Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 19.06.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4847 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н. като процесуален представител на Г. Г. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 14.ІV.2014г. по в.гр.д. № 334/2014г. в частите относно ползването на семейното жилище и относно присъдените държавна такса и разноски. В жалбата се съдържат оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на решението в частите по претенцията по чл.56 СК и относно разноските и държавната такса е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК с определение № 29/08.І.2015г. по въпроса „когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, може ли да бъде предоставено за ползване след прекратяване на брака на другия съпруг”. Ответницата по касационната жалба М. Д. К. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност чрез процесуалния си представител адвокат М.. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 14.ІV.2014г. ВОС по въззивна жалба само на ответника Г.К. в частите на първоинстанционното решение относно вината за разстройството на брака, ползването на семейното жилище и относно разноските и държавните такси е отменил решението на РС Провадия от 12.ХІІ.2013г. по гр.д № 29/2013г. в частите относно вината и за разноските и държавните такси, като е обявил, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, потвърдил е първоинстанционното решение в обжалваната му пред настоящата инстанция част, с която на М. К. е предоставено ползването на семейното жилище, а именно първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на основание чл.56 ал.1 СК след прекратяването на брака между страните, осъдил е Г. К. да заплати 20лв. д.т., а на М. К. – 150лв. разноски за въззивната инстанция, и е осъдил М. К. да заплати на Г. К. 270лв. разноски за въззивното производство и 20лв. д.т. За да постанови решението в частта относно ползването на семейното жилище, въззивният е приел, че първоинстанционният съд не е извършил доклад на този небрачен иск и не е разпределил доказателствената тежест, но по делото са били изследвани всички релевантни по него факти. Прието е, че: ищцата претендира за първия етаж от семейното жилище – къща на два етажа; от сключването на брака до подаването на исковата молба жилището е било обитавано от двамата съпрузи и техните деца и то е семейно жилище; без значение е дали жилището е лична собственост на някой от съпрузите /каквито твърдения има ответника/, а и по силата на чл.57 СК ползването му от единия съпруг е основание за възникване на наемно правоотношение; напускането на семейното жилище по време на фактическата раздяла не променя този му характер; ищцата живее на квартира, което обосновава извод за наличие на жилищна нужда при липсата на данни и твърдения тя да притежава друго жилище в населеното място; семейното жилище може да бъде реално разпределено за едновременното му ползване от двамата, тъй като се касае за два жилищни етажа, с два отделни входа, със самостоятелни санитарни възли и кухненски помещения, всеки пригоден като самостоятелно жилище; на първия етаж са живели семейството на дъщеря на страните, а известен период и родителите на ищцата, през което време страните са обитавали втория етаж; няма доказателства за нетърпимост на отношенията помежду им; страните нямат ненавършили пълнолетие деца. С решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 239/2009г. е прието, че когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, собственост на единия съпруг, не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг; такава възможност е била предвидена в чл.107 ал.2 СК /отм../ само в една хипотеза - за предоставяне ползването на семейното жилище на невиновния съпруг, когато то е собственост на виновния за прекратяването на брака съпруг, което правило е неприложимо при вина и на двамата съпрузи, в какъвто случай семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му. Настоящият състав на ВКС на РБ напълно споделя даденото по гр.д. № 239/2009г. разрешение на материалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване. В Семейния кодекс от 2009г., при действието на който е предявена претенцията за ползването на семейното жилище, не е предвидена възможност за предоставяне ползването на семейно жилище на съпруга, който не е негов собственик. С оглед този отговор, в противоречие с който е даденото му в атакуваното въззивно решение разрешение, то е неправилно. Несъмнено установено е по делото, видно и от твърденията на М. К. в исковата й молба /в този смисъл и отговорът й на касационната жалба/, че семейното жилище, находящо се в [населено място], на [улица], представляващо първи жилищен етаж от къща на два етажа, е индивидуална собственост на ответника, сега касатор. Несъмнено и безспорно е и че страните нямат ненавършили пълнолетие деца. При това положение ищцата няма предвидено в закона субективно право за предоставянето й на ползването на семейното жилище след прекратяването на брака. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо и на основание чл.293 ГПК атакуваното решение в тази му част следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, като бъде отхвърлен искът на М. К. за предоставяне ползването на семейното жилище. С оглед на обстоятелството, че разноски на страните за въззивното производство са присъдени съобразно приетата от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба на К., а тя предвид направения от настоящата инстанция извод е била изцяло основателна, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Г. К. е осъден да заплати на М. К. 150лв. /от общо направени от нея 300лв./ за въззивното производство, като на него следва да бъдат присъдени и още 270лв. направени разноски за въззивното производство /20лв. - половината от внесената държавна такса по въззивната жалба, и 250лв. – половината от заплатеното от него адвокатско възнаграждение/. Неоснователна е касационната жалба в частта за присъдените в тежест на К. 20лв. държавна такса. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 във вр. с чл.329 ал.2 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 1660лв. разноски за настоящата инстанция /държавни такси в размер на 60лв. и възнаграждения за адвокат по договори за правна защита и съдействие от 05.VІ.2014г. и от 24.ІІІ.2015г./ по представен списък на разноските. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 577/14.ІV.2014г. по гр.д № 334/2014г. в потвърдителната му част относно ползването на семейното жилище и в частта за присъдените в полза на М. Д. К. 150лв. разноски за въззивното производство и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. К. от [населено място] срещу Г. Г. К. от същия град иск за предоставяне след прекратяването на брака ползването на семейното жилище, представляващо първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица]. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 577/14.ІV.2014г. по гр.д № 334/2014г. в осъдителната му част за присъдените в тежест на Г. Г. К. 20лв. държавна такса. ОСЪЖДА М. Д. К. от [населено място] да заплати на Г. Г. К. от с.гр. 270лв. разноски за въззивното производство, както и 1660лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: