Р Е Ш Е Н И Е №187 гр. София, 29 октомври 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мариана Петрова, при становището на прокурора Явор Гебов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 779 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу въззивно решение № 113/13.06.2019г. по ВНХОД № 215/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 15/28.02.2019г. по НОХД № 137/2019г. на Пловдивски окръжен съд. С жалбата се навеждат доводи за наличие на явна несправедливост на наложеното му наказание, като не е преценено подобаващо процесуалното му поведение, съдействието му за разследването, своевременно направеното самопризнания и изразено съжаление, доброволно и незабавно връщане на отнетите вещи, които били с незначителна стойност. Не било взето предвид и утежненото му семейно положение, като се иска произнасяне с отчитане на превес смекчаващите отговорността обстоятелства, и се намали наказанието. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбата е неоснователна, спира се на касационното основание, което е и единствено развито – за явна несправедливост на наложеното наказание, като пояснява, че наказанието е съобразено с прекомерната сила, която е употребена за постигане на целта при извършения грабеж. Поради това заключава, че жалбата не е основателна, а решението следва да се остави в сила. Подс.Л. З. Т., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник. Последният пледира, като твърди, че касационната жалба е основателна, като излага същите съображения. Твърди, че наказанието е прекомерно и моли то да се намали. Подсъдимият Т. при ползване на правото на лична защита, на това да се изказва последен и на последна дума заявява, че съжалява за стореното, че имал три деца и семейство и моли да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. Предмет на обжалване е въззивно решение № 113/13.06.2019г. по ВНХОД № 215/2019г. на Пловдивски апелативен съд. С това решение е потвърдена присъда № 15/28.02.2019г. по НОХД № 137/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 от НК вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“. При съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание под средният размер от 10 години, предвидено наказание в нормата, а именно девет години лишаване от свобода. То е намалено по реда на чл.58а, ал.1 от НК на 6 години, като е определено изтърпяването при първоначален строг режим. При постановяването на присъдата е приспаднато предварителното задържане, не е наложена конфискация на имуществото и са присъдени разноските по делото. Предвид протичането на производството по реда на глава 27-ма от НПК съдилищата са се съгласили, за което са имали опора в събраните по делото доказателства, с фактическата основа, установена с обвинителния акт. Приемането на направеното признание от дееца действително обвързва инстанциите по същество на делото, като спорни обстоятелства в тази връзка не се откриват по делото. Съдилищата, от първата инстанция, а също от втората поред, са били задължени да се съобразят с фактите относно деянието, изложени в обвинителния акт. Основателно е възражението на прокурора, че макар и грабежът да е на ниска стойност, употребената сила е прекомерна и има пряко отражения върху изводите за личността на дееца. Той е проявил дързост и значителна жестокост и бруталност, гранични с безчовечието, нанасяйки множество удари с метална пръчка по гърба,главата и тилната област на пострадалата, която е била сломена и напълно лишена от съпротивителни възможности. Ненужната жестокост, проявена от подсъдимия, в съчетание с осъжданията му, показват, че той има твърде малка склонност към поправяне, поради което съдилищата правилно са отмерили наказанието към средния размер. В случая ниската стойност на предмета на престъплението и семейното положението на дееца нямат такова голямо относително значение, за да могат да преодолеят изводите за висока степен на обществена опасност на дееца. Впрочем съдът от първата инстанция е изложил напълно споделими доводи в тази връзка, които не е необходимо да се повтарят. Степента на обществена опасност на деянието е също висока, тъй като непомерно използваната сила е можела да причини много по-големи вреди от действително причинените В този смисъл има известна свобода за съдилищата при оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като могат да преценяват относителната тежест на едно или друго обстоятелство, при което да не се изчислява чисто математически съотношението на двата вида обстоятелства. От друга страна, няма обстоятелство, което да не е било отчетено, нито от страна на съда от първата, нито на този от втората инстанция. Оценката на събраните по делото доказателства, относими и към деянието, неговата степен на обществена опасност, и на дееца, е напълно съобразена със закона, правната и житейската логика. Наложеното наказание е съответно на проявената бруталност от страна на подсъдимия, не е явно несправедливо и няма основание за по-нататъшно снизхождение. Касационният състав счита, че подсъдимият с житейското си поведение дава основание да се приеме, че престъпното му поведение, насочено против собствеността (вече с присъда за извършен грабеж с минимално наказание) ескалира с всяка следваща проява, поради което не е възможно да се приеме, че наказанието е несъразмерно тежко, напротив, то е в такъв размер, който да способства за превъзпитанието на дееца и е в състояние да му попречи задълго да повтори противоправните си изяви. С така наложеното наказание и в този размер се постига и удовлетворяване на изискванията на генералната превенция по делото, за защита на обществото от явната тенденция в поведението на дееца да извършва все по-тежки престъпления. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната въззивна присъда, при липса на основания за нейното изменение. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 113/13.06.2019г. по ВНХОД № 215/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 15/28.02.2019г. по НОХД № 137/2019г. на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.