Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 579   С  о  ф  и  я, 05 януари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  д е к е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 598/2009 година.   Производството е по протест на Окръжна прокуратура-Пазаржик против нова въззивна присъда № 54 от 08.09.2009 г., постановена по ВНОХД № 508/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, която се атакува с доводи по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане в посочената в протеста част. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа подадения протест и моли въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане в атакуваната част. Гражданската ищца малолетната Б. А. Б., чрез особения си представител адв. К от АК-Пазарджик моли протеста на бъде уважен и делото върнато за ново разглеждане за осъждането на подсъдимите в атакуваната част и уважаване на предявения от нея иск. Подсъдимият и процесуалният му представител, защитникът му адв. В. С. от АК-Пазарджик молят оправдателната присъда да бъде оставена в сила.   Върховният касационен съд провери новата въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 235от 08.06.2009 г., постановена по НОХД № 540/2009 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимите А. А. Б. и А. П. Б., двамата от с. Д., област Пазарджик за виновни в това на 21.06.2008 г. в с. Д., област Пазарджик, в съучастие като съизвършители да са причинили на малолетната Б. А. Б. – дъщеря на първия и внучка на втория лека телесна повреда и на основание чл.78а ал.1 от НК първият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв в полза на Държавата, а вторият е осъден на наказание “пробация” с налагане на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 – “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца, като двамата са осъдени и да заплатят на пострадалото дете Б общо сумата от 200 лева за причинени й неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва върху нея от 21.06.2008 г. до окончателното й изплащане, а искът в останалата част до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подс. А. Б. е признат за невинен и е оправдан по останалите две предявени му обвинения по чл.187 от НК и по чл.143 ал.1 от НК, като са отхвърлени и исковете за сумите съответно от 2000 лв и 1000 лв от пострадалата Б. Б. против този подсъдим, претендирани от нея обезщетения за причинени й неимуществени вреди от тези престъпления, ведно със законните последици, като неоснователни. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Пазарджик в оправдателната й част с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност в тази й част и с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна за подс. А. Б. присъда и по другите две обвинения. Гражданската ищца Б. Б. не е обжалвала лично или чрез особения си представител първоинстанционната присъда в гражданско-отхвърлителните й части. Присъдата е била обжалвана в осъдителната й част от защитника на двамата подсъдими адв. В. С. от АК-Пазарджик с оплаквания за незаконосъобразността и необосноваността й вследствие на неправилен анализ на доказателствената основа с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за двамата присъда по това им обвинение, със съответните последици и за гражданската им отговорност. В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът от Окръжна прокуратура-Пазарджик не е поддържал протеста на Районна прокуратура-Пазарджик за осъждането на подс. А. Б. по двете обвинения по чл.187 и чл.143 ал.1 от НК, претендирайки потвърждаване на присъдата в осъдителната й част спрямо двамата подсъдими по чл.131 от НК, като подобно е било и становището на представителя на пострадалата Б. Б. адв. А по отношение на първите две обвинения спрямо подс. А. Б. , а по отношение осъждането на двамата подсъдими по чл.131 от НК не е изразено от тях категорично мнение дали то да остане, както е постановено от първоинстанционния съд или не. С присъда № 54/08.09.2009 г. по ВНОХД № 508/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд атакуваната първоинстанционна присъда е отменена частично и двамата подсъдими А. и А. Б. са признати за невинни и са оправдани по предявеното им обвинение по чл.131 ал.1 т.4 пр.2-ро вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, като е отхвърлен изцяло предявеният срещу тях граждански иск за причинени от това престъпление неимуществени вреди на малолетното дете Б, а в останалата част присъдата е потвърдена като правилна и законосъобразна. Новата въззивна присъда не е обжалвана от особения представител на малолетната Б. Б. адв. А в оправдателната и гражданско-отхвърлителната й части. С касационния протест на Окръжна прокуратура-Пазарджик се навежда като основание за неправилност на новата въззивна присъда в оправдателната й част това по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, за нарушение на закона, но заради неправилен анализ на доказателствените материали от въззивния съд, ограничило правото на прокурора да докаже повдигнатото на подсъдимите обвинение по чл.131 от НК и се претендира отмяната й в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: За пореден път в практиката на прокуратурата, навеждайки като касационно основание това по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, държавният обвинител развива в протеста си доводи за превратен анализ на гласни доказателствени средства и на заключението по изслушаната СМЕ, които всъщност са такива по формиране на вътрешното убеждение на съда относно правно релевантните факти от предмета на доказване по делото и следва да ангажират касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон може да бъде обсъждано тогава, когато фактите от кръга на чл.102 от НПК са надлежно изведени от съда въз основа на обективен, всестранен и логически обоснован анализ на доказателствените материали, но следващите се от тях правни изводи не са довели до приложението на онзи закон, който е следвало да бъде приложен. Тази противоречивост на протеста обаче не е основание да бъде оставен без разглеждане, доколкото доводите в него позволяват да се изведе от касационната инстанция правното основание за неправилност на атакуваната въззивна присъда и това не ограничава правото на защита на която и да е от страните по делото. За разлика от районния съд, въззивният с основание е отрекъл възприетото от първата инстанция двуяко отношение към показанията на малолетната св. Б като малипулирани за фактите по обвиненията по чл.187 и чл.143 от НК спрямо подс. А. Б. , но за достоверни, на база медицинското й освидетелстване – по обвинението по чл.131 от НК спрямо двамата подсъдими. Той е отказал вяра на нейните показания и по последното обвинение, обсъждайки ги и с останалите доказателства и доказателствени средства по делото, възприемайки и обясненията на последните да са ударили на детето шамари по повод неморално, според тях, поведение в центъра на с. Д.. Безспорно е, че от тях не може да й бъде причинена телесната повреда, предмет на обвинението по чл.131 от НК. Дори и майка й, св. С. П. е потвърдила, че е разбрала за нанесени шамари и юмруци, но не и за бой с камшик или пръчка, за каквото подсъдимите са обвинени. Съдът е изяснил и причините, поради които и експертите по назначената и изслушана СППЕ считат показанията на малолетната за манипулирани и доколкото останалите свидетели възпроизвеждат нейни изявления за начина на причиняване на констатираните по-късно телесни увреждания, то те са недостатъчни да подкрепят обвинителната теза на прокурора. Очевидно, борбата между двамата родители на детето и техните близки във връзка с упражняване на родителските права върху нея, за което са се водили граждански спорове, е рефлектирала негативно върху отношението й към двамата подсъдими, което е отчетено и от социалните работници, ангажирани с охраняване на правата й по Закона за закрила на детето. И ако прокурорът е счел, че следва да го защити, като служебно събере и повдигне обвинение на подсъдимите за физическо насилие над него с причиняване на сочената лека телесна повреда, ангажираните от него доказателствени материали не са осигурили възможност за постигане на осъждането им. За това въззивният съд не може да бъде укорен, тъй като е изпълнил изискването да извърши собствен задълбочен и всестранен анализ на доказателствените източници и възприемайки друго отношение по фактите по това обвинение, да изложи правните си изводи, отговаряйки на доводите на страните както във връзка с подадения въззивен протест, неподдържан от въззивния прокурор, така и по жалбата на двамата подсъдими против осъждането им по чл.131 от НК, с което е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 вр.чл.305 от НПК в пълнота. ВКС намира, че няма основание за друго отношение към доказателствените материали, които прокурорът счита в касационния протест за игнорирани или превратно ценени, поради което не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Не са изложени каквито и да е доводи по касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, каквото неправилно и незаконосъобразно протестиращият прокурор е съзрял в процесуалната дейност на съда при анализа на доказателствената основа и по това обвинение, но некасаещо правилното приложение на материалния закон. Правилно е прието, че с нанесените на детето шамари не може да бъдат причинени телесните увреждания, за които е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими, но за които няма събрани преки и категорични доказателства това да е последица от техни действия. Поради това правилно и законосъобразно те са били признати за невинни и оправдани по обвинението им по чл.131 от НК. Протестът, като неоснователен в цялост, следва да бъде оставен без уважение, а постановената въззивна присъда следва да остане в сила. По отношение на отхвърления граждански иск срещу двамата подсъдими до първоначално уважения му размер от 200 лв няма подадена касационна жалба от особения представител на малолетната и в тази част присъдата е влязла в законна сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 54 от 08.09.2009 г., постановена по ВНОХД № 508/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: