О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 299 [населено място], 19.06.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 235/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Столична община против определение № 2840/ 10.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 2429 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 05.02.2016 год. по т.д.№ 5683/2014 год. на Софийски градски съд, с което производството по предявения от жалбоподателя против Министерство на регионалното развитие и благоустройството осъдителен иск, за сумата от 42 000 лева,е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Административен съд – София град. Жалбоподателят оспорва дадената от въззивния съд квалификация на предмета на претенцията като „ жалба „ срещу наложена,с изявление на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие„ – писмо изх.№ 99-00-6-1022/3 от 28.05.2014 год., финансова корекция по сключен между страните договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 161 РО001 / 3.1-03 / 2010 год., за изпълнение на проект „Адаптация на Централна минерална баня за музей на София с активно присъствие на минерална вода „, предвид нарушения във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „ Консултантска услуга по чл.166 ал.1 т.1 ЗУТ за упражняване на строителен надзор по време на строителството и изпълнение задълженията на координатор за безопасност и здраве, съгласно чл.11 от Наредба № 2/2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР на обекти на Столична община„. Неправилната, според жалбоподателя, квалификация на предмета на спора е предпоставила приложението на пар.10 ал.2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ / , в сила от 25.12.2015 год., според която образуваните до влизане в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл.27 ал.1 и ал.5,6,и 7,в съответствие с характеристиката на изявлението за налагане на финансова корекция – като индивидуален административен акт / чл.73 ЗУСЕСИФ /, чиято незаконосъобразност въззивният съд е приел, че се обжалва в случая. Изрично се сочи, че претенцията на ищеца - настоящ жалбоподател се основава на сключения договор и е за изпълнение на договорно задължение, за предоставяне на договорената финансова помощ, предвид липсата на основание за задържане на сума, като финансова корекция за нарушения, по реда на Наредба за определяне процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Страната акцентира на действащия и регулиращ правоотношението между страните към датата на подаване на исковата молба нормативен акт - ПМС № 121 / 31.07.2007 год. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 – 2013 год. - съгласно пар.1 т.7 от ДР на което сключваният между страните договор не се квалифицира като административен договор, нито за разрешаването на споровете по такъв договор се препраща към реда по АПК. В този смисъл се ирелевира за правния спор значението на дадената с чл.24 вр. с пар.1 т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ квалификация на договора като административен, подлежащ на оспорване, както и всички издавани по този закон административни актове, по реда на АПК. Към момента на подаване исковата молба, атакуване на изявлението за налагане на финансова корекция, чрез жалба по административно-правен ред, според жалбоподателя е било недопустимо, а актът за налагане на финансова корекция не е имал характеристика на индивидуален административен акт, в подкрепа на което цитира създадена предходно на влизане в сила ЗУСЕСИФ практика на административни и граждански съдилища. Ответната страна – Министерство на регионалното развитие и благоустройството – не е депозирала становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване, съдебен акт. За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното : Ищецът – Столична община, оспорвайки законосъобразността на наложена от управляващия орган по програма „ Регионално развитие „ при ответника финансова корекция, по сключен между страните договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 161 РО001 / 3.1-03 / 2010 год., за изпълнение на проект „ Адаптация на Централна минерална баня за музей на София с активно присъствие на минерална вода „, предвид нарушения във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка, след допуснато изменение по чл.214 ГПК , претендира осъждане Министерство на регионалното развитие и благоустройството да му заплати сумата от 42 000 лева , на която е остойностена финансовата корекция. От изявленията на всяка от страните и до постановяване на първоинстанционното определение за прекратяване на производството, поради подсъдност на спора на административните съдилища, не се установява еднозначно дали се касае за изцяло изплатена финансова помощ и последващо наложена и дори събрана / предвид осъдителния диспозитив / финансова корекция или се касае за изначално задържана от ответника част от договорената финансова помощ, на основание финансовата корекция . Първоинстанционният съд, обаче, е приел , че във всяка от двете хипотези, макар изрично да сочи ,че процесният случай касае предявена от бенефициента претенция за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ , допустимият ред за защита , съгласно чл.24 вр. с пар.1 т.1 ДР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015год., и предвид изричната квалификация на договора като административен, е по административен ред .