4 Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 19 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 2361/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Ю. И. И. за възобновяване на производството по НОХД № 1136/2010 г. по описа на Районен съд – Сливен. В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения, тъй като не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият Ю. И. И. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Искането за възобновяване е допустимо и по същество основателно. С първоинстанционната присъда № 429/19.04.2011 г., постановена по НОХД № 1136/2010 г. от Районен съд – Сливен, осъденият И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното му наказание е шест месеца лишаване от свобода. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила на 05.05.2011 г. Във връзка с изпълнението й е била изготвена ЕЗА и осъденият И. е бил екстрадиран от Кралство Испания. Постъпил е в Затвора – Б. на 10.10.2012 г. за изтърпяване на наложеното му общо наказание по настоящата присъда и по предходна присъда – начало на изтърпяване 29.09.2012 г. (виж, справка МП ГД „Изпълнение на наказанията”, л. 26 от касационното дело). Искането за възобновяване е подадено на 11.12.2012 г. При липса на други данни кога осъденият И. е узнал за постановяването на атакуваната присъда, то следва да се приеме, че това е моментът на привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Тоест, искането за възобновяване се явява подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е и основателно. Проверявайки материалите по делото, Върховният касационен съд констатира, че осъденият И. не е знаел за образуваното срещу него досъдебно производство, както и за развилото се съдебно такова. В хода на досъдебната фаза осъденото лице е издирвано, получена е информация за заминаването му извън страната. Привличането му като обвиняем, както и предявяването на разследването, е било проведено в негово отсъствие при участието на служебен защитник. Мярка за неотклонение по отношение на И. не е била взета. Обвинителният акт е внесен в Районен съд – Сливен на 17.06.2010 г. и по него е образувано НОХД № 1136/2010 г.. След няколкократно отлагане на разглеждането на делото и полученият резултат от съответните действия по установяване местопребиваването на И., в съдебното заседание на 19.04.2011 г. съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК и е постановил присъдата си. Основателността на искането за възобновяване следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в сега действащата норма на чл. 423, ал.1 от НПК. Според тази разпоредба задочно осъденият може да претендира възобновяване на делото, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако той след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. По конкретното дело, видно от посочените данни, е ясно, че осъденият И. не е бил информиран за започване не само на съдебното, но и на досъдебното производство, поради което не може да се обсъжда хипотеза за укриване, тъй като това изисква знание за обвинението. Тоест, налице са предпоставките за възобновяване на делото, тъй като осъденото лице не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и е лишен от правото да участва в този процес. Това налага производството по НОХД № 1136/2010 г. да бъде възобновено, а постановената по него присъда отменена в частта, отнасяща се до осъждането на И.. Съобразно разпоредбата на чл. 425, ал. 2 от НПК, делото следва да се върне за ново разглеждане на досъдебното производство, когато е започнала задочната процедура. С оглед приложението на чл. 423, ал.4 от НПК, Върховният касационен съд намери следното : В досъдебното и съдебното производство спрямо осъдения не е взета мярка за неотклонение. Същият е бил задържан на основание ЕЗА и екстрадиран от Кралство Испания. От получената информация (виж, справка от МП ГД „Изпълнение на наказанията”, л. 26 от касационното дело) се установява, че същият е в прекъсване на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода от 23.01.2013 до 23.03.2013 г. Повдигнатото обвинение срещу И. е за квалифицирана кражба, липсва негово установимо местоживеене на територията на страната. При тези данни настоящият състав намира, че явяването на осъдения И. пред органите на досъдебното производство и преодоляване възможността той да се укрие може да бъде постигнато като по отношение на него бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 и ал.2 във вр. с чл. 423, ал.1 и ал. 4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 429/19.04.2011 г., постановена по НОХД № 1136/2010 г. от Районен съд – Сливен, в ЧАСТТА й по отношение на подсъдимия Ю. И. И.. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. ВЗЕМА по отношение на Ю. И. И. мярка за неотклонение „задържане под стража”. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.