Р Е Ш Е Н И Е № 465 гр. София, 25 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1465 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от защитника на подсъдимия М. Ф. Ч. – адв.К. Д. против въззивна присъда № 2818/26.06.2015 г. постановена по внохд № 400/2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. В жалбата и в допълнението към нея са наведени всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на съда относно авторството на инкриминираното деяние и спазването на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Посочено е, че съставът на окръжния съд е игнорирал показанията на единствения очевидец на случилото се – свидетеля З. Ч. за сметка на заявеното от полицейските служители, които са пристигнали на местопроизшествието едва, когато автомобилът е бил в покой. Според защитника са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, като съдът е направил извода си за наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда към един напълно предполагаем момент. Претендира се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание подсъдимият М. Ч. не се явява. Защитникът му адв.Д. поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по наведените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на окръжния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 2754/23.09.2014 г. по нохд № 25/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев подсъдимият М. Ч. е признат за невинен на 20.12.2012 г. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно – 3,06 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП - Гоце Делчев е образувано внохд № 400/2014 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда като е постановена нова, с която подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 20.12.2012 г. е управлявал собствения си лек автомобил „Б.” с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 2,76 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Касационният състав не приема за основателни отправените от защитника на подсъдимия възражения към съдържанието на обжалваната въззивна присъда. От мотивите на същата се установява, че в съответствие с изискванията на НПК окръжният съд е обсъдил в детайли доказателствения материал от значение за правилното решаване на делото, като нито е игнорирал част от доказателствата, нито е ценил други превратно. В правната доктрина доказателствата се делят на първични и производни съобразно източника на сведение за факта, и на преки и косвени в зависимост от отношението им към основния факт, т.е. не би могло да бъдат съпоставяни производни на преки доказателства, още повече да е даден приоритет на производните над преките, както се твърди в жалбата и което съждение е изначало принципно невярно. В конкретния казус възприетите от въззивния състав фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното деяние, са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някой от тях. Убедително окръжният съд е дал отговор на въпроса кой е управлявал автомобила към инкриминирания момент. Констатираното противоречие в показанията на свидетеля З. Ч., дадени от него на досъдебното производство, от една страна и в последствие пред съдия и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд от друга, умело е преодоляно не само след съпоставянето му с показанията на полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието, непосредствено след получения сигнал на телефон 112, но и от заключенията на назначените по делото експертизи, както и от съдържанието на АУАН като писмено доказателство /неоспорен от страните/, съставен на 20.10.2012 г., когато не е имало каквито и да било съмнения, че именно подсъдимият М. Ч. е управлявал собствения си лек автомобил, преди същият да се озове в канавката на пътя от [населено място] в посока [населено място], област Благоевград. Неоснователно е и възражението на защитника, че условно е прието, че е спазен реда на установяване наличието на алкохол в кръвта на М. Ч.. По делото от обясненията на самия подсъдим е установено, че преди да се качи на автомобила си той е употребил „може би 6-7 ракии”. Действително кръвната проба е взета в 06,45 ч., т.е. след повече от три часа след възникване на пътнотранспортното произшествието, което е станало около 03,30 ч., но талонът за медицинското изследване е връчен на Ч. в 06,40 ч. т.е. кръвната проба е осъществена в срока по чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № 30/2001 г.. Объркването на една от цифрите в ЕГН на подсъдимия не влияе върху резултата от химичното изследване. Въззивната инстанция е положила необходимите процесуални усилия за изясняване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието с оглед разминаването в отчетените показания на концентрацията - с дрегера - алкотест - 1,58 промила, кръвната проба - 3,06 промила към 04,00 ч. на инкриминираната дата и 2,76 промила - към момента на възникване на пътнотранспортното произшествие, който резултат е ползван от съда при установяване съставомерността на деянието. Въззивният състав внимателно и в контекста на цялата доказателствена съвкупност е изследвал посочените данни, в резултат на което е стигнал до извод за наличната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управлението, което е и в съответствие с разясненията на експерта - химик относно приемането на алкохол в човешкия организъм, протичането на процес по усвояването му до пълното му натрупване и последващата елиминация. Ето защо в съответствие с изискванията на процесуалния закон, второинстанционният съд е реализирал правомощията си по чл.327 от НПК, без да допусне нарушения във връзка с осъществяването на своята доказателствена дейност. При липсата на процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, установените по делото факти от предмета на доказване правилно са преведени под нормата на чл.343б ал.1 от НК . В жалбата не са наведени конкретни възражения относно претендираното наличие на явна несправедливост на наложеното наказание. В случая са отчетени всички релевантни обстоятелствата за наказателната отговорност на дееца и целите на наказанието, като липсват основания за смекчаване на наложените на Ч. наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила присъда № 2818/26.06.2015 г. по нохд № 400/2014г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: