Р Е Ш Е Н И Е № 27 София 13.02.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на през двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 368 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Р. З. чрез пълномощник адв.М. Г. срещу решението по в.гр.дело № 3414/10г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 10.02.10г.по гр.дело № 50896/09г.на Софийски районен съд,62-ти състав и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма]. С определение № 1354 от 25.10.11г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора,в случая за липсата на работодателска власт на лицето,издало и подписало процесната уволнителна заповед. Жалбоподателят З. Р. З. поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Ответникът [фирма] моли решението да бъде оставено в сила.Ако бъде отменено и исковете по чл.344 ал.1 КТ бъдат уважени моли обезщетението по чл.225 ал.1 КТ да бъде прихванато с изплатеното му обезщетение по чл.220 ал.1 КТ и по чл.222 ал.1 КТ. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 4-222/1.10.09г.на изп.директор на ответното дружество,с която трудовото правоотношение на ищеца З. З. е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ – спиране на работа повече от 15 работни дни,считано от 1.10.09г.,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение – за периода от 1.09.09г.до 1.10.09г.работникът не е осъществявал преките си трудови задължения поради закриване на склада,където е работил като магазинер. По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав приема,че съдът го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС,намерила израз в решение № 715 от 5.11.10г.по гр.дело № 139/10г.на ВКС,ІV г.о.и решение № 324/22.04.10г.по гр.дело № 1413/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,предвиждаща,че въззивният съд следва да изложи свои собствени изводи по поставения за разрешаване въпрос,в случая за липсата на работодателска власт от страна на лицето,издало и подписало процесната уволнителна заповед. Като основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение ищецът е въвел обстоятелството,че не е издадена от компетентен орган,оправомощен по силата на закона да упражнява правата на работодател.В обжалваното решение не е обсъден този довод. По делото не се спори,че заповед № 4-222/1.10.09г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца,е подписана от В. Н.,на длъжност”Ръководител направление възнаграждения и администрация”, дирекция”Човешки ресурси”,упълномощена от И. К. и А. Д. в качеството си на членове на Управителния съвет на [фирма] да подписва от тяхно име и от името на дружеството документи,отнасящи се до персонала,в т.ч.и за прекратяване на трудово-правните отношения на работници и служители. Според задължителната практика на ВКС /решение № 1218/3.05.10г.по гр.дело № 1138/09г.на ВКС;решение № 346 от 23.07.10г.по гр.дело № 468/09г.на ВКС,решение № 320 от 28.10.11г.по гр.дело № 1818/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК/недопустимо е работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите,в които законът изрично допуска това.Кодексът на труда не предвижда нормативна възможност работодателят да делегира правомощия на други лица и органи,които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор,извън възможността да прехвърли дисциплинарна власт,като правомощие за налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1 КТ.В този смисъл работодателят не може да делегира правата си,когато прецени,позовавайки се на общите гражданскоправни норми във връзка с упълномощаването.Предвид изложеното следва,че в разглеждания случай трудовото правоотношение е прекратено от лице без пълномощия, независимо,че е действало в рамките на учредената му представителна власт. По изложените съображения Върховният касационен съд намира,че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,довело до необосновани изводи и следва да се отмени ,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ следва да се уважат. Основателно е възражението на ответника за прихващане между обезщетението по чл.225 ал.1 КТ и получените на отпаднало основание от ищеца обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и по чл.222 ал.1 КТ.Последващото отпадане на основанието няма отношение към добросъвестността по чл.271 ал.1 КТ,защото не може да се отнесе към момента на получаване на сумата.Видно от представените по делото фишове да трудовото възнаграждение на ищеца за м.09. и м.10.09г.получените от него обезщетенията по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ са в размер на 2979.60 лв.Последното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 745 лв ,а обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за шестмесечния период след уволнението възлиза на сумата 4470 лв.Безспорно е установено,че през процесния период от 1.10.09.до 1.04.10г. ищецът не е започнал работа по друг трудов договор /вж констатация по трудовата книжка в с.з.на 27.10.10г./Като съобрази основателността на възражението за прихващане дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ възлиза на сумата 1490.40 лв,като за разликата до претендирания размер от 4470 лв искът е неоснователен като погасен чрез прихващане. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за всички инстанция в размер на сумата 1550 лв. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение,постановено по в. гр.дело № 3414/10г.на Софийски градски съд в частта,с която са отхвърлени обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и паричната претенция по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.с чл.225 ал.1 КТ за сумата 1490.40 лв,както и в частта за присъдените разноски в размер на 100 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 4-222/1.10.09г.,с която е прекратено трудовото правоотношение със З. Р. З.,на длъжност”магазинер”в [фирма],на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ,като незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА З. Р. З. на предишната работа на основание чл.345 ал.1 КТ. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на З. Р. З. жив.гр.П.,ул.Б. Г.”бл.64 ап.15 вх.А сумата 1490.40 лв /хиляда четиристотин и деветдесет лв и четиридесет ст/обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ за периода от 1.10.09.до 1.04.2010г.,ведно със законната лихва,считано от 12.11.09г.до окончателното изплащане,както и сумата 1550 лв/хиляда петстотин и петдесет / разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.