Р Е Ш Е Н И Е № 36 Гр. София, 31 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Т. наказателно дело № 2328 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Г. Х. Б. и К. Г. Б. (чрез адв. О. К.), против присъда № 32 от 22.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 639/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 1 състав, с искане за отмяна и потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е аргументирано с неправилната преценка на въззивния съд по приложението на закона и по извършеното от подсъдимия М. С. нарушение на правилата за безопасно движение по пътищата. В съдебно заседание повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. Е. Б.) поддържа направеното искане и посочените в негова подкрепа доводи. Не приема за правилно изложеното в мотивите на оправдателната присъда съждение, представящо поведението на подсъдимия за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Защитата на подсъдимия М. С. (адв. Г. В.) счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт, като правилен и съобразен с експертните изводи за техническата непредотвратимост на удара с пострадалия пешеходец. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането на жалбоподателя, откривайки в поведението на подсъдимия нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, което причинно е обусловило настъпилия смъртен резултат. Предлага в изпълнение на правомощията по чл. 354, ал. 5 от НПК касационната инстанция да отмени въззивната присъда, а първоинстанционния съдебен акт да измени, като намали наложеното на виновния водач наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 413 от 21.12.2010 г. по н.о.х.д. № 5189/ 2010 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, 1 състав признал подсъдимия М. С. С. за виновен в това, че на 20.04.2010 г., около 20.45 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство „Г. Ч.”, с д.к. [рег.номер на МПС] , по [улица]в посока от [улица]към [улица], в района на блок 502, нарушил правила за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца К. Г. Б., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, във вр. с 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, на основание чл. 343г от НК. В тежест на подсъдимия С. били възложени разноските по делото. С присъда № 32 от 22.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 639/ 2012 год. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 1 състав отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия С. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Касационното производство е инициирано за трети път от представителите на частното обвинение, след неколкократните отмени на оправдателните присъди на въззивната инстанция, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. На основание чл. 354, ал. 5 от НПК този касационен съдебен състав решава делото по същество, без да е ограничен от касационните предели на проверка, а разполага и с по-широките правомощия, присъщи на въззивна инстанция. Касационната жалба на частните обвинители е основателна. Софийският апелативен съд е постановил оправдателната присъда приемайки, че поведението на подсъдимия С. представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. За да обоснове тезата си съдът отново се е позовал на експертните изчисления за непредотвратимост на удара при избраната от водача скорост на движение, пренебрегвайки дадените му задължителни указания по приложението на закона и тълкуването на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП с предходното решение № 300 от 25.06.2012 г. по н.д. № 947/ 2012 г. на ВКС, ІІ н.о. Фактите по делото са били правилно установени от съдилищата и по-нататъшна съдебна намеса не е необходима. Доказателствените средства, приети с доверие от първоинстанционния съд и допълнително събраните такива (разпит на свидетелката И., две допълнителни автотехнически експертизи – л. 30-40 от в.н.о.х.д. № 28/ 2012 г. на САС, 5 с-в и л. 6-19 от в.н.о.х.д. № 639/ 2012 г. на САС, 1 с-в, допълнително заключение на л. 58-59 от последното въззивно следствие и две допълнителни комплексни медико-автотехнически експертизи – л. 5-15 и л. 40-46 от в.н.о.х.д. № 295/ 2011 г. на САС, 2 с-в) са правилно интерпретирани в доказателствения анализ и вярно отразени във фактическата обстановка по случая. Експертните изчисления допълнително са обогатили с надеждна информация конкретните прояви от поведението на подсъдимия и на пострадалия, допринасяйки за пó детайлното изясняване на инцидента. Изводът на въззивната инстанция за случайно деяние с причиняване смъртта на пешеходеца не е верен. Правният извод не е съобразен с фактите по делото и категорично установените доказателства за пътната обстановка, при която се е развил инцидентът. Последният въззивен съдебен състав, както и предходните състави от същия съд, са пренебрегнали значението на инкриминираната с обвинението норма на чл. 20, ал. 2, изречение първо от ЗДвП, предвиждаща задължението за водач на превозно средство при избиране на скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и с интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Указания за правилното приложение на разпоредбата са дадени в решението от предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, в което е подчертано значението на т.нар. „предвидима опасност“ (за разлика от „непредвидимата опасност“ по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП). Разграничение между хипотези е направено и с Тълкувателно решение № 28 по н.д. № 10 / 1984 г. на ОСНК. Факторите от пътната обстановка имат значение за избиране на съобразената скорост на движение и колкото повече и по-неблагоприятни са те, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално допустимата по чл. 21 от ЗДвП. Указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон са били задължителния за въззивния съд (на основание чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК), тъй като в проведеното съдебно следствие не са установени нови фактически положения от значение за делото. И последният съдебен състав на апелативния съд допуснал същото нарушение на материалния закон, с което провокирал отново проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въззивната инстанция правилно установила всички обстоятелства от конкретната пътна обстановка, но в правните съображения не се съобразила с тях: валял дъжд и асфалтовата настилка на пътя била мокра, било вечер и тъмно, а уличното осветление – слабо, поради което и видимостта била лоша; от двете страни на [улица]имало паркирани автомобили (включително и в спирковия джоб от страната на движение на подсъдимия), което допълнително стеснявало пътя; интензивността на пътния трафик не била голяма, но в насрещното платно за движение имало спрял автобус от градския транспорт, заобикалян от таксиметров автомобил; пътната маркировка едва личала. В такава усложнена пътна обстановка и в населен жилищен район, подсъдимият С. управлявал лекия автомобил с максимално допустимата скорост от 50 км/ч, която в случая, макар и разрешена за населеното място, се оказала несъобразена с конкретните пътни условия. Подсъдимият пренебрегнал законовото задължение, подценил пътната обстановка и не предприел действия за намаляване скоростта на движение, позволяваща му да спре пред всяко видимо препятствие на пътя. Нарушавайки правилото за движение по пътищата, въведено с чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара с пресичащия пешеходец. Действията на подсъдимия не са защитени от предвидените в правото предпоставки, които изключват вината на дееца. Поведението на подсъд. С. на пътя не представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, както неправилно е приела въззивната инстанция. Изброените множество неблагоприятни фактори предпоставяли необходимост от управление на превозното средство с по-ниска скорост от действително избраната, за да може възможното пресичане на пътното платно да е очаквано от водача. Експертните изчисления са определили тази скорост от 23 км/ч, при която подсъдимият бил в състояние да спре и да предотврати пътното произшествие. Същевременно апелативният съд насочил усилията си да изследва възможното проявление на хипотезата на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП – т.нар. „непредвидима опасност”, която не е реализирана по делото. Защото макар и неправомерно пресичането на пострадалия на пътното платно не е било неочаквано за подсъдимия М. С.. Той е управлявал превозното средство в жилищен квартал, разминавайки се със спрял на спирка на градския транспорт автобус и при всички изброени по-горе неблагоприятни фактори са налагали движение със съобразена с пътните условия скорост, а не с максимално разрешената от закона за населеното място. Затова с поведението си водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати пътното произшествие и смъртта на пешеходеца. П. от въззивния съд институт на случайното деяние по чл. 15 от НК би бил приложим спрямо установените по делото факти само при отсъствие на неблагоприятните пътни условия, проявени при инцидента, а поведението на водача да е изцяло правомерно и в съответствие със законово установените правила за движение по пътищата. Едва тогава излизането на пострадалия иззад паркираните вдясно автомобили в опасната зона за спиране на джипа може да се приеме за случайно деяние, тъй като не по своя вина подсъдимият ще бъде поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици. Възприетото от апелативния съдебен състав правно становище обаче не се подкрепя от обективно установените факти по делото и като неправилно подлежи на отхвърляне. Оправдаването на подсъдимия М. С. е незаконосъобразно и постановената нова присъда следва да бъде отменена. В изпълнение на разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК в това производство касационният съд разполага с правомощията на въззивен съд по проверка правилността на първоинстанционната осъдителна присъда, поради което не се налага връщане на делото. Изложените от Софийски градски съд правни изводи за неспазеното от подсъдимия С. правило за движение по пътищата, вината и причинно-следствената връзка между нарушението и настъпилите обществено-опасни последици са правилни. Поведението на водача е нарушило изискванията на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, тъй като подбраната скорост на движение не била съобразена с конкретните пътни условия. Поради оказаната помощ на пострадалия непосредствено след деянието (смъртта настъпила два месеца по-късно) действията на подсъдимия С. законосъобразно са квалифицирани за престъпни по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Инкриминираната от обвинителната власт за нарушена норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдържа две хипотези в самостоятелни изречения и с присъдата първата съдебна инстанция не е извършила тяхното разграничение. И тъй като поведението на виновния водач реализира нарушение на правилото чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, за втората хипотеза подсъдимият подлежи на оправдаване. В изпълнение на възложените по закон правомощия, включващи и тези на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав намира наложеното на подсъдимия М. С. наказание от две години лишаване от свобода за явно несправедливо и подлежащо на намаляване. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като: добрата характеристика на подсъдимия в обществото, неговото образование, възраст и трудова ангажираност, липсата на предишни осъждания. Следва да бъде прибавено и още едно обстоятелство, неотчетено от градския съд – неправомерното поведение на пострадалия, дръзнал да пресече улицата на необозначено за целта място. Отегчаващи обстоятелства съдът не е посочил, макар към тях да може да се причисли избраната като величина скорост на движение по пътя, максимално разрешена за населеното място. Така посочените индивидуализиращи предпоставки представят подбраното с присъдата наказание за несъразмерно тежко на осъщественото престъпление и на личността на подсъдимия. Целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с намаляване размера на лишаването от свобода на една година, което налага изменение на първоинстанционната присъда. Наказанието правилно е било определено при условията на института по чл. 54 от НК и липсват основание за преуреждането му съобразно правилата по чл. 55 от НК. Определеният изпитателен срок за отлагане изпълнението на наказанието, неговият размер, както и наложеното кумулативно наказание касационният съд приема за законосъобразни и справедливи, поради което следва да бъдат потвърдени. В хода на проведените три въззивни съдебни следствия са били извършени бюджетни разноски за изплащане на възнаграждения на експерти, пътни разходи и за изготвяне на експертизи, съответно в размер на 1050 лева (по н.о.х.д. № 295/ 2011 г. на С.А.С.), в размер на 840 лева (н.о.х.д. № 28/ 2012 г. на С.А.С.) и в размер на 1008 лева (н.о.х.д. № 639/ 2012 г. на С.А.С.). Общата сума възлиза на 2898 (две хиляди осемстотин деветдесет и осем) лева, като тези допълнителни разноски (освен вече присъдените от Софийски градски съд за сторените при първоинстанционното разглеждане на делото и в хода на досъдебното производство) следва да бъдат възстановени от виновния подсъдим. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 32 от 22.11.2012 год. по в.н.о.х.д. № 639/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 1 състав. ИЗМЕНЯ присъда № 413 от 21.12.2010 г. по н.о.х.д. № 5189/ 2010 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 1 състав, като оправдава подсъдимия М. С. С. за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП и намалява размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на една година. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА подсъдимия М. С. С. да заплати на бюджета на Софийски апелативен съд направените разноски в размер на 2 898 (две хиляди осемстотин деветдесет и осем) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.