След като вземане за възстановяване на отпусната финансова помощ съставлява публично държавно вземане, съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК, нелогично според състава е вземането на противната по договора страна да се приеме за гражданско-правно. Частни жалби срещу първоинстанционното определение са подали и двете страни, непротиворечиво поддържайки, че в процесния случай не се касае за възстановяване на вече усвоени средства по договора за безвъзмездна финансова помощ и следователно претенцията не може, а и не би могла, с оглед подаването й преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и при действието на ПМС № 121 / 2007 год. , да се квалифицира като жалба срещу изявлението за налагане на финансова корекция, по смисъла на пар.10 ал.2 от ЗУСЕСИФ. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния, квалифицирайки претенцията като „ жалба „ срещу изявление за налагане на финансова корекция, с оглед съдържанието й – оспорване законосъобразността на индивидуалния административен акт, каквато характеристика има изявлението за налагане на финансова корекция – чл.73 ЗУСЕСИФ , независимо от титулуването й като „ искова молба„. Ирелевирал е петитума на предявената претенция, който не цели отмяна на незаконосъобразния административен акт, а осъждане ответника да заплати дължима по договора за безвъзмездна финансова помощ сума. Подсъдността на спора на административен съд е основал на разпоредбата на пар.10 ал.2 от ЗУСЕСИФ именно с оглед квалификацията й като жалба срещу изявление за налагане на финансова корекция. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Прилага ли се чл.24 вр. с пар.1 т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ , квалифициращ договора за безвъзмездна финансова помощ като административен договор и чл.73 ал.4 ЗУСЕСИФ , предвиждащ че решението за налагане на финансова корекция е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по същия ред,към договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и към изявленията за налагане на финансови корекции , издадени преди влизане в сила на същия закон ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК – противоречие с реш.№ 472 по гр.д.№ 1202/2013 год. на ІV г.о. и реш.№ 368 по гр.д.№ 1129 / 2010 год. на ІІІ г.о.,в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решение № 744 по гр.д.№ 398/1986 год. на І г.о. на ВКС и с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, извън твърдението за липса на съдебна практика по приложението на новата нормативна уредба / ЗУСЕСИФ /; 2/ Следва ли предявената до влизане в сила на ЗУСЕСИФ искова молба на бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ , сключен преди влизане в сила на закона , с която се претендира заплащане на дължими по този договор суми, срещу насрещната по договора страна , да се разгледа като жалба срещу изявление за налагане на финансова корекция по договора ? – въпросът обосноваван в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК - противоречие с реш.№ 1193 по т.д.№ 1208 / 2014 год. на Апелативен съд – София и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 3/ Следва ли в мотивите към акта си въззивният съд да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с т.1 на ППВС № 7 / 1965 год., т.19 на ТР № 1 / 2001 год. по тълк.дело № 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС , реш.№ 79 по т.д.№ 645 / 2008 год. на ІІ т.о.на ВКС , а също и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – реш.№ 642 по гр.д.№ 15173 / 93 год. на V г.о. на ВС. Първият от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не квалификацията на правоотношението, възникващо по договор за безвъзмездна финансова помощ, като административен договор и издаваните в регулиране правоотношението по същия актове на управляващите органи по програма „Регионално развитие„ – като индивидуални административни актове, макар коментирани в мотивите на въззивното определение с тази им характеристика, са в основата на решаващия извод на въззивния съд , основан на приложението на пар.10 ал.2 от ЗУСЕСИФ. Законодателят изрично урежда възникнали до влизане в сила на закона хипотези, очевидно съобразявайки и формирана до същия този момент съдебна практика, според която жалби по административен ред срещу изявления за налагане на финансови корекции се считаха недопустими, а защитата на бенефициентите във връзка с договорите за безвъзмездна финансова помощ се осъществяваше по общия исков ред на ЗЗД. Затова се явява ирелевантен въпроса за действието на останалите разпоредби на ЗУСЕСИФ във времето, съобразно Закона за нормативните актове. Дори да се приеме покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не се явява обоснован допълнителен селективен критерий в никоя от сочените хипотези . Съдебните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, дават отговор на различни от поставения правни въпроси – в аспект на общия въпрос за приложението на нормативния акт във времето, в съответствие с приложението на конкретни и различни от процесната законодателни уредби / ЗДФК– 1996 год. и ЗДВФК – 2001 г., ЗОПДИППД./ Липсва изискуемата, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС идентичност във фактите, обуславящи отговор, при това на идентичен на поставения , правен въпрос, но в противен на споделяния в атакувания съдебен акт смисъл, в решението - казуална съдебна практика на ВКС. Формалното позоваване на липсваща съдебна практика по приложението на чл.24 и чл.73 от ЗУСЕСИФ също не удовлетворява изискването за аргументиране на тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на преждепосоченото тълкувателно решение. Третият от въпросите също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Не се касае за несъобразяване на относими към произнасянето по спора факти, доказателства или правни разпоредби, а на правен резултат, с оглед дадена от съда квалификация на претенцията, различна от поддържаната от ищеца и съобразена като приложима , с оглед тази именно квалификация, разпоредба на ЗУСЕСИФ. Непокриването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Вторият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК и в съответствие с правомощията на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, следва да се конкретизира до това кои елементи на волеизявлението предпоставят квалифицирането му като „жалба срещу изявление за финансови корекции„, по смисъла на пар.10 ал.2 от ЗУСЕСИФ и съответно – като „гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на управляващия орган „, по смисъла на ал.3 на същата разпоредба. Обоснован е допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид противиречивата съдебна практика в квалификацията на актовете за налагане на финансова корекция и приложимия за защита срещу същите съдопроизводствен ред до влизане в сила на ЗУСЕСИФ и с оглед неяснота на допустимия предмет на „гражданскоправните производства срещу изявления за налагане на финансови корекции „ , по смисъла пар.10 ал.3 ЗУСЕСИФ. След подаване на частната касационна жалба, е постановено решение № 14 по гр.д.№ 50320/2016 год. на І г.о. на ВКС, както и споделящото го решение № 200 по т.д.№ 2590/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС, макар второто в хипотеза на преценима вероятна недопустимост на въззивното решение, в които е даден отговор относно решаващото за квалификацията съдържание на претенцията , който отговор настоящият състав напълно споделя: Отношенията по управление, разходване и контрол на средствата от безвъзмездната финансова помощ и преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ са административноправни, а изявленията за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган - индивидуални административни актове. С оглед уредените в предходни подзаконови нормативни актове / вкл. ПМС № 134/2010 год. за приемане на методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „ Солидарност „ и управление на миграционните процеси /, ръководни и контролни функции на управляващия орган, по разходване на средствата и налагане едностранно на финансови корекции и възстановяване на вече отпуснати на бенефициера суми, не може да се приеме,че правоотношението между управляващия орган и бенефициера, досежно така осъществявания контрол, са равнопоставени, тъй като се характеризират с елементи на власт и подчинение. Като гражданскоправни могат да се характеризират само отношенията между страните, имащи за съдържание правото на бенефициера да получи изпълнение по сключения договор или обезщетение за неизпълнението му. С оглед това и обстоятелството, че след влизане в сила на ЗИДАПК / ДВ бр. 74 от 2016 год./ в компетентност на административните съдилища са поставени не само административните, но и гражданските дела за изпълнение на административния договор / какъвто чл.24 от ЗУСЕСИФ вр. с пар.1 т.1 квалифицира договора за безвъзмездна финансова помощ /,законодателят, уреждайки в разпоредбите на пар.10 ЗУСЕСИФ / изм. ДВ бр.74 от 2016 г./ , в сила от 25.12.2015 год. , заварените към влизане в сила на закона производства, предвижда че : образуваните до влизане в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл.27 ал.1 и ал.5,6, и 7 / пар.10 ал.2 /, а образуваните до влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред – ал.3. Подсъдни на гражданските съдилища са само заварените производства,образувани по предявени от бенефициента искове за реално изпълнение или за обезщетение за неизпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ, обосновани с твърдения, че изявлението за финансова корекция е невалиден / незаконосъобразен индивидуален административен акт /ал.3/ , а подсъдни на административните съдилища - заварени съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции, които следва да продължат да се разглеждат от административните съдилища, но вече по реда на чл.27 ал.1 и ал.5,6, и 7 ЗУСЕСИФ / ал.2 /. Видно е от самото съдържание на пар.10 ал.3 на ЗУСЕСИФ / „ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции”/, че за заварените съдебни производства законодателят възлага / в изключение от правилото на чл.17 ал.2 ГПК – изрично посочено и в решение № 14 по гр.д.№ 50320/2016 г. на І г.о. на ВКС / контрола за законосъобразността на акта за финансова корекция в прерогативите на гражданския съд,очевидно изхождайки,с оглед принципа за предоставяне равна и ефективна защита на всички правни субекти, от съдебната практика по третирането му и реда за атакуването му до влизане в сила на ЗУСЕСИФ.Следователно, съществено с оглед квалификацията на претенцията, като такава по смисъла на пар.10 ал.2 ЗУСЕСИФ, е дали петитума на същата е насочен към изпълнение на договора за финансова помощ или обезщетяване за неизпълнението на същия, а не се иска отмяна на изявлението за налагане на финансова корекция, като невалиден или незаконосъобразен индивидуален административен акт, изрично разпоредено като самостоятелна процедура с чл.73 ал.4 ЗУСЕСИФ и приложимо само за издадени след влизането му в сила такива актове, както и издадени преди влизането му в сила, за които са подадени жалби и образувани съдебни производства за разглеждането им по реда на АПК. Според настоящия състав, по идентични съображения - равна и ефективна защита за всички правни субекти, в реализиране на предоставени им от правото на Европейския съюз права, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове / гарантирано в чл.74 (3) от Регламент № 1303/2013 г. /, ще следва в хипотезата на пар.10 ал.3 ЗУСЕСИФ да попаднат и установителните искове за недължимост на суми, съизмеряващи наложена финансова корекция, предвид предходно изплатена изцяло финансова помощ, когато такива са били предявени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Противното и при неподадена срещу акта, преди влизане на закона в сила, жалба / третирана като недопустима/ би оставило без защита бенефициента, доколкото законодателят не е предвидил упражнимо след влизане в сила на ЗУСЕСИФ право на жалба срещу постановен до влизането му в сила акт за налагане на финансова корекция. В този смисъл настоящият състав споделя разширения предмет на съдопроизводствата по пар.10 ал.3 ЗУСЕСИФ, възприет с определение № 501/17.10.2016 год. по ч.т.д.№ 1872/2016 год. на ІІ т.о. на ВКС, също съставляващо задължителна съдебна практика, като постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Доколкото в решение № 14 по гр.д.№ 50320/ 2016 год. на І г.о. ВКС няма изрични съображения в противен смисъл, не се касае за противоречива съдебна практика, налагаща уеднаквяването й по реда на чл.292 ГПК. По основателността на касационната жалба : Видно от непротиворечивите изявления на всяка от страните, в настоящата хипотеза се касае за гражданскоправна претенция за издължаване в пълен размер, поради незаконосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, на дължимата по договор за безвъзмездна финансова помощ сума. Последното предпоставя разглеждането на спора, предявен с този предмет преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ , от граждански съд, по общия исков ред на ГПК, съгласно пар.10 ал.3 от ЗУСЕСИФ. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2840/ 10.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 2429 / 2016 год. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2840/ 10.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 2429 / 2016 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 05.02.2016 год. по т.д.№ 5683 / 2014 год. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, като компетентен за за разглеждането на спора, по общия исков ред на ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :