Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр.София, 29 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 613/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на И. И. С.-подсъдим по нохд № 1948/2011 год. на Пернишкия районен съд и внохд № 353/2012 год. на Пернишкия окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство,предмет на посочените дела и отмяна на постановените по тях присъда и решение,след което или наказателното производство срещу С. да се прекрати,или делото да се върне за ново разглеждане.Възразява се срещу доказателствената обезпеченост на осъждането на С. с доводи за допуснати процесуални нарушение при доказателствения анализ. В съдебно заседание искането се поддържа от изготвилият го защитник. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на двата съдебни акта и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С постановената по първоинстанционното дело присъда- № 749 от 12.ІХ.2012 год.-И. И. С. е признат за виновен в това,че на 13.Х.2011 год. в гр.Перник е управлявал лек автомобил ФОЛКВАГЕН ГОЛФ с рег. № РК 0467 ВА с процентно съдържание на алкохол в кръвта си от 3.05 промила,за което и на основание чл. 343б,ал.1 НК е наказан с 4 месеца лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 343г НК С. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 4 месеца. С постановеното по въззивното дело решение-№ 80 от 30.ХІ.2012 год.-горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо-направено е в 6-месечния срок по чл. 421,ал.3 НПК;произлиза от осъден;иска се отмяна на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК, който не е проверяван по касационен ред-но неоснователно. В искането за възобновяване е направено това,в което двете предходни инстанции неоснователно са упрекнати-изопачаване на установени факти и заявяване на неустановени такива.За да оспорва доказателствения анализ на двете съдебни инстанции,изготвилият искането защитник твърди,че -кръвната проба от Ив.С. била взета от разпитания като свидетел д-р К.Ат.К.,както последният бил заявил. Твърдението е невярно и неговата неистинност категорично следва от показанията на К.,отразени на л. 33 от първ.д.Като лекар, К.К. е присъствал при вземането на кръвната проба и е попълнил протокола за медицинско изследване,приложен на л. 14 от досъд.разсл.; -същият свидетел бил заявил,че мястото на убождането било обработено със „спирт 90% етилов алкохол”.Цитираното в искането е некоректно,тъй като е пропуснато допълненото от свидетеля,че този спиртен разтвор „не оказва влияние върху взетата кръвна проба”.Цитираното е некоректно още и защото мястото,откъдето е взета пробата,не е обработвано от К.,а от медицинската сестра В.Й.А.,и не със „спирт”,а със специален за целта „работен разтвор хибискръб” /показания на свидетелката на л. 43,гърба,от първ.д./; -В.Н.О.,изследвала предоставената й кръвна проба за наличието или не в нея на етилов алкохол /експертиза на л.10 от досъд. разсл./,била назначена за експерт в нарушение на чл. 17 от Наредба № 30 от 27.VІ.2001 год. За реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,тъй като нямала призната специалност „клинична лаборатория”.Действително в цитираната разпоредба такова изискване има,а изискваната специалност В.О.,която е химик с магистърска степен, няма /на л. 22,гърба,от първ.д./.Само по себе си обаче нарушението не може да се счита за съществено,ако не е свързано с ограничаване процесуалните права на позоваващата се на него страна.В искането за възобновяване не се твърди,още по-малко-обосновава,липсата на изискващата се специалност да е довела до неточност в направеното от експерта химическо изследване,което твърдение със съответните му доводи да се обсъжда заради отношението му към касационното основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК; -експертът В.О. не притежавала нужната компетентност за извършеното от нея изследване също и поради отказът й да са произнесе по въпросите,поставени от съда в с.з. на 6.VІ.2012 год./л.44,гърба,от първ.д./За пореден път проявената некоректност се изразява в това,че изготвилият искането не е счел за нужно да посочи различията между задачата,поставена на В.О. и тези,в отговор на които е дала заключение Ив.В..Докато В.О. е следвало да отчете,дали в предоставената й кръвна проба,изследвана по метода на В.,се съдържат „летливи редуциращи вещества,изразени като етилов алкохол”,Ив.В. е имала за задача да посочи съставните части на разтвора „Хибискръб”,евентуалното наличие в него на една или повече съставки като „спирт,йод,йод-бензин,алкохол” и възможното отражение на тези съставки върху „констатираната концентрация на алкохол в кръвта”.Т.е. следвало е Ив.В. да извърши изследвания,изискващи специалност „клинична лаборатория”,каквато специалност В.О. не е имала /на посочения по-горе л. 22,гърба,от първ.д./; -от експертното заключение на Ив.В. „теоретично...и на практика” следвало,че дезинфекцирането мястото на убождането с „Хибискръб” било „възможно...да окаже влияние върху резултата от анализа” по метода на В..С твърдението отново целенасочено се пропуска даденото в с.з. на 12.ІV.2012 год. разяснение от този експерт,че алкохолната концентрация във въпросния работен разтвор „чисто практически...е нищожна” и не би могла да окаже „дори никакво влияние на констатирания резултат”,независимо кой от двата практикувани методи за изследване е приложен /разяснения по заключението от Ив.В. на л. 62,гърба,от първ.д./. Сочи се накрая в искането,че въззивният съд бил посочил в решението си,алкохолната концентрация в кръвта на С. от 3.05 промила да била установена с техническо средство,а не с химическа експертиза.Че въззивният съд така е написал,неправилно предавайки съдържанието на първоинстанционната присъда,е вярно,но не е ясно,позоваването на тази неправилност довод за какво нарушение е, към кое от касационните основания по чл. 348,ал.1 НПК е отнесено и какъв отговор се очаква. Като съобрази дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на И. И. С. за възобновяване на нохд № 1948/2011 год. на Пернишкия районен съд и внохд № 353/2012 год. на Пернишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/