Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 23 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 537 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 от НПК и е образувано по искане на защитника на задочно осъдения А. М. Я. за възобновяване на НОХД № 334/2010 г. на Шуменския окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 19/23.09.2010 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК (за което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип), потвърдена изцяло от Варненския апелативен съд с решение № 3/26.01.2011 г. по ВНОХД № 371/2010 г., което ВКС, І н. о., с решение № 262/11.07.2011 г. по н. д. № 1259/2011 г. е изменил в частта относно наказанието, намалявайки същото на 5 години лишаване от свобода. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се излагат доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство, което е протекло в негово отсъствие на всички инстанции. Твърди, че е узнал за осъждането по повод екстрадирането му от Р Германия въз основа на издадена от българските власти ЕЗА. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с посочване на стадия. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, доколкото по повод екстрадицията на осъдения от Р Германия са били дадени гаранции за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в 6-месечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда, което е станало с екстрадицията на осъдения от Р. Германия на 27.09.2012 г. въз основа на ЕЗА. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО предвид наличие на условията по чл. 423 ал. 5, вр. чл. 422 ал. 1, т. 6 от НПК. От приложената по делото Европейска заповед за арест от 31.08.2011 г. (на л. 43 от папка № 10097/2011 г, представена в с. з. от прокурора от ВКП) и водената кореспонденция между издателя й – Шуменската окръжна прокуратура и Главна прокуратура Франкфурт на Майн като компетентен орган, който я е уважил на 22.11.2011 г., е видно, че А. М. Я. е поискан и съответно предаден по повод присъда № 19/23.09.2010 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 334/2010 г., влязла в сила на 11.07.2011 г. при дадени гаранции за възобновяване на делото по чл. 422 ал. 1, т. 6 от НПК. Това се извежда от съдържанието на представеното по делото писмо-отговор на Шуменската ОП до германските власти, където тази разпоредба е цитирана, както и текста на чл. 423 ал. 5 от НПК относно правомощията на българския съд (л. 3 от папката на ВПК). С такова съдържание е и писмото на Шуменската ОП до ВКП по повод търсената от ВКС информация дали са били искани и дадени гаранции за възобновяване на делото (л. 2 от папката на ВКП). Имайки предвид посочените дотук данни, ВКС намира, че са налице условията по чл. 423 ал. 5 от НПК за уважаване на направеното искане за възобновяване. Осъденият Я. е бил предаден от германските власти при предоставени гаранции за възобновяване на делото по чл. 422 ал. 1, т. 6 от НПК, поради което и не следва да се преценява дали той е знаел за съдебното производство срещу него. Затова и съгласно чл. 425 ал. 2 от НПК се налага присъдата по НОХД № 334/2010 г. на Шуменския окръжен съд (потвърдена от Варненския апелативен съд и изменена от ВКС в частта относно наказанието) да бъде отменена, като делото се върне за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав от стадия на съдебното заседание, когато е започнало задочното производство. В контекста на приложението на чл. 423 ал. 4 от НПК ВКС констатира, че задочно осъденият Я. е бил задържан в изпълнение на посочената присъда в затвора – Ловеч след изпълнение на ЕЗА и екстрадиране от Р Германия, като същевременно както в досъдебното (вж. на л. 199-200 от ДП протоколно определение на Шуменския окръжен съд от 04.12.2009 г., с което е отказано задържането му под стража, нито е била определена по-лека мярка за неотклонение), така и в съдебното производство не му е била взимана мярка за неотклонение. Обвинението, предявено на досъдебната фаза, по повод на което и впоследствие е бил внесен обвинителен акт, е за престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 14.11.2007 г., което е разумно обосновано. Свидетелството за съдимост на Я. сочи, че той е бил осъждан и е търпял ефективно лишаване от свобода по присъда по НОХД № 556/2000 г. – 5 години за престъпление по чл. 115 от НК и приведеното по реда на чл. 68 ал. 1 от НК наказание от 1 г. и 3 месеца по предходна присъда по НОХД № 741/1999 г., като е бил освободен на 21.06.2006 г. Краткият срок между изтърпяване на наказанието по предходните присъди и новото обвинение, преценени заедно с данните за издирване на Я. и по друга заповед за арест от 24.11.2011 г. за престъпление по чл. 196 от НК, извършено на 27.03.2010 г. (вж. л. 34 от папката на ВКП), както и данните за напускане пределите на страната и невъзможност да бъде открит (вкл. след провеждано упорито издирване по НОХД № 334/2010 г. и по ДП № 459/2010 г. на РУП – Шумен), което е станало в периода след предявяване на разследването по настоящото дело на 15.03.2010 г. (л. 246 от ДП) до внасяне на обвинителния акт на 13.05.2010 г., който е относително кратък, обуславят едновременното присъствие на реална опасност както от укриване, така и от извършване на друго престъпление. Затова ВКС намира, че явяването на Я. пред съдебните органи и преодоляване на реалната опасност от укриване и извършване на престъпление може да бъде постигнато като по отношение на него се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража”. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423 ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 334/2010 г. на Шуменския окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 19/23.09.2010 г., потвърдена с решение № 3/26.01.2011 г. на Варненския апелативен съд по ВНОХД 371/2010 г. и изменена с решение на ВКС № 262/11.07.2011 г. по н. д. № 1259/2011 г., с която подсъдимият А. М. Я. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и осъден на 5 години лишаване от свобода И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Шуменския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. ВЗЕМА по отношение на А. М. Я. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.