О П Р Е Д Е Л Е Н И Е        №.333                               София , 06.10.2008 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав:                                                                           Председател:Жанин Силдарева                                                                            Членове:Маргарита Соколова                                                                                            Дияна Ценева   като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1443/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. М. от гр. Л. срещу определение № 91 от 15.05.2008 г. по ч. гр. д. № 60/08 г. на Л. окръжен съд, с което в сила е оставено определението от 27.12.2007 г. по ч. гр. д. № 1027/07 г. на Л. районен съд, с което без уважение е оставена молба за възстановяване на срока по пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ за предявяване на иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Жалбоподателката счита, че определението е постановено по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Ответниците не са взели становища по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, защото с въззивното определение на Л. окръжен съд е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Въпросът за обжалваемия интерес не се поставя с оглед предмета на делото /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният въпрос за възможността по реда на чл. 37 - чл. 39 ГПК /отм./ да се възстанови, при наличието на особени непредвидени обстоятелства, преклузивен срок за упражняване на правото на иск, е съществен за изхода на конкретния спор и е от значение за точното прилагане на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК. Налице е противоречива практика - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, видно от представеното от жалбоподателката копие от определение от 30.01.2008 г. по гр. д. № 807/07 г. на Л. районен съд. С него е прието, че срокът за иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, аналогичен на този по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, може да бъде възстановен в хипотезата на особени непредвидени обстоятелства за пропускането му. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне. По същество частната жалба е неоснователна. М. И. М. твърди, че като наследник на Т. И. В. има право на възстановяване на собствеността върху притежаваните от наследодателя й гори и земи от горския фонд. Твърди, че след като е пропуснала да подаде заявление в срока по чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ, не е предявила и иск по чл. 13, ал. 2 от с. з. в срока по пар. 5б, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ /Обн., ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г./, като пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, подробно описани в молбата. Ловешкият районен съд приел, че производството по чл. 37 и сл. ГПК /отм./ има за предмет и тези законни срокове, които са установени по отношение предявяването на иск. По същество намерил молбата за неоснователна, тъй като не се установяват такива особени непредвидени обстоятелства, които да са попречили на молителката да предяви исковата си претенция в рамките на законовия срок. Въззивният съд оставил в сила това определение, но изложил мотиви, че срокът по пар. 5б от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ не е от категорията процесуални срокове, подлежащи на възстановяване. С изтичането му се погасява субективното право да се иска възстановяване на собствеността от правоимащите, т. е. погасява се не само правото на иск, но и материалното право. В останалата част възприел становището на районния съд за липса на особени непредвидени обстоятелства. Обжалваното въззивно определение е правилно. Спорът се свежда до това, какъв е характерът на срока по пар. 5б от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ и ще важи ли по отношение на него разпоредбата на чл. 37 ГПК /отм./ за възстановяване на срока, ако той е пропуснат по уважителни причини. Осъществяването на правото на възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд е поставено в зависимост от извършването на определено действие от страна на собственика или наследниците на същия - подаване на заявление в общинската служба по земеделие и гори по местонахождението на имотите, и то в срока по чл. 13, ал. 1 от закона. За лицата, пропуснали да подадат заявление в този срок, законодателят е предвидил, че правото на възстановяване следва да се упражни чрез иск, предявяването на който също е ограничено със срок. С разпоредбата на пар. 5б от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ крайният срок за това е определен на 3 месеца от влизането в сила на закона и е изтекъл на 13.05.2007 г. Неупражняването на правото на иск в определения законов срок погасява субективното материално право на възстановяване на собствеността. Очевидно досежно срока за предявяване на иска и последиците от това разпоредбата на пар. 5б има материалноправен характер. От същността на императивния характер на разпоредбата следва изводът, че се касае до един преклузивен срок и като такъв същият не може да бъде възстановяван, както правилно е приел въззивният съд. В обобщение, като е приел, че ищцата не разполага с право на възстановяване на срока за предявяване на иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о. О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 91 от 15.05.2008 г. по ч. гр. д. № 60/08 г. на Л. окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 91 от 15.05.2008 г. по ч. гр. д. № 60/08 г. на Л. окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: