О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60803/10.12.2021 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2400 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 462/02.03.2021 г. по гр.д. № 2313/2020 г., с което Варненския окръжен съд, потвърждавайки решение № 2504/22.06.2020 г. по гр.д. № 16192/2019 г. на Варненски районен съд, е признал за установено, че ищецът Д. И. Д. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 5 277.60 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [...]/01.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода 20.10.2017 – 19.10.2018 г. за обект в [населено място], [улица], вх. Е, ет. 8, ап. 86, с клиентски № [...] и абонатен № [...].
Решението се обжалва от „Енерго-Про Продажби“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? и 2. След отмяната на чл. 1 – чл. 47 и на чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ включително? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване, а въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, които цитира, евентуално – че повдигнатият материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Д. И. Д. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в касационното производство.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет. Делото е гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а отрицателният установителен иск е уважен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по материалноправния въпрос. Съображенията са следните:
Въззивният съд е намерил, че в релевантния период страните са в договорни отношения, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел.енергия за битови нужди за обекта, присъединен към обслужваната от ответника електропреносна мрежа. Ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и е длъжен да заплаща цената на доставената ел.енергия. Не такова обаче е основанието за фактурираната сума, която ищецът твърди, че не дължи на ответника. На 01.10.2019 г. ответникът е съставил фактура за сумата 5 277.60 лв. поради извършена корекция на сметките на битовия клиент за цена на доставената в обекта ел.енергия за отминал 1-годишен период (20.10.2017 г. – 19.10.2018 г.). След това въззивният съд е пристъпил към обсъждане на фактическото и правно основание на това вземане, което ищецът е заявил да не дължи с предявения отрицателен установителен иск.
От доказателствата, събрани чрез заключението на съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, обсъдени във връзка с писмените доказателства, въззивният съд е установил фактите, възприети от него за релевантни за корекцията. При контролна проверка на средството за търговско измерване за доставяната в обекта ел.енергия за битови нужди (СТИ) е констатирана разлика между двата регистъра, визуализиращи на екран количеството потребена ел.енергия (регистър 1.8.1. и 1.8.2) и скрития регистър на СТИ (1.8.3.). Електромерът е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ. Установено е външно, нерегламентирано вмешателство чрез въздействие в инфрачервения порт на СТЕ. Препрограмирането е довело до прехвърляне на данни от регистрите, визуализирани на екрана на СТЕ (регистър 1.8.1 и регистър 1.8.2), към скрития регистър на СТЕ (регистър 1.8.3). Издаваните фактури за дължимата от ищеца цена в релевантния период са по данните от регистрите на екрана на СТЕ, а не отчитат действителното (реалното) количество на доставената ел.енергия – това, което е отразено в скрития регистър на СТЕ. Налице е неизмерено количество ел.енергия при редовните (ежемесечни) отчети на количеството на доставяната ел. енергия за обекта. Изразява го разликата в данните от скрития регистър и тези от регистрите на дисплея, а е резултат от неправомерно софтуерно въздействие на СТЕ.
При тези фактически констатации въззивният съд е пристъпил към обсъждане на правното основание за извършената корекция. Приел е, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (приложимата редакция след измененията, обн. ДВ бр. 54/ 2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел.енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ изисква Правилата по чл. 83, ал. 1, т.4 – 6 да се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и да се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР. Приел е, че Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 ЗЕ (ПИКЕЕ) са приети от ДКЕВР, а в чл. 43, 44 и 47 ПИКЕЕ е уреден редът и начинът на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формални изисквания за констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел.енергия. С решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г., 5-членен състав на Върховния административен съд обаче е отменил чл. 43, 44 и 47, наред с други, а с действие са останали единствено чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ. Към релевантния момент (14.06.2018 г.) ДКЕВР не е приел други правила, уреждащи ред и начин за корекция на сметки на потребител за миналия 1-годишен период. Следователно ответникът е нямал основание да претендира от ищеца сумата 5 277.60 лв., представляваща корекция на сметки за отминалия 1-годишен период. Отрицателният установителен иск е основателен, а първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от касатора материалноправен въпрос (№ 2), обобщен и конкретизиран съобразно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, се свежда до следния: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ? Въпросът обуславя решението, а начинът, по който въззивният съд го е решил, противоречи на решение № 150/ 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/ 2018 г. и на решение № 124/ 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/ 2018 г., все на ВКС, III-то ГО. По материалноправния въпрос е налице общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Повдигнатият процесуално-правен настоящият състав ще разгледа с решението при обсъждане на основателността на оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
При този изход на делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 462/02.03.2021 г. по гр.д. № 2313/2020 г. на Варненския окръжен съд .
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за сумата 105.55 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от изпълнението на указанията в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.