О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 826/29.12.2020 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2852 по описа за 2020 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 196/ 07.07.2020 г. по гр.д. № 349/ 2020 г. в частта, с която Хасковски окръжен съд, изменяйки решение № 434/ 25.10.2019 г. по гр.д. № 1098/ 2019 г. на Димитровградски районен съд, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Т. М. В. още 3 000 лв. над присъдените 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 НК (или общо 8 000 лв.), ведно със законната лихва от 14.05.2019 г., като искът е отхвърлен до предявения размер от 15 000 лв. Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по правния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът счита, че въпросът е включен в предмета на обжалване, а е разрешен в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. (общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол). Касационното оплакване е, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 ЗЗД. От ответника по касация не е постъпил писмен отговор на жалбата. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е осъденият ответник, процесуален субституент на държавата), подадена в срока по чл. 283 ГПК и при спазване на всички останали предпоставки за нейната допустимост и редовност, а повдигнатия въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните: За да приеме, че искът е частично основателен до размера, до който го е уважил, въззивният съд е приел, че ищецът е бил незаконно обвинен в престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 НК. За извода е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда № 2/ 22.01.2019 г. на Димитровградски районен съд, с която е оправдан за това престъпление, която е била потвърдена с решение № 64/ 14.05.2019 г. по нохд № на Окръжен съд - Хасково (чл. 300 ГПК). След това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които е намерил за установени по делото, приел е да се намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и да са от значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да го определи в размера от 8 000 лв. над размера от 5 000 лв., до който искът е уважен с първоинстанционното решение, въззивният съд е акцентирал върху това, че: 1) престъплението по чл. 217, ал. 1, вр. ал. 3 НК не е тежко - за него законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години и глоба от 100 до 300 лв., а наказателното производство е продължило в неразумен срок - повече от три години; 2) делото е внасяно двукратното с обвинителен акт пред съд и съдебни заседания са били провеждани пред първата и втората инстанция – време, през което ищецът се променя емоционално, затваря се в себе си и е депресиран, а са се влошили отношенията с жената, с която живее на съпружески начала; 3) ищецът няма други осъждания и 4) неговият социален, обществен и професионален живот са съществено компрометирани. Въззивният съд е намерил, че всички тези обстоятелства предполагат по-висок размер на обезщетението, а тяхното значение първостепенният съд е подценил. В приложения от него критерий за справедливост (чл. 52 ЗЗД) въззивният съд е намерил за адекватно обезщетението от 8 000 лв., въпреки взетата спрямо ищеца най-лека мярка за неотклонение „задържане под стража“ и ниският интензитет на негативните последици на незаконното обвинение, установим от мотивите на решението. Следователно включен в предмета на обжалване е повдигнатият от касатора въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд го е разрешил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 196/ 07.07.2020 г. по гр.д. № 349/ 2020 г. на Хасковски окръжен съд. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, доколкото касаторът Прокуратурата на Република не дължи държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.