ползване на платен годишен отпуск, представлява ли искане на работника/служителя за прекъсване на платения годишен отпуск и ако да, как следва да действат работодателят и работникът/служителят. По касационните оплаквания: Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание заявява становище по правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, като счита, че самото представяне на болничен лист в предприятието е единствено с оглед заплащането на обезщетението за временна нетрудоспособност, но не съставлява искане за прекъсване на разрешен отпуск. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на съдебноделоводни разноски за всички инстанции. Насрещната страна Спортно училище „С. К.“, [населено място], представлявано от директора С. В. Т., чрез адв. Т. В., е отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание взема отношение по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, като излага подробни съображения за разрешение, идентично с това, дадено в обжалваното въззивно решение. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията и представя списък по чл. 80 ГПК. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Хасковски районен съд, е отхвърлил исковете на Я. Г. против Спортно училище „С. К.“ по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За да постанови този резултат, съдът установил, че Я. А. Г. работила в Спортно училище „С. К.“, [населено място] като старши учител. Била уволнена дисциплинарно със заповед № 153/15.10.2015 г. поради неявяване на работа от 17.08.2015 г. до 20.08.2015 г. Съдът установил, че Г. е събирала членския внос на членовете на синдикална организация КТ „Подкрепа“, но не е била избрана за секретар на секцията, поради което направил извод, че не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Г. е поискала и получила разрешение да ползва платен годишен отпуск за периода 29.07.2015 – 21.08.2015 г. Служителят започнал ползване на отпуска. На 14.08.2015 г. представила болничен лист за периода 07.08. – 14.08.2015 г. Според съда, по този начин е поискала прекъсване ползването на платения отпуск. С изтичане на срока на отпуска за временна неработоспособност, тя е следвало да се върне на работа, защото не е поискала и получила съгласието на работодателя да ползва остатъка от прекъснатия платен годишен отпуск. Така, Г. е следвало да се яви на работа на 17.08.2015 г., но не го е сторила, както и през следващите три дни 18, 19 и 20.08.2015 г. Съдът намерил, че е извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради което работодателят е имал основание да наложи дисциплинарно наказание уволнение. Съдът, също така, намерил, че заповедта за уволнение е мотивирана и работодателят е спазил изискването на чл. 193 ГПК да поиска предварително обяснения от служителя. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, свързан с тълкуването на чл. 175 КТ: Съгласно Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., отм., бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., с болничен лист по образец, утвърден от МС по чл. 103а от Закона за здравето, се оформя отпускът поради временна неработоспособност. В чл. 162, ал. 2 КТ също е определено, че отпуск при временна нетрудоспособност се разрешава от здравния орган. Съгласие от работодателя не е необходимо. Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност и е за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение. Дори когато осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя/осигурителя (чл. 9, ал. 3 от Наредбата). Съгласно чл. 18, ал. 1 осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. На осигурителите също е забранено да допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. Осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение, което получават вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност (чл. 40 КСО), което обезщетение се плаща от НОИ. Документите и данните за плащане се предават в НОИ от осигурителите, техните поделения и клонове. Недопустимо е едновременно ползване на различни видове отпуски, съответно получаване едновременно на трудови възнаграждения и обезщетения, на които работникът/служителят има право при ползване на различни видове платен отпуск. В този смисъл не е възможно осигуреното лице да получава едновременно трудово възнаграждение и обезщетение поради временна нетрудоспособност. Анализът на законовата уредба води на извод, че винаги, при установена временната неработоспособност, осигуреното лице получава отпуск по чл. 162, ал. 1 КТ. При вече започнало ползване на платен годишен отпуск, той се прекъсва, за да се ползва този при временна неработоспособност, независимо дали работникът/служителят е направил и нарочно изявление по чл. 175, ал. 1 КТ. Ако желае за времето, през което съвпадат двата вида отпуски да ползва платения годишен отпуск вместо този по чл. 162, ал. 1 КТ той, по арг. от чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г., отм., трябва да го поиска изрично в писмен вид от работодателя. В този случай получава трудово възнаграждение за времето на отпуска, а не обезщетение по КСО. При липсата на изявление по чл. 9 от Наредбата, платеният годишен отпуск се прекъсва за ползване на отпуска при временна неработоспособност. Ползването на остатъка не става автоматично, веднага с изтичане на срока на временната неработоспособност. Отношенията между страните по трудовото правоотношение се уреждат по правилата на чл. 175, ал. 1 КТ – с постигане допълнително на съгласие. Това става с отправяне на писмено искане от работника/служителя и писмено разрешение от работодателя (по общите правила на чл. 173 КТ). Последният не е задължен да разреши остатъкът от прекъснатия платен годишен отпуск да се ползва непосредствено след изтичане на срока на отпуска при временна неработоспособност. Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 175, ал. 1 КТ. Произнесъл се е в съответствие с даденото от настоящия състав тълкуване по реда на чл. 290 ГПК. При служебно извършената проверка съставът на Върховния касационен съд не намери нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на въззивното решение. В заключение то следва да бъде оставено в сила. При така постановени резултат и представени писмени доказателства за платен адвокатски хонорар от работодателя, касаторът следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за инстанцията в размер на 700 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 325/05.2016 г. г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 279/2016 г. в частта по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и съдебноделоводните разноски. ОСЪЖДА Я. А. Г. да заплати на Спортно училище „С. К.“, [населено място] сумата в размер на 700 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК , направени в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: