Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 505                                        София, 09 декември 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                Севдалин Мавров   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 551/2009 г.   Касационното производство е образувано по две жалби: първата изготвена от упълномощения защитник на подсъдимия Ч адвокат С от Бургаски АК и втората от законния представител на пострадалия Ставро Камбазис и негова майка –. Двете жалби са насочени срещу нова присъда № 116/28.07.2009 година постановена по в н о х д № 79/2009 година от Бургаския апелативен съд. В първата жалба са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на закона, се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 115 във вр. с чл. 18 НК – опит за умишлено убийство, вместо чл. 133 НК – причинена тежка телесна повреда по непредпазливост. По това основание искането е да се преквалифицира деянието и да се приложи законът за по-леко наказуемото престъпление. Защитата аргументира тезата си с позоваване на съдебна практика – решения на ВС на РБ по аналогични случаи и задължителни указания на ПлП № 2/1957 г. на ВС. По основанието за явна несправедливост на наказанието искането е за изменение на новата присъда и намаляване размера на наказанието, с приложение на условното осъждане по чл. 66 НК или налагане на друго по-леко по вид наказание – пробация. Същото се прави и по отношение на обвинението за престъпление по чл. 339 ал. 1 НК – незаконно притежаване на оръжие. По отношение твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, от пространното изложение в жалбата, в което се прави собствен анализ на доказателствата, може да се изведе твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение у въззивния съд и по – конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК, при изготвяне на мотивите към атакувания съдебен акт. Прави се алтернативно на посоченото по-горе искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. В жалбата на подсъдимия насочена срещу гражданско-осъдителната й част, се съдържат възражения срещу размера на присъдените обезщетения и се иска намаляване на размера по отношение претенциите в иска на В. И. и отхвърляне като неоснователен иска на Ставро Камбазис. В жалбата от името на майката на Ставро Камбазис, като негов законен представител, насочена само в гражданско-осъдителната част на присъдата се иска изменението й, чрез увеличение на присъденото обезщетение от касационната инстанция, в рамките на претенциите по исковата молба. Пред касационната инстанция, подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник С. Последният поддържа жалбата по основанията и въведените доводи, както и посочените алтернативни искания. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил показанията на св. И, който като очевидец на инцидента е дал показания, че на мястото му изобщо не е имало деца. Подсъдимият в правото си на лична защита твърди, че не е стрелял за да убива и тъй като било тъмно той изобщо не е видял, че пострадалите са деца. Иска да му се намали наказанието, тъй като определеното от втората инстанция е твърде високо, спрямо извършеното от него. Гражданските ищци, редовно призовани не се явяват. За майката на Ставро Камбазис не се явява и упълномощеният от нея повереник, също редовно призован. Той е представил писмено становище, с което от името на доверителката си поддържа подадената жалба срещу присъдата, в гражданско-осъдителната й чест. Иска да се увеличи обезщетението на 100 000 лева. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивната присъда в сила, както в наказателната така и в гражданската част. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 17/5.02.2009 година, състав на Бургаския окръжен съд, по н о х д № 29/2008 година е признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 6.08.2007 година в с. К., Бургаска област, умишлено е причинил тежка телесна повреда на В. И. и на С. Камбазис, по начин и със средства опасни за живота за мнозина, чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие и по хулигански подбуди – прест. по чл. 131 ал. 1, т. 9 и 12 НК. За това престъпление, на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място е придобил и държал огнестрелно оръжие – ловна сгъваема едноцевна пушка и боеприпаси-15 броя ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение – прест- по чл. 339 ал. 1, пр. 1 и 2 НК. За това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на две години. На основание чл. 23 ал. 1 НК, му е наложено едно общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при общ първоначален режим. Осъден е да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на В. И. и Ставро Камбазис, чрез техните законни представители, в размер по 30 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното им изплащане. Осъден е да заплати съответните държавни такси и разноските по делото. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По съответен протест на прокурора и жалба на подсъдимия, въззивната инстанция с атакуваната нова присъда отменила цитираната и постановила нова, с която признала подсъдимия за виновен в по тежкото престъпление описано в обвинителния акт – опит за убийство спрямо двете пострадали деца и за престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 НК, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК му наложила същото по вид и размер наказание – пет години лишаване от свобода. За описаното престъпление по чл. 339 ал. 1 НК, също било определено наказанието от предходната инстанция, като на основание чл. 23 ал. 1 НК е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода при общ първоначален режим. В гражданската част е била уважена жалбата на подсъдимия и като приел, че по отношение на втория пострадал Ставро Камбазис характера на телесната повреда е не тежка, а средна, по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК, намалил размера на присъденото обезщетение на 15 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Въззивният съд отново се произнесъл по дължимите такси и разноски от подсъдимия, като се разпоредил и с веществените доказателства.   Жалбата на подсъдимия е основателна.   Нарушен е материалният закон. Обстоятелствата в обвинителния акт са установени от събраните и проверени от инстанционните съдилища доказателства. Правната оценка на установените факти изведена от въззивната инстанция е неправилна. Деянието на подсъдимия Ч, от субективна страна, не осъществява признаците на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 НК спрямо пострадалите деца. Авторството на подсъдимия е установено. От фактическа страна, въззивният съд е приел, че на инкриминираната дата и място, около 20,30 ч. малолетните В. , Ставро и Х. се опитвали да оправят счупено колело на метална количка, на 27 метра от двора на подсъдимия, фронтално срещу неговата портална врата, направена от оградна мрежа. Те с нищо не застрашавали имота или личността на подсъдимия. Той решил да ги прогони и за целта взел незаконно притежаваната ловна пушка, 12-ти калибър и я заредил с ловен патрон, фабрично производство, снаряден, със сачми с диаметър 4 мм, пригоден за обстрел на заек. Към приклада на пушката бил прикрепен патрондаш с патрони, между които и 6 броя 12-ти калибър със сачми с диаметър 8,5 мм, предназначени за лов на глигани. Подсъдимият се приближил на два метра от порталната врата, вдигнал пушката и възпроизвел изстрел над главите на децата. Отправял псувни към тях, включително и заканата, че ще ги убие. Тъй като патронът бил със сачми, долната част от снопа засегнал В. И. и Ставро Камбазис. Първият получил пет попадения /сачми/ в главата, една от които наранила зрителния му нерв и довела до загуба на зрението на дясното му око. Пострадалият Камбазис получил две попадения – едната сачма в главата, а другата в лявата мишница. Приета е съдебно – медицинска експертиза, която експертът поддържал в съдебно заседание и дал категорично заключение, че при стрелба от 29 метра и попадане на сачмите в жизнено важни органи на човешкото тяло е възможно да се причини тяхната смърт. По отношение на пострадалия В. И. , комплексната съдебно-медицинска експертиза е била категорична за причинена тежка телесна повреда. По отношение на второто дете, за правилно изясняване на правната квалификация, с оглед медицинското заключение за характера на телесната повреда, още от първостепенния съд била допусната и назначена допълнителна експертиза, в която експертът д-р Н, специалист по неврохирургия дал заключение за проникващо в черепната кухина нараняване от една от сачмите, което квалифицирал като временно опасно за живота. За това съдът приел наличие на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК. В атакуваната нова присъда, въззивният съд направил правния извод, че с описаните в обвинителния акт действия на подсъдимия и установената фактическа обстановка в съдебно заседание, пред двете инстанции, той е съзнавал възможното причиняване на по-тежкия резултат и с настъпването на този резултата се е съгласявал, щом е произвел изстрел с ловна пушка, насочен над главите на децата. /вж. л. 62-гърба от в.присъда./ В следващото изречение същият съд направил съпоставка между прекия умисъл за причиняване на телесна повреда, с този за лишаване от живот и с позоваване на съдебна практика – /р. № 687/27.12.1992 г по н д № 702/92 г. на ІІ н о при ВС/ приел, че в конкретния случай и с оглед на описаните факти, подсъдимият е целял лишаване на пострадалите от живот. Настоящият състав намира изводите за наличие на пряк умисъл у дееца за лишаване от живот на пострадалите деца за незаконосъобразен. Преди всичко, още с т. 3 от ПлП № 2/1957 г., ВС на РБ е дал задължителни указания и разграничителните критерии между прекия и евентуалния умисъл при престъплението убийство, както и този за извършване на деянието при съзнавана непредпазливост. В конкретния случай, от една страна, въззивният съд се е позовал на съдебна практика и е интерпретирал казуса в хипотезата на прекия умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. От друга, обаче, въз основа на приетата фактическа обстановка, същият състав е направил извод, че подсъдимият е съзнавал възможното причиняване на по-тежкия резултат и с настъпването на този резултат се е съгласявал. Съгласно доктрината /вж: И. Н. , „Наказателно право – обща част”, стр. 329,330 изд. НИ, 1972 г./ „умисълът е евентуален /косвен/, когато общественоопасните последици не са пряко целени от дееца, а са възможен допълнителен резултат на неговото деяние, с настъпвано на който обаче той се съгласява”… От изложеното следва, че въз основа на фактите – /подсъдимият стрелял само веднъж /при обективна възможност за втори изстрел/, над главите на децата, с патрон зареден със сачми по - малки от тези, с които е разполагал/ въззивният съд е направил правилния извод, че той се е съгласил с евентуалното настъпване на по-тежкия /причиняване на смърт/ от целения резултат /средна и тежка телесни повреди/. Следователно, деецът е действал при евентуален умисъл. Съгласно т. 4 от цитираното постановление на Пленума на ВС на РБ, опит към умишлено убийство е възможен само при пряк умисъл. Освен това, според настоящия състав, установените данни за насочеността на оръжието, броя на изстрелите и избрания калибър патрон, сочат на липса на обективен състав за престъплението опит за убийство, независимо, че чисто теоретично вещите лица са заявили възможност за лишаване от живот при стрелба с процесното оръжие и патрон от 29 метра разстояние. При това положение, изводът на въззивния съд, че подсъдимият следва да отговаря по по-тежкото обвинение за опит за убийство е незаконосъобразен. В тази част новата присъда следва да се отмени, а деянието на подсъдимия да се преквалифицира като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 и т. 12 НК, пр. първо /за тежка телесна повреда спрямо В. И. / и второ /за причинена средна телесна повреда спрямо Ставро Камбазис/. Неоснователно, по посочените вече съображения, е възражението на защитата, че инкриминираната дейност на подсъдимия, следва да се квалифицира, от обективна и субективна страна, като извършена при непредпазливост – чл. 133 НК. Жалбата на повереника на гражданския ищец Ставро Камбазис е неоснователна. Както вече се посочи, съдът изрично се е занимал с възраженията на повереника-адвокат П. и твърденията на майката на това пострадало дете, за усложнения надхвърлящи средната телесна повреда, установена на досъдебното производство. Правилно е било прието, че на този пострадал е причинена средна, а не тежка телесна повреда, поради което въззивнният съд е определил размера на присъденото обезщетение в по-нисък размер. Това е правилно и е съобразено с правилата на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Затова, в тази част въззивната присъда, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 и 3, вр. с чл. 354 ал. 2, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА само в наказателната част нова присъда № 116/28.07.2009 година постановена по в н о х д № 79/2009 година, от Бургаския апелативен съд, като: 1.      ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на Д. И. Ч. в по-леко наказуемо престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 9 и 12, пр. 1 и 2 НК извършено спрямо малолетните – В. И. , на когото е причинил тежка телесна повреда и Ставро Камбазис, на когото е причинил средна телесна повреда, по начин и със средства опасни за живота на мнозина и по хулигански подбуди и НАМАЛЯВА размера на наказанието на три години лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване. 2.      НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода, определено като общо по реда на чл. 23 ал. 1 НК, на три години. ОСТАВЯ В СИЛА същата присъда в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: