О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 173 гр. София, 07.11.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА С участието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.760/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.43, т.2 НПК. С протоколно определение №137348 21.09.22 г., постановено по Н.О.Х.Д. 7577/ 22 г.по описа на Софийски районен съд /СРС/,17 състав, е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането за промяна на подсъдността е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: В цитираното протоколно определение, след като е докладвана молба от подсъдимия за отвод на всички съдии от състава на районния съд на основание чл.29,ал.2 НПК, е посочено, че Д. В. С. – майка и законен представител на детето, заради неплащането на издръжка за което е делото, заема длъжност „съдия в Административен съд София-град”, който според правилата на функционалната подсъдност се явява касационна инстанция на Софийски районен съд по дела от административен характер. В тази връзка съдът е разсъждавал на плоскостта на усещане за предубеденост, ако делото се разгледа от съдия от СРС /подсъдимият впрочем е поискал отвод на всички съдии именно предвид тази предпоставка/, но финално е спомената разпоредбата на чл.43,т.2 НПК за задължителна промяна на местната подсъдност. На това и основание е образувано настоящото наказателно производство пред ВКС. Висшата съдебна инстанция по наказателни дела не може да се съгласи с така изложената в определението трактовка по принцип. Разпоредбата на чл.43,т.2 НПК изисква описаните в нея лица да са от района на съда, на който делото е подсъдно. Както вече е имало повод да се заявява, това означава то да е подсъдно на съответния по силата на местната подсъдност съд, т.е. на хоризонтално ниво, а не по вертикала, по правилата на функционалната подсъдност в съответствие с чл.45 НПК по наказателни дела или във визираното в случая административно-наказателно производство, по което административният съд е предвиден като касационна инстанция на районния съд. Смисълът на тази позиция се корени в обстоятелството, че когато лицата по чл.43,т.2 НПК са от съда, в чийто район следва да се разгледа делото по общите правила за подсъдност, се допуска, че те са дотолкова обвързани с изпълняващите длъжността съдии в този съд, че генерално погледнато не е възможно да се осигури справедлив процес. Критерият за справедлив процес през призмата на съществуващата по принцип функционална подсъдност на дела от административно-наказателен характер, разглеждани от първоинстанционния районен съд и от административния съд като касационна инстанция, обсъждан в мотивировъчната част на протоколното определение, не може да бъде взет предвид по начина, по който е изразен в него. Той би бил относим при постановяване на самоотвод по реда на чл.31,ал.1 вр.чл.29,ал.2 НПК. Такава по същество е друга част от мотивировката по процесния съдебен акт. Все в светлината на обсъждания въпрос и изцяло с оглед пълнота на изследването следва да се посочи още едно оборващо поначало тезата на СРС обстоятелство– ако подсъдим или пострадал е член-съдия на наказателната колегия на ВКС, в съгласие с изразеното в съдебния акт становище, не би имало съд в страната, който да разгледа делото, тъй като съдебният район на висшата юрисдикция по наказателни дела обхваща цялата територия на Република България. И това би било така, тъй като потенциално е възможно съответното производство да бъде отнесено за разглеждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Очевидно е, че законът не може да бъде тълкуван по посочения начин. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение не намира, че местната подсъдност следва да бъде променена по реда на чл.43,т.2 НПК. Разбира се, няма пречка по съответния процедурен начин да бъде активирано някакво друго основание, което да бъде състоятелно мотивирано. Ето защо О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ протоколно определение №13734/21.09.22 г., постановено по Н.О.Х.Д. 7577/22 г. по описа на Софийски районен съд, 17 състав. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/