Р Е Ш Е Н И Е № 112 София , 13.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Бисер Троянов при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 368 /2018 г. Производството по делото е образувано по касационна жалба от подсъдимия П. С. П., допълнена от неговия защитник, против решение № 445 от 25.10./2017 г. по внохд № 457/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че атакуваното решение е постановено при касационните основания на чл.348, т.1- т. 3 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила, неспазване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват се съображения за липса на мотиви относно причинноследствена връзка между извършено от подсъдимия нарушение на Закона за горите /ЗГ/ и настъпили значителни вредни последици. Фактическите изводи на въззивния съд се оспорват като логически несъстоятелни и нарушаващи принципната разпоредба на чл. 14 от НПК, изискваща обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Жалбоподателят се противопоставя и на оценката на стойността на изсечените дървета, като коментира компетентността на експертите и обективността на ползвания от тях доказателствен материал и приложения метод. В жалбата се подчертава, че решението не отговаря на въпроса кога е извършена претендираната сеч и дали част от нея не попада в период , когато за опазване на гората е отговарял свидетелят А. А., по-късно включен в комисия, оценяваща щетите. Справедливостта на наложеното наказание се атакува с позоваване на чл. 55 от НК, който неправилно не бил приложен въпреки две изключителни смекчаващи обстоятелства – труден за охрана участък и липса на организация за противодействие на нарушители. В заключение се настоява за ново разглеждане на делото или намаляване на санкцията. Пред касационния съд подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения, към които прибавят и неспазване на принципа ne bis in idem, тъй като подсъдимият е понесъл вече отговорност за същото деяние, бидейки уволнен дисциплинарно. Прокурорът пледира в подкрепа на решението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският окръжен съд с присъда № 12 от 07.03.2017 г. по нохд № 39/2016 г. признал подсъдимия П. С. П. за виновен в това, че в периода от 10.01.2013 г. до 05.06.2013 г. на територията на С. – ТП - Д. – [населено място], горскостопански участък „Л.”, първи охранителен участък „Н.”, в местността „К.”, отдел 7, подотдели „и”, „с”, т” и у”, като длъжностно лице – горски надзирател – охрана на горите не е положил достатъчно грижи за опазване на повереното му имущество, не е изпълнил разпоредбите на ЗГ, посочени в чл.188, ал.1, чл.190, ал.1 и ал.2 и длъжностната си характеристика в частта „Основни функции и задължения”, от които е последвало значително унищожение на имущество поради незаконна сеч на дървесина – 1139 дървета на обща стойност 19 694, 80 лева, поради което и на основание чл. 219, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. Съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав, с решение № 445 от 25.10.2017 г. по внохд № 457/2017 г. изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по обвинението за нарушаване на чл.190, ал.1 и чл.190, ал.2, т.2 от ЗГ. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения : Преди всичко се налага обсъждане на възражението за неспазване на принципа ne bis in idem, тъй като с него касаторът свързва недопустимост на настоящето производство съгласно ТРОСНК на ВКС №3 /2015 г. От пледоарията на защитника може да се заключи, че се поддържа твърдение за административнонаказателен характер на дисциплинарното наказване на подсъдимия, предпоставящ хипотезата на чл.25, ал.1, т.5 във връзка с чл.24, ал.4 от НПК – спиране на наказателното производство и евентуално прекратяване, ако в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. Това разбиране е незаконосъобразно и в противоречие с цитираните указания на ТРОСНКна ВКС №3/2015 г. Видно от приложената по делото Заповед № 4/11.06.2013 г. на директора на ТП Д. – гр. Ботевград подсъдимият П. С. П. е наказан с дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.187, т.10, пр.последно от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на трудовата дисциплина, изразено в неизпълнение на служебни задължения по опазване на поверения му горски участък. В заповедта са описани фактически обстоятелства на нарушението, съвпадащи с тези в обвинителния акт. Дисциплинарната отговорност, както е добре известно, представлява система от мерки, с които, при нарушаване на трудовата дисциплина, работодателят въздейства върху лицата, с които се намира в трудовоправни отношения. По силата на чл. 186 от КТ нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Суверенният характер на дисциплинарната отговорност и механизмът за реализацията ѝ изключват възможността тя да дублира наказателно производство от гледна точка на българското законодателство. Такава възможност не възниква и в светлината на автономното значение на правните понятия наказателно обвинение и наказателно производство в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ . В цитираното от защитата ТРОСНК на ВКС №3/2015 г. са посочени трите критерия, известни като тест „Енгел” , определящи наказателния харdктер на едно производство: 1/квалификация на деянието по националното право; 2/ характер и естество на нарушението; 3/вид и тежест на предвиденото наказание. Първият критерий е формален и служи като отправна точка, поради което едно производство, дори да не е квалифицирано като такова по националното право,може да се определи за наказателно на база на другите два критерия. За настоящия казус те са от решаващо значение. Дисциплинарното производство по КТ не удовлетворява втория критерий, тъй като нарушението на трудовата дисциплина има ограничен кръг субекти, обвързани с трудово-правни отношения с конкретен работодател, за разлика от наказателното обвинение, което е насочено към неограничен брой адресати. Вж. Курдов и Иванов срещу България, ЕСПЧ, жалба № 16137/04/ Защитаваните интереси са тези на страните по трудовия договор, а целта е дисциплинираща , а не възпираща и наказателна. Най – сетне наложената санкция - уволнение, не може да бъде субсумирана под третия критерий за наказателно производство, тъй като не показва сходство с наказанията за престъпления, няма репресивна цел и засяга правата на наказания единствено в рамките на сключения трудов договор. Следователно, дисциплинарното производство срещу подсъдимия П. С. П. не отговаря на предпоставките, необходими за квалифицирането му като наказателно обвинение и образуването и разглеждането на наказателно производство срещу същото лице след уволнението не е в нарушение на принципа ne bis in idem. Неоснователно е и оплакването липса на мотиви относно причинна връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения и настъпилите вредни последици за Държавното горско стопанство /Д./ в [населено място]. На л.15 - л.17 от мотивите на решението са изложени подробни разсъждения относно задълженията на подсъдимия като горски надзирател – охрана на горите и тяхното виновно неизпълнение. Изрично е отбелязано, че П. П. не е извършвал вменените му от чл.188, ал.1, чл.190, ал.2, т.1 и т.7 от ЗГ и т.1 от Раздел втори на длъжностната му характеристика действия, включващи установяване, респективно предотвратяване на нарушения, опазване на горската територия от незаконни ползвания и увреждания , сигнализиране на органите на МВР при установяване на данни за престъпления, свързани с незаконна сеч, опазване на гората чрез извършване на обходи. Съдът е установил, че повереният на подсъдимия горски район на практика е бил оставен без какъвто и да било контрол и в рамките на инкриминирания период в него незаконно са били отсечени 1 139 броя дървета на обща стойност 19 649,80 лева . Неположените от подсъдимия грижи за запазване на повереното имущество чрез конкретно изброените в нормативните документи действия е в безспорна корелация с настъпилото унищожаване на горското богатство поради превръщането му в неохраняван и лесен за посегателства обект. Длъжността на подсъдимия - горски надзирател - охрана на горите, е функция от необходимостта за защита на горския фонд чрез конкретни ясно описани практики. Тяхното игнориране има за пряка и логична последица настъпилите вредни последици при каузалитет извън всякакво разумно съмнение. Напълно произволно е и твърдението на жалбоподателя, че не е установено „дали щетата е окончателна”. По делото има богат доказателствен материал за броя, вида и количеството на унищожените насаждения чрез отсичане, което дори семантично не би могло да бъде неокончателно. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение и при възприемане на оценката за размера на причинената щета. Възраженията на защитата в тази връзка са сведени до изявление , че неправилно е приета пазарна цена за дърва за огрев и предположение, че би могло да има и друг метод за изчисление на унищоженото имущество. Макар тези оплаквания да са лишени от повече конкретика, за пълнота на изложението, настоящият състав отбелязва, че комплексната икономическа и лесоинженерна експертиза е боравила с пазарни стойности с източници официалния ценоразпис на ТП Д. и регистъра на Агенцията по горите за достигнати тръжни цени. Отсечената дървесина е оценена като реализирана на купувач по пазарни цени и този метод съответства на характера на причинените вреди, тъй като , както са изяснили вещите лица, горското стопанство е изгубило стоков ресурс . Несприемливо е и възражението на касатора за опорочаване на констативния протокол за нанесени щети, тъй като в проверяващата комисия е участвал свидетеля А. А. – заместник на подсъдимия непосредствено преди установяване на вредите. Тук е мястото да се отбележи, че предходната инстанция детайлно и на база анализ на целия доказателствен материал е обсъдила версията на подсъдимия, че незаконната сеч или част от нея е извършена в периода, когато той ползвал отпуск, а отговорността за участъка била на свидетеля А.. На л.13 до л. 15 от решението са изложени убедителни съображения за нейното отхвърляне, подкрепени с несъмнени обективни доказателства. Установено е по експертен път, че количеството дървесина сочи на системно, повече от месец, влизане в насажденията с начало още от м. март. Незаконната сеч е констатирана и от свидетелите Ц., Ц. и А. в първия ден от отпуска на подсъдимия, след което последвала незабавна проверка и надлежно отразяване на вредите. Въззивният съд не е имал процесуално основание да игнорира тези данни и да удовлетвори искането на подсъдимия незаконната сеч да бъде отнесена към неговия заместник. Не са съществували и съмнения за насочване на проверката във вреда на П. с цел отклоняване на отговорност от свидетеля А. предвид броя на проверяващите и личното участие на подсъдимия при тяхната работа. Неоснователна е и претенцията на касатора за намаляване на тежестта на наказателната принуда съгласно чл.55, ал.1 от НК. Двете смекчаващи обстоятелства, посочени н жалбата – сложност за охрана на участъка и занижения йерархичен контрол, са отчетени от двете предходни инстанции, но правилно не са преценени като изключителни. Те не обуславят значително по-ниска обществена опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпления, тъй като са съпоставени с отегчаващите обстоятелства – размера на щетите, продължителното пренебрегване на служебни задължения от страна на подсъдимия и лошата му трудова дисциплина. Не е налице и втората задължителна предпоставка за приложение на чл. 55, ал.1 от НК – констатация, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко ,поради което съдът трябва да премине към пробация. В определения вид, размер и начин на изтърпяване наложената санкция отразява значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, включително продължителния срок на наказателното производство, и напълно съответства на целите на чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445 от 25.10.2017 г. по внохд № 457/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.