Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 588_17_303(1)p5gpc Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 10.05.2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 588 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Образувано е по молба на А. Д. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1853 от 12.05.2016 г. по гр.д. № 15014 /2015 г. на Варненския районен съд, 14 с-в., с което е предоставено упражняването на родителски права на детето И. М. В., родено на 1 септември 2012 г. на неговия баща М. И. А. и е определено местоживеенето на детето при бащата на основание чл.127,ал.2 СК; определен е на майката А. Д. С. режим на лични отношения с детето и майката е осъдена да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител издръжка в размер на 105 лева месечно. Молителката твърди, че решението, чиято отмяна иска, е неправилно, тъй като вследствие нарушение на съответните процесуални правила – на разпоредбата на чл.47 ГПК е била лишена от възможност да участва в производството и неправилно е била представлявана от особен представител - основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Ответникът М. А. не само е знаел местонахождението и в Република Г., където тя живее, учи и работи със семейството си от месец ноември 2015 г., но е имал ежедневен контакт с нея по телефона, поради което твърденията му по делото, че не знае къде тя живее и пребивава и издадената в тази насока декларация са неверни. Твърди, че нито една от предпоставките на чл.47 ГПК не е осъществена, тъй като при твърдение в исковата молба на М. А., че А. С. пребивава в чужбина, съдът не е положил дължимата грижа да издири адреса и, нито да се увери, че призоваваното лице (тя) живее на посочения от ищеца адрес, и не е разпоредил да бъде извършено уведомяването и на постоянния и адрес чрез залепване на съобщение и така не се е уверил, че не живее там. Насрещната страна М. И. А. е подал писмен отговор, в който поддържа, че молбата е неоснователна. Твърди, че при предявяването на иска по чл.127 СК адресът, на който пребивава А. С. не му е бил известен, поради което е поискал от съда да установи постоянния и и настоящ адрес. Заведеното дело е било второ поред, първото е заведено през 2013 г. след поредното изоставяне на детето от А. С. и продължително отсъствие от дома и липса на известен адрес, но е било прекратено след неочакваното и завръщане и нейна молба. Проведеното дело е второ поред. По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 43 от 06.03.2017 г. По нейната основателност: Исковата молба по гр.д. № 15014 /2015 г. на Варненския районен съд е подадена на 03.12.2015 г., М. А. е посочил, че адресът на А. С. не му е известен. А. С. не оспорва, че от месец ноември 2015 г. е напуснала адреса, на който е живяла с М. А. и детето, който е регистриран като неин настоящ и постоянен адрес и пребивава в Р. Г., поради което този факт, който е неизгоден за нея, доколкото не бъде доказано, че М. А. е знаел адреса и, следва да се счита за установен. А. С. не е посочила по настоящото дело какъв е бил нейния адрес при завеждане на делото. Настоящият състав намира за недоказани твърденията на А. С., че М. А. е знаел, че А. С. пребивава в Р. Г. и че М. А. е знаел адреса и там при предявяване на иска и по време на делото поради следното: С молбата си за отмяна А. С. е представила доказателства, че на 15.04.2016 г. е настанена в жилище съгласно федерален закон (на Р. Г.), на 28.04.2016 г. е сключила споразумение за присъединяване с център за работа М. (в Р. Г.), че с нея е сключен временен (срочен) трудов със срок от 15.07.2016 г. до 31.10.2016 г.. От тези доказателства, които се отнасят до период след призоваването и по делото, се установява единствено, че адресът и е променен на 15.04.2016 г. и не се установява какъв е бил преди това, нито, че адресът и преди това е бил известен на М. А.. С молбата си за отмяна А. С. е представила фотокопия на съобщения, изпратени по мобилен телефон, в които не се сочи адрес, и на изходящи обаждания с продължителност 00.00 от 23.12.2016 г. до 11.01.(2017 г.). Периодът е не само след предявяване на исковата молба, но и след постановяване на решението на 12.05.2016 г., поради което не биха могли да докажат твърдението на А. С., че М. А. е знаел адреса и при предявяване на исковата молба и до постановяване и влизане в сила на решението. Настоящият състав остави без уважение искането на молителката за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със справка за телефонни повиквания на посочен от нея номер на мобилен телефон, за който твърди, че е на ответника по молбата - М. А.. Със следните мотиви: твърдените обстоятелства кога е разговарял по телефона с нея ответникът, молителката може да установи като се снабди със справка за приетите и изходящите повиквания от телефонния номер, който тя самата е ползвала през сочения период от време, за което не и е необходимо съдебно удостоверение. Молителката не е представила доказателства за пречки да се снабди с такава справка. Следва да се отбележи, че от справка от телефонен оператор за проведени разговори между два телефонни номера, не се установява съдържанието на разговорите и следователно дори да беше представена такава справка, от нея не може да се установи верността на твърдението на А. С., че по време на разговорите е на М. А. посочила мястото, на което е пребивавала и точния си адрес. А. С. не е представила други доказателства за твърдението си, че М. А. е знаел местопребиваването и адреса и в периода отпреди предявяване на исковата молба до постановяване на решението по делото, поради което настоящият състав приема за недоказано твърдението и, че посоченото от М. А. пред съда, че адресът на А. С. не му е известен, е невярно. Настоящият състав приема, че при призоваването на А. С. не е допуснато процесуално нарушение: при твърдения за неизвестен адрес на ответника, в съответствие с разпоредбата на чл.38 ГПК съдът е изпратил призовка на регистрирания от нея настоящ адрес, който съвпада с регистрирания от нея постоянен адрес. Видно от върнатата призовка, тя връчена на лице, което се е съгласило да я получи, но по-късното е върната по делото, поради което съдът правилно е приел, че не е редовно връчена. Поради признанието от А. С. на неизгодния за нея факт, че през месец ноември 2015 г. е напуснала адреса, на който е живяла с М. А. и детето,съдът прие този факт за установен и намира твърденията и, че съдът не е положил дължимата грижа да се увери, че тя не живее на този адрес, за неоснователни. След извършване на призоваване на този адрес, за който съдът след справка е установил, че е регистриран от А. С. като настоящ и постоянен, съдът е установил това, което твърди и самата А. С. – че го е напуснала. Твърдението, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като връчителят не е залепил уведомление до А. С., е неоснователно, тъй като в случая връчителят е намерил на адреса лице, което се е съгласило да приеме призовката до А. С.. А по-късно получената призовка е върната по делото с твърдение, че А. С. не пребивава на адреса от началото на месец ноември. Тъй като съдът вече е бил установил, че адресът, от който е разпоредил призоваването, съвпада с настоящият и постоянният адрес на А. С., съгласно чл.47,ал.3 ГПК не е следвало да извършва ново призоваване от този адрес, за да приложи съобщението по делото и са назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца. Поради изложеното дотук настоящата инстанции намира, че съдът не е допуснал процесуално нарушение при назначаването на особен представител на А. С. и че тя не е била лишена от възможност да участва по делото, нито е била ненадлежно представлявана и молбата за отмяна на решението на посоченото основание – чл.303,ал.1,т.5 ГПК е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да и се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307,ал.2 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1853 от 12.05.2016 г. по гр.д. № 15014 /2015 г. на Варненския районен съд, 14 с-в., на основание чл.303,ал.1, т.5 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2