4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 428 София, 02.07.2014 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1716/2014 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Великотърновски окръжен съд определение № 199 от 28.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 368/2014 г. С обжалвания акт е потвърдено определение от 26.03.2014 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място] по договор от 26.02.2009 г. между [фирма], [населено място] (кредитор) и [фирма], [населено място] (длъжник). Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесният залог не подлежи на вписване предвид липсата на изрична индивидуализация на недвижимите имоти, представляващи част от заложеното търговско предприятие. Развива подробни съображения в подкрепа на становището, че по аналогия на чл. 6, ал. 2 от Правилника за вписванията, разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в” от същия правилник е неприложима при процедурата по вписване на особен залог на търговското предприятие, тъй като предметът на сделката е съвкупност, както е например при вписване на обща възбрана в производството по несъстоятелност или при договори за прехвърляне на наследство. Според частния касатор, изводът на въззивния съд в обратен смисъл е неправилен и нелогичен, доколкото никъде в законовите разпоредби не фигурира изискване всеки новопридобит актив или актив, който не е вписан в договора за залог на търговско предприятие, да бъде „допълнително включен” в съвкупността на заложеното търговско предприятие чрез вписване на ново обстоятелство в Търговския регистър по партидата на търговеца-залогодател. Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. По какъв начин се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията по отношение на подлежащи на вписване актове, които нямат за предмет конкретен имот, а динамична съвкупност от недвижими имоти, представляващи част от търговското предприятие и дали по аргумент на ал. 2 на чл. 6 ПВ не би следвало да се изключи приложението на чл. 6, ал. 1, б. „в” в конкретния случай; 2. Какъв трябва да бъде обхватът на проверката, която следва да извърши съдията по вписванията при съобразяване със съществуващите несъответствия между изискванията за съдържанието на заявлението за вписване на залога на търговско предприятие според Правилника за вписванията, от една страна, и изискванията към заявлението за вписване и удостоверението за вписване, установени в Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 г.” Частният касатор поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о.; определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на ІІ т. о.; определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 410 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 1899/2008 г. на ІІІ гр. о. Освен това, поради спецификата на настоящата хипотеза, изразяваща се в неописване на имотите в самия договор за особен залог, а едва със заявлението по чл. 22а ПВ, се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил извода на същия, че удостоверението за вписване на процесния залог на търговско предприятие, което именно е подлежащият на вписване акт съгласно чл. 22а ПВ, не отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ, тъй като в него липсва описание на недвижимите имоти, представляващи част от заложеното търговско предприятие. Изразено е разбирането, че поради липса на такова описание и в самия договор за особен залог, изискването на чл. 6 ПВ не може да се счете за преодоляно с този договор, в какъвто смисъл е константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на банката-жалбоподател, че изискването за описание на имотите следва да се приеме за изпълнено с подадената молба за вписване, в която имотите са подробно описани. Съображенията за това становище са, че сама по себе си молбата представлява едностранно изявление на дружеството-молител и тя обективира твърдения на страната за наличие на подлежащи на вписване имоти, които твърдения обаче не могат да бъдат приети за доказателство. С оглед мотивите на обжалвания акт, вторият поставен от частния касатор въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото, тъй като обжалваното определение не съдържа произнасяне по същия. Поради това, преценката за наличие на поддържаните основания следва да бъде извършена само по отношение на първия въпрос, свързан с приложението на чл. 6 ПВ в хипотезата на вписване на актове, касаещи съвкупности, а не индивидуално определен имот. Настоящият състав намира, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд – ТРОСГТК № 7 от 25.04.2013 г., именно която, а не цитираната в изложението практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, се явява релевантна към него. Съгласно т. 6 от посоченото тълкувателно решение, когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Тези указания са приложими и по отношение на подлежащите на вписване актове, които се отнасят до търговското предприятие, тъй като съобразно легалната дефиниция, дадена в чл. 15, ал. 1 ТЗ, търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Следователно, доколкото се отнася до съвкупност, а не до индивидуално определен имот, такъв акт е и процесното удостоверение за вписване на залог върху търговско предприятие. Затова, обстоятелството, че в този акт липсва индивидуализация на недвижимите имоти, включени в заложеното търговско предприятие, не е основание да бъде отказано вписването му. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение. Ето защо, същото следва да бъде отменено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 199 от 28.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 368/2014 г. на Великотърновски окръжен съд и потвърденото с него определение от 26.03.2014 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване на особен залог на търговското предприятие на [фирма], [населено място] по договор от 26.02.2009 г. между [фирма], [населено място] (кредитор) и [фирма], [населено място] (длъжник). УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши исканото вписване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